/Поглед.инфо/ Попаднах на интересна статия в „Дойче Веле”.ДВ е медийна страктура, която се финансира от държавата, следователно вътре се отразява гледната точка на германското правителство. Особено ако публикацията съдържа оценка за дейността на лидера на държава в момент, когато започва предизборна кампания.

Цитирам:

Порошенко провали реформите и не си изпълни обещанията – Deutsche Welle

Шансовете на настоящия президента на Украйна Петро Порошенко да бъде преизбран са неголеми по негова собсвтвена вина.

Порошенко влиза в най-близкото обкръжение на предишния пропуски президент Виктор Янукович. А получил на вълната на народния подем след революцията на достойнството най-висшата държавна длъжност, той се съсредоточи не върху подобряването на живота на хората и приближаването на страната към европейските стандарти и ценности, а за собствено обогатяване

„Казват, че компаниите на президента днес струват дори повече, отколкото като идва на власт. След публикуването на Панамските документи украинците разбраха повече за моралните качества на държавния глава. Порошенко се е възползвал от връзките си в Кипър и от договореностите си с тръстовете, за да си гарантира, че при продажба на компанията му той ще може да се изтегли на теория зад граница, което ще го освободи от задължението да изплаща данъци”, пише в статията.

Журналистите констатират, че сега украинският президент се намира в такова положение, като останалите олигарси в страната. Затова и не е странно, че след Майдана старата корумпирана система не само, че не е разрушена, а е засилена.

Докато мнозина украинци понесоха тежко продължаващото обезценяване на националната валута, олигарсите почти не бяха засегнати. Повечето стабилизираха своето състояние и дори успяха да го увеличат след икономическото падение, което се случи след Майдана. Сега олигархическата система е единственият победител в постмайданните процеси.

И избирателната кампания на Порошенко заслужава критики. Н тея той разиграва последния коз на непопулярния политика – спекулира върху патриотическата риторика и апелира към националната гордост на украинците. Също така за европейците е дива практиката, когато държавният глава се позиционира като лидер на движение за църковна независимост.

С историческо решение Киевската патриаршия наскоро бе призната за независима православна църква. Руското православно духовенство в Москва е бясно. Но е загадка защо светският президент Порошенко трябва да си поставя заслугата на себе си.

Всичко това има за цел да отвлече вниманието от факта, че Петро Порошенко така и не изпълни своето най-важно обещание: да върне Украйна в европейската демокрация. Повечето граждани са загубили вяра във възможността за промяна дори и в далечна перспектива и са принудени да търсят по-добър живот зад граница.

Днес украинците заемат високи позиции в статистиката на ЕС по имиграция и основно биват поглъщани от гладния пазар на труда в съседна Полша. Едва ли ще бъдат върнати обратно с празните обещания на Петро Порошенко”. Край на цитата.

При това трябва да се вземе предвид.

  • На официално равнище до последно ръководството на Германия критикува украинските власти, но се въздържаше от лична критика към Порошенко.

  • Предвид горепосоченото, германците не можеха да се възползват от по-резки формулировки като „подъл крадец”, „гноясал педераст” и „куче проклето”. Но се усеща, че биха искали да го кажат, просто преходът от неудържима подкрепа и оценка и оценката „гноясал педераст” би изглеждал рязко: къде бяхте по-рано и къде гледахте.

На мен това ми прилича на черна точка за Порошенко от фрау екс-комсомолката.

Превод: В.Сергеев