/Поглед.инфо/ Талибаните бяха прогонени от Кабул, Въоръжената ислямска група бе ликвидирана, асоциацията на “Мюсюлманските братя” бе разпусната, “Ал Кайда” е в затруднено положение, с какво това отслаби ислямизма? Той се възражда от пепелта си в съседното поле, това е всичко.

В интервю за “Фигаро” големият алжирски писател Буалем Сансал анализира атентата в Манчестър. Според него джихадизмът е само едно от лицата на ислямизма, който се разгръща безшумно чрез завладяване на нравите и на територии.

Буалем Сансал е цензуриран в родината си заради позицията си спрямо местната власт. Последната му книга “2084, краят на света” (2084, la fin du monde) бе публикувана във Франция през 2015 година.

- Какво мислите за атентата в Манчестър?

- Питахме се дали ислямизмът е отслабен от неудачите си с ДАЕШ (“Ислямска държава”), ето и отговорът. Ислямизмът печели всеки път. Неуспехът на ДАЕШ не е негов. Това е неуспех на един човек, Багдади: друг, по-твърд, по-вдъхновен от Аллах ще го наследи. Ислямизмът се проявява както със своите неуспехи, така и с победите си. Това, което той вижда, е, че навсякъде по света се налага върху нашите отстъпления, малодушие, невежество, некомпетентност, разсейване, представяйки ни се според случая с прозрачното лице на демокрацията, с благото лице на исляма, с усмихнатото лице на умерения ислямизъм, с намръщеното лице на радикалния ислямизъм, с радостното лице на готовия за сътрудничество ислямизъм. Днес оплакваме Манчестър, а утре ще направим отстъпки на маскираните проповедници, които ще дойдат да поднесат сълобезнованията си.

- Много ваши творби описват волята за завладяване във Франция и в Европа на политическия ислям. Имате ли впечатлението за колективно осъзнаване на това?

- Франция и Европа са в ситуация, която се усложнява ужасно с всеки изминал месец. В ход са три повече или по-малко свързани явления. Първото е ислямизмът, или политическият ислям, който има радикално крило и умерено крило. Той откровено е в завоевателен поход, не в държавите, в които нищо не може да направи, а в територии: квартали, които се превръщат в земи на шариата, от момента, в който населението им стане предимно мюсюлманско, места в администрацията и политиката, видими символични инструменти (религиозни знаци, надписи “халал”, използването на арабски за сметка на френски език). Достатъчно е да си погледне кариерното развитие на високопоставените представители на това течение (Съюзът на Ислямските организации във Франция, например) и на тяхното наследство, за да се изчисли колко е доходоносно това завладяване. 

Второто явление е джихадисткият ислямизъм, който има призванието да “наказва”. Причините за този гняв срещу Франция са широко обяснени в джихадистката литература. Завладяването не е неговата истинска цел, а разрушаването на една публично поругана цивилизация и създаването на предмостия.

Третото е безшумната експанзия на исляма. Това е най-слабо познатото явление. То е подкрепяно силно от мюсюлманските страни и от големите ислямски организации (Организацията за ислямско сътрудничество). Целта е вкореняването на сунитския ислям в Европа. Резултатът е забележителен: ислямът се развива във всички сегменти, по-бързо, отколкото в арабските страни, където доминиращият ислямизъм пречи на разгръщането му, или в черна Афика и Америка, където евангелисти пречат на проникването му. 

Във Франция аргументираното осъзнаване, както подобава, съществува само в рамките на службите за сигурност и на специалистите, но с това, което знаят, те не успяват да убедят политическата власт в необходимостта да се заемат с проблема във всичките му измерения. По време на президентската кампания Макрон показа, че не познава проблема номер едно на Франция. В Мали той направи някои изявления, които показват, че е бил добре информиран. Остава само да го убедят, че във Франция проблемът е същият и така ще се предотврати един “петгодишен мандат за нищо”. В рамките на населението, все още сме на първия стадий, този на страха. Говорят му само за тероризъм и само по време на атентатите. Опасяват се от крайности и други амалгами.

- “Ислямска държава” е на път да бъде победена. Не е ли това доказателство, че радикалният ислямизъм е в отстъпление?

- Може да си го мислим, но реалността е друга: талибаните бяха прогонени от Кабул, Въоръжената ислямска група (GIA) бе ликвидирана, асоциацията на “Мюсюлманските братя” бе разпусната, “Ал Кайда” е в затруднено положение, с какво това отслаби ислямизма? Той се възражда от пепелта си в съседното поле, това е всичко. 

Краят на “Ислямска държава” е също разпространение на терора. Ислямистите обичат много да си сменят конете и да тръгват в атака с нови структури, за които врагът не знае нищо. Да останем с идеята, че ислямизмът е непобедим и смъртта на неговите хора го прави по-силен.

- Някои виждат в нея новата дискриминация на нашето време, други - “въображаем расизъм” (Паскал Брюкнер)… Какво мислите за понятието “ислямофобия”?

- Ислямофобията идва от някъде, от страха от ретроградния и нетолерантен ислям, който се разпространява в обществото. Тя се развива във Франция, както и в мюсюлманските страни, където онези, които не са в ислямската докса, преживяват терора всекидневно. Борбата с ислямофобията не минава през изобличаване на ислямофобията, която е инстинктивна реакция, а през победата над ислямизма и комунитаризма, както и през умиротворението на исляма в рамките на законите на републиката.

- Какво ще отговорите на онези, които смятат, че мултикултурните общества като Канада са най-добрият начин да се сдържат радикалните пориви на исляма?

- Мултикултурализмът е панацея, той би излекувал всичко. За ислямистите това е обида към исляма: нищо не може да бъде равно на него, нищо не бива да замърсява неговата обкръжаваща среда. В арабските страни и в толкова квартали във Франция направиха така, че там не остана доблестен християнин, няма сянка от евреин, няма и предполагаем хомосексуалист, няма артист, няма свободомислещ човек, няма жена в панталон.

Надявам се, че правителството на Канада може да разбере това: дори в Саудитска Арабия, където властва най-суровият ислям, процъфтяват радикалните пориви. Репресията със сабя не постига нищо, властите дават много пари на екстремистите, за да отидат да пречистват исляма другаде, при ДАЕШ, в Европа (Елдорадо за безумците на Аллах) и, защо не, в Канада един ден.

- Едно скорошно проучване на Института “Монтен” описва привличането, което упражнява кораничният закон над младите французи мюсюлмани. Как си обяснявате това връщане към религията?

- Проблемът не е толкова във връщането на религията, това е движение на махалото, старо, колкото религиите. Младежите са овчедушни на драго сърце. В сивия свят на предградията ислямът им разказва една бляскава история и им предлага власт, мъчениченство и рай без да иска нищо в замяна. Това е дяволски възбуждащо. Във всеки случай, не струва нищо да опиташ.

Проблемът е съединяването на трите явление, които се опитах да опиша по-горе. Тези младежи могат да станат плячка на проповедници на свещената война, които умеят да впримчват тези слаби умове във верига на подчинение, която тласка наивника от исляма към ислямизъм, от ислямизма към джихадизма и от джихадизма към масовото престъпление.

Превод от френски: Галя Дачкова