/Поглед.инфо/ На Русия постоянно ѝ приписват фантомните болежки на две държави от ХХ век – Руската империя и СССР. Че в рамките на първата направо апетит нямаме и искаме Финландия като своя територия, както и Полша с Варшава. В рамките на втората – всичко, което ни отделя от границите на Полша, Румъния, Турция, Иран и Афганистан, тоест бившите републики. Изобщо „спим и сънуваме“.

И нови дивизии сме започнали да разгръщаме. За какво друго, освен за завземането на Прибалтика? Напразно ли от този ужас Латвия, Естония и Дания формират дивизия СС „Норд“ (друго име, различно от това на хитлеристите не им се търсеше!). Впрочем на нас ни обясниха, че това са фантомните болки на трибалтите, които жалват, че малко СС-дивизии са формирали и ще наваксват. Н, както се изяснява, има и субекти в политиката (макар и регионални), които имат значително по-лоши фантомни болки. Но за всичко, разбира се, е виновна Русия! А никак не и Турция. Преди съм говорил, че попълзновенията на Турция в Сирия са неслучайни. А освен това поставя под въпрос принадлежността на Крим, и не само на него. Той се оказва интересен не само за Украйна… но и за Турция!!!

И така щабът на протурската Сирийска свободна армия (районът на Манбидж) – снимката по-долу. На стената ляво виждаме крайчецът на флага им. А дясно се вижда чудесна карта с очертанията на това, което им се иска да си върнат. Това, което е била Турция в края на XVII век, в периода на нейното максимално могъщество. Да не би това да е самодейността на местните момчета, които с помощта на патрона си са се размечтали?!

Изглежда, че в Турция в търсене на бъдещето за страната са започнали да „копаят“ дълбоко в миналото. А това е политика на експанзия. Напразно ли са воювали турските националисти в Сирия и напразно ли са стреляли по спускащия се с парашут Пешков. Изглежда, че в Турция са осъзнали, че за всички турци богатството не стига. Затова и ключът към бъдещето е териториалната експанзия. И без да се вземат предвид езиците и националностите на тези, които живеят на исканите земи…

Доколкото разбирам в Турция осъзнават, че така просто с „гумичка“ съседните ѝ страни няма как да се изтрият. Макар и да има много силно желание да се отнеме от отслабваща Гърция нейните острови – напразно ли по-голямата част от турската армия (И по-добре снабдената! Именно против гърците те държат танковете „Леопард-2А4!) винаги е била съсредоточена в европейската част на Турция (турците не се вълнуват от американските страхове от Иран). Майната му на това, че гърците винаги са живели на тези острови.

Ердоган има особено мнение по териториалния въпрос. В това число и за съвременните турски граници. Всъщност той отдавна копае под наследството на Ататюрк, който и досега е популярен в страната като най-велик човек, спасил страната.

Напомняме, че по време на реч в края на септември пред ръководителите на селските администрации в Анкара Ердоган подлага на критика Лозанския мирен договор от 1923 г., определил съвременните граници на Турската република. Според него, отсрещната страна на Турция по преговорите в Лозана „ни принудиха да подпишем Севърския договор от 1920 г. и ни уговориха да подпишем Лозанския договор от 1923 г. Някой се опитва да ни измами, представяйки този договор като победа. Но на всички е ясно. В Лозана ние дадохме на Гърция островите в Егейско море, викът от които се чува на нашия бряг. Там имаме свои джамии и светини. Ние и досега се борим за шелфа. Тези проблеми възникват заради тези, които са седели на масата в Лозана и не са успели да защитят нашите права“.

Разбирам, че в Крим има джамии и турски гробища.. Напразно се отбелязва сътрудничеството между турското разузнаване и избягалите идеолози на кримските татари от Украйна.

През зимата на 2018 г. Турция попречи на работата на сондажен кораб в изключителната икономическа зона на Кипър. Уж че правата на турските киприоти са били нарушени.

В Северна Сирия е напълно същата история с туркоманите, чиито права са нарушени от „кървавия диктатор Асад“ „убил два милиона души“, както смята Р.Т.Ердоган.

През януари „реконструктури“ пристигнаха в Хатай да вдигат бойния дух на турската армия, действаща против Африн. Всъщност армията е възстановявала статукво на стотици години. Впрочем не може да се каже, че някъде извън Сирия усилията на Турция са се увенчали с успех. И затова тя се опитва да търси културни, икономически и политически начини за връщането на статуквото от миналия век.

Неслучайно Турция се опитва да бъде по въпроса за Ерусалим по-активна от арабите и да стане център за консолидация. Оттогава „много вода е изтекла“, но турските успехи някак си не се виждат. Палестина продължава да се бори почти сама. Да видим дали ще се получи нещо от срещата в Москва между Аббас, Нетаняху и Путин. Впрочем слабо ми се вярва, че Израел ще отстъпи с нещо. А страшното „ръмжене“ на Турция едва ли ще изплаши израелците. Затова и едва ли ще успее да събере достатъчно популярност сред арабите, за да влязат доброволно в новата империя.

За направлението на експанзията към Кавказ и Средна Азия също е ставало въпрос. Но изглежда, че политическите фантазии на Анкара могат да прекъснат единствено при икономически крах. А да се осигури той след прокарването на второто разклонение на газопровода и строителството на АЕЦ „Аккую“ ще бъде крайно сложно, ако изобщо е възможно. Така че е желателно да се вземе решение по извеждането на турските окупационни войски, които Дамаск не е канил, преди да станем още по-зависими от Турция. Турската армия също така е нахлула в планините в Северен Ирак и по същия начин не се вижда кога ще се изтегли. В светлината на горепосочената карта – НИКОГА!А снизхождението ни в Сирия може да се върне като бумеранг.

Превод: Поглед.инфо


Стани приятел на Поглед.инфо във facebook и препоръчай на своите приятели