/Поглед.инфо/ Не е задължително големите процеси да протичат шумно и със сътресения. Понякога те се случват толкова тихо и без ефекти, че никой не ги забелязва веднага. Ето и отделянето на САЩ от техните (отначало исках да напиша европейските, но след това си спомних, че не са само те) съюзници/сателити/васали беше извършено някак си безшумно, в работен порядък.

Бунтът винаги се започва от най-силния, след това към него се присъединява вторият по сила и така нататък в зависимост от градацията на силата. И само Украйна и Прибалтика все още не разбират, че господарят им ще бъде наказан. При това Путин започна бунта против американската хегемония съвсем тихо, крадешком, без гръмкото „Приемаме битката”. Той просто престана да обръща внимание на ценните указания от Вашингтон (още преди да върне Крим и да подкрепи Донбас). Това му позволи да спечели достатъчно време, докато в Белия дом разберат какво се е случило (през последните десетилетия там твърде бяха свикнали с безпрекословното подчинение).

Няколко години той избягваше всякаква пряка конфронтация. Несъмнено американците са опасен съперник. Затова докато те силно ръмжаха, размахваха юмруци, сипеха заплахи, изостряха отношенията, той се държеше на дистанция и пазеше силите си.

В бокса и другите бойни изкуства гледката на безсилна злоба предизвиква смях. В политиката също. А смехът е най-страшният враг на страха. Защото това, което е смешно, вече не е страшно. Затова американската политика на тероризиране на цялата планета аварира. И във Венецуела, и в Иран , и в Северна Корея. И дойде момент, в който към бунта на Путин се присъединиха и тези, които са по-слаби. Първа пристигна фрау Меркел, която трябва да осигури на своите индустриалци непрекъснати доставки на енергия и да защити „Северен поток-2” (а заедно с това и „Дойче банк”, и „Фолксваген” и много други) от американските атаки.

След това пристигна лидерът на втората по значение страна в ЕС – Макрон. На когото, освен всичко друго, Путин публично обеща подкрепа в случай на излизане на Франция от НАТО.

След това на опашка се наредиха българите и т.н. Желаещите могат в сайта „кремлин.ру” да видят пълния списък на официалните срещи на Путин за последните две седмици.

Картината беше завършена от Петербургския международен икономически форум, където и министър-председателят на Япония изпълни всички необходимо в такива случаи ритуални танци. Освен всичко останало, обявиха година на Русия в Япония и година на Япония в Русия.

Всичко това на фона на евтините американски провокации и опитите отново да бъде надут смачканият (а може би и спукан) балон „делото Боинг”. При това бяха осветени всички в ЕС, които са агенти на влиянието на Вашингтон – от типа на специалната комисия по разследването, готова да озвучи всяка глупост и госпожа Могерини, която „призова Русия да си признае и да се покае” (предвид очевидното отсъствие на доказателства това е техният последен призрачен шанс да размътят поне нещо с това дело). Впрочем и тези жалки опити бяха масово игнорирани.

Разбирате ли какво се случи? Диктуваният от американците дискурс за пръв път от дълго време излезе от мейнстрийма и се оказа в маргинално положение – той уж съществува, но никой не му обръща внимание.

Някъде там, в подконтролните на американците медии, продължават да квакат всякакви „експертни” Ариели Коени, които призовават „да бъдат увеличени средствата за ядрено сдържане на Русия, да се натиснат европейските съюзници по въпроса за санкциите и да се увеличат обемите на американската пропаганда, насочена към територията на Руската федерация”. Но тях ги слушат внимателно единствено в Украйна.

А и никакви „европейски съюзници” (не могат да се смятат за такива марионетните режими в лимитрофите (лимитроф – новообразувана държава в постсъветското пространство – заб.), изглежда, САЩ вече нямат…