/Поглед.инфо/ Драмата, която се разгръща в Северна Сирия е наистина почти идеален случай, с който да се оцени колко слаба и нефункционална е станала Англо-Ционистката империя. Да започнем с кратко напомняме.

Американско-израелските цели в Сирия са наистина много прости. Както вече сме споменавали в миналото, първоначалният англо-ционистки план бе да се свали Асад и да се замени с джихадистски лунатици („Ислямска държава“, „Ал Кайда“, „Джебхат ан Нусра“, наричайте ги както си искате). Това би постигнало следните цели:

  1. Сваляне на силна, светска арабска държава, заедно с политическата ѝ структура, въоръжени сили и служби за сигурност.

  2. Създаване на пълен хаос и ужас в Сирия, оправдаващ създаването на „зона за сигурност“ от Израел не само на Голанските възвишения, а по-нататък на север.

  3. Предизвикване на гражданска война в Ливан, освобождавайки джихадистски лунатици срещу „Хизбулла“.

  4. Да се оставят джихадистите и „Хизбулла“ да се обезкървят една-друга, а след това да се създаде „зона за сигурност“, но този път в Ливан.

  5. Предотвратяване на шиитска ос Иран-Ирак-Сирия-Ливан.

  6. Разделяне на Сирия по етнически и религиозни линии.

  7. Създаване на Кюрдистан, който след това да се използва срещу Турция, Сирия, Ирак и Иран.

  8. Да се направи възможно за Израел да стане неоспорим източник на сила в Близкия изток и силите на Саудитска Арабия, Катар, Оман, Кувейт и другите да трябва да ходят при Израел за всеки проект за нефто- или газопровод.

  9. Иран постепенно да се изолира, заплаши, събори и евентуално атакува с широка регионална коалиция.

  10. Да се елиминира центърът на шиитската сила в Близкия изток.

С обща руско-иранска военна намеса, този план се провали напълно. За известно време САЩ се опитаха да разделят Сирия по различни сценарии, но начинът, по който Руските въздушно-космически сили смазаха всички „добри терористи“ най-накрая убеди англо-ционистите, че това няма да проработи.

Най-големият проблем за империята е, че макар и тя да има достатъчно огнева мощ в региона (и по света), не може да разположи „и един ботуш на земята“. Да бъдат ботушите на империята на земята, бе, фактически, ролята назначена от англо-ционистите на джихадистските лунатици („Ислямска държава“, „Ал Кайда“, „Джебхат ан Нусра“), но този план се провали. Единствените съюзници на САЩ, останали в региона са Израел и Саудитска Арабия. Проблемът с тях е, че също като самите САЩ, тези държави нямат сухопътни сили, способни всъщност да се разположат в Сирия и да се противопоставят не само на сирийската армия, но и на значително по-способните сили на Иран и „Хизбулла“. Убиването на цивилни е наистина единственото нещо, в което израелците и саудитците са експерти на земята (в небето израелските ВВС са наистина добри). Да влязат кюрдите.

Англо-ционистите искаха да използват Кюрдите по начина, по който НАТО използва АОК в Косово: като сухопътна сила, която да бъде подкрепяна от САЩ/НАТО и може би дори от израелската авиация. За разлика от израелците и саудитците, кюрдите са сравнително компетентна сухопътна сила (макар неспособна да се справи, да речем, с Турция и Иран).

Хората в Пентагона вече се опитаха да направят нещо подобно миналата година, като създадат суверенен Кюрдистан в Ирак чрез референдум. Иракчаните с вероятната помощ на Иран незабавно сложиха край на тази глупост и цялото упражнение стана жалък провал. Което незабавно води до очевидния въпрос: американците способни ли са да се учат от грешките си? Какво са си мислели, когато обявиха създаването на 30-хилядните „Сирийски гранични сили за сигурност“ (така наречени, за да се създаде илюзията че планът е защитаването на сирийските граници, а не разделянето на Сирия)? Реалната цел, както винаги, бе да се упражни натиск върху Турция, Иран, Ирак, Сирия и Русия докато се заграбва петрол. Както винаги с Чичо Шмуел целият план нямаше разрешение от Съвета за сигурност на ООН и затова и и напълно нелегален според международното право (както и присъствието на САЩ в сирийските въздушно пространство и територия, но явно никой вече не го интересува).

Дали Тръмп и неговите генерали наистина смятат, че Турция, Иран, Сирия и Русия биха приели американски протекторат в Сирия, маскиран като „Независим Кюрдистан“ без да направят нещо по въпроса. И въпреки това, и знам, че звучи невероятно, мисля, че това е още една силна насока, че Империята е управлявана от глупави и неуки хора, чиито мозък и образование не им позволява да разберат дори и най-основните динамики в региона.

Какъвто и да е случаят, турците реагираха както всеки би: началникът на турския генерален щаб скочи в самолета, излетя до Москва, срещна се с водещите руски генерали (Включително и с министъра на отбраната Сергей Шойгу) и явно получи зелена светлина от Москва: не само, че турските самолети летят над сирийската провинция Африн без проблеми от руското ПВО (Което си има добро покритие на региона), но и руснаците също услужливо изтеглиха своя военен персонал от региона, за да няма ранени руснаци. Сергей Лавров осъди всичко това, както си му е работата, но бе ясно за всички, че Турция има руска подкрепа за тази операция. Бих добавил, че съм напълно сигурен, че иранците също са били консултирани (може би при същата среща в Москва?), за да се избегнат неразбирателства, след като има малко любов между Анкара и Техеран.

А кюрдите? Как да го кажа по-меко? Нека кажем, че това, което направиха, не бе много умно. Това е много меко казано. Руснаците им дадоха неустоимо споразумение: да приемат широка автономия в Сирия, да дойдат на Конгреса на сирийския национален диалог в Сочи, да им се представи историята пред (колебливите) сирийци, иранци и турци и дори да получат пари за развитие на петролна продукция. Но не, кюрдите избраха да вярват във въздуха под налягане на Вашингтон и когато турците ги удариха именно това и кюрдите получиха от Вашингтон: въздух под налягане.

В действително е наистина ясно, че американците отново предадоха съюзник: Тилърсън сега даде „зелена светлина“ за 30-километрова „зона за сигурност“ в Сирия (все едно някой е искал такава възможност!). Огледайте проста карта на Африн и погледнете как изглеждат едни 80 километра. Веднага ще видите, че тези 30 км. „зона за сигурност“ означава край на кюрдските стремежи за създаване на независим Кюрдистан в Северна Сирия.

Да се каже, че това развитие на ситуацията радва Русия не е преувеличенн. Особено сладко е за Русия да видят, че дори не е нужно да правят много. Това бедствие за САЩ им е изцяло причинено от самите тях. Какво може да бъде по-сладко от това?

Нека погледнем всичко това от руска гледна точка.

Първо, тази ситуация поставя Турция (съюзник на САЩ и член на НАТО) срещу САЩ/НАТО/ЕС. И Турция не е „просто“ съюзник на НАТО като Дания или Италия. Турция е ключът към източно Средиземно море и целия Близък Изток (е, един от тях, най-малкото). Също така Турция има огромния потенциал да бъде трън в южния „хълбок“ на Русия, затова и е особено важно за Русия да запази Чичо Сам и израелците, колкото се може по-далеч от Турция. Казвайки това, никой в Русия не храни илюзии относно Турция и/или Ердоган. Турция винаги ще бъде проблемен съсед за Русия (двете страни са водили 12 войни!!!). Но има огромна разлика между „лошо“ и „по-лошо“. Предвид, че в не толкова далечното минало Турция свали руски самолет над Сирия, финансираше, обучаваше и подкрепяше „добрите терористи“ в Сирия, дълбоко е замесена в сепаратисткото движение на татарите в Крим и бе основната тилова база за уахабитските терористи в Чечения за повече от десетилетие, „по-лошото“ в случая с Турция може да бъде къде-къде по-лошо от днешното „лошо“.

Второ: това развитие ясно приближава Турция в дори още по-близка динамика на сътрудничество с Русия и Иран, нещо, което Русия желае силно. Самотна Турция е значително повече от потенциален проблем в сравнение с Турция, която си партнира с Русия и Иран (в идеален случай и със Сирия, но предвид враждата между двете страни и техните водачи това изглежда далеч, поне за момента). Това, което се оформя е неформален (но съвсем реален) руско-турско-ирански регионален съюз срещу Оста на милите - САЩ, Израел, Саудитска Арабия. Ако това се случи, то последните няма шанс да надделеят.

Трето: макар и Кюрдите да са възмутени и сега да мрънкат за руското „предателство“ те ще разберат, че са си виновни сами и че техният най-добър шанс за свобода и просперитет е да работят с руснаците. Това означава, че руснаците ще могат да постигнат с и за кюрдите това, което САЩ не могат. Още една хубава странична полза от Русия.

Четвърто: Сирия, Иран и Турция сега разбират нещо просто: единствено Русия стои между лудите американско-израелски планове за региона и тях. Липсваща Русия и вече няма нищо спиращо англо-ционистите от повторното подпалване на „добрите терористи“ и кюрдите и изправянето им едни срещу други.

Както и да е, с това, че САЩ и Израел сами се простреляха в крака, не е достатъчно да се гледа как кървят. За да успее наистина да натрупа дивиденти от тази ситуация, Русия трябва да постигне редица цели.

Първо, тя трябва да спре Турците преди всичко да се превърне в мащабен и проточен конфликт. След като Тилърсън даде „зелена светлина“ за 30-километровата „зона за сигурност“, това е ясно какво Ердоган е казал на Тръмп по телефона и което на свой ред е ясно това, за което руснаците и турците са се разбрали. Затова и, да се надяваме, това не трябва да бъде трудно за постигане.

Второ: руснаците трябва да говорят с кюрдите и да им предложат отново същото споразумение: широка автономия в пределите на Сирия в замяна на мир и просперитет. Кюрдите не са най-лесните хора, с които може да се води разговор, но след като няма друг избор, предполагам, след като спрат да халюцинират, че САЩ ще излязат на война с Турция в тяхна защита, ще седнат и ще преговарят за споразумение. По този начин руснаците ще трябва да представят съвсем същото споразумение на Дамаск, който, честно казано не е в позицията да откаже.

На трето място Русия нито има желанието, нито способността постоянно да се справя с припламвания на насилието в Близкия изток. Ако Империята отчаяно се нуждае от войни, за да спечели, Русия отчаяно се нуждае от мир. На практика това означава, че руснаците трябва да работят с иранците, с турците и със сирийците, за да осигурят рамка за регионалната сигурност, която би била гарантирана и при нужда налагана от всички страни. И да, следващата логична крачка ще е да се общува с Израел и Саудитска Арабия и да им се дадат гаранции за сигурността в замяна на гаранции, че ще спрат да създават хаос и войни заради САЩ. Знам, ще получа много нападки за това, но има хора в Израел и възможно във Саудитска Арабия, които да разберат разликата между „лошо“ и „по-лошо“. Чуйте ми думите: веднъж, след като израелците и саудитците разберат, че Чичо Сам не може да направи много за тях, те изведнъж ще станат много по-открити към имащи значение преговори. Честно казано не знам, дали тези рационални умове ще бъдат достатъчни да се справят с бесните идеологии. Но опитът си заслужава със сигурност.

Заключение. „Стратегията“ на администрацията на Тръмп (тук съм много учтив) е да забърка колкото се може повече конфликти по колкото се може повече места на планетата. Империята процъфтява единствено на хаос и насилие. Руският отговор е напълно противоположен: да се направи всичко възможно войните да спрат, да се обезвреждат конфликтите и да се създава, ако не мир, то поне ситуация на ненасилие. Казано просто: мирът е най-голямата опасност за Англо-Ционистката империя, чияо структура е основана на вечни войни. Пълният и жалък провал на всички американски планове за Сирия (в зависимост от това как броите, в момента сме на „План В“ и „План Г“) е силен индикатор за това колко слаба и напълно нефункционираща е станала Англо-Ционистката империя. Но „слаба“ е относителен термин, докато „нефункциониращ“ не значи „безопасен“. Настоящата липса на мозък отгоре, макар и в някои отношения добра, е потенциално много опасна. Особено съм притеснен за това, което изглежда, че е абсолютното отсъствие на офицери, които имат досег с реалността, около президента. Помните ли как адмирал Фалън веднъж заяви, че генерал Петреус е „малка гъзолизка курешка“? Това напълно важи за цялата банда генерали около Тръмп – всички те са от типа, който реални войници като Фалън би, по негови думи, „мрази“. Що се отнася до Държавния департамент, просто ще кажа това: не очаквам много от човек, който не може да се справи с Ники Хейли, да не говорим за Ердоган.

Помните ли как САЩ подпалиха Украйна, за да накажат руснаците, че провалят планираната американска атака по Сирия? Е, същата Украйна наскоро прие закон, отменящ „антитерористичната операция“ в Донбас и обявяващ областта за „окупирана територия“. Според украинския закон Русия официално е „страна агресор“. Това означава, че укрофашистите в същността си отхвърлят Минските споразумения и сега са в състояние на квази-открита война с Русия. Шансовете за мащабна укронацистка атака срещу Донбас са дори по-високи от всякога, особено преди или по време на Световното първенство по футбол в Русия това лято (Помните Саакашвили). Станали предмет за смях (отново) с техните „Сирийски гранични сили за сигурност“, американците сега ще се опитат да си отмъстят на „злите руснаци“ и мястото ще бъде най-вероятно Украйна. Винаги може да разчитаме на израелците да открият повод да продължат с убийствата на палестинци и бомбардировките в Сирия. Що се отнася до саудитците, изглежда, че са твърде заети да се борят помежду си. Така че, освен ако Империята не направи нещо наистина лудо, единственото място, където може да стори нещо, без да загуби много (за себе си) е Източна Украйна. Новорусите го разбират. Бог да им е на помощ.