/Поглед.инфо/ Ключовият въпрос за световната политика между 2018 и 2020 г. е запазването на Русия в условията на Глобална депресия.
Интервю на Алексей Гордеев с проф. Михаил Делягин
„Завтра“: Михаил Генадиевич, сега широко се обсъжда поредният доклад на Римския клуб, направен във връзка с полувековния му юбилей. И едновременно с това се появиха съобщения за Римската декларация на вашия Институт за проблемите на глобализацията. Как са свързани тези материали?
Михаил Делягин: Единствено с града. В началото на януари в Рим премина поредната обща конференция на партньорите на института от различни страни. Това скромно вътрешно мероприятие обичайно не привлича внимание и цели единствено да се поддържа вътрешната комуникация в условията на все по-болезненото разделение на човечеството.
Въпреки това обсъжданията неочаквано изкараха на показ общо разбиране на дълбоките изменения на човечеството, което още не ги е осъзнало. Ние и закрепихме в Римската декларация най-важните елементи за общото за нас разбиране на новия свят. Ако някой си бе спомнил за Римския клуб, тя щеше да бъде наречена по друг начин.
„Завтра“: И какъв е нейният основен извод?
Михаил Делягин: Дълбочината на всеобхващащата трансформация на човечеството е безпрецедентна. Смени се самият вектор на развитие: наше главно дело вместо изменянето на околния свят, стана трансформацията на собственото съзнание и възприятие на този свят: high-hume заменя high-tech. Тази революция няма аналог в историята, правим това, за което не сме приспособени физиологически, психологически и социално.
Трансформация на личността.
„Завтра“: Ако се променя всичко, то, навярно, се променя и личността?
Михаил Делягин: Информационните технологии я правят пластична, мозаична, подлежаща на внушения , неспособна на дългосрочно целеполагане и систематично полагане на усилия. Клиповото съзнание преминава в „кликово“ – нуждаещо се от незабавна реакция спрямо дразненето на външни дразнители с цел получаване на емоции, а не на резултат.
Освен това същността на съвременното информационно взаимодействие е обмен на внимание на потребителите срещу получаваните от него емоции. На бизнеса му е нужно задържане на вниманието, на потребителите – емоции. Съдържателната дейност сама по себе си престава да бъде ценност.
Обществото се разпада на индивиди, обединени от некритично възприемани от тях обекти в секти. Социалните мрежи като структурополагащ елемент на обществото се трансформират в социални платформи, интегриращи цялата външна активност на личността и чрез информационно-емоционалния фон определят нейното поведение. Обществото става алгоритмично, развитието на индивида престава (заради това, че социалните мрежи с цел да удържат вниманието го слагат в какавидата на комфорта, в която отсъства мотивация за развитие), което, възможно, свидетелства за излизане на ново равнище на развитието на колективното съзнание.
Атомизацията на обществото, предизвикана от трансформацията на личността, се допълва от формирането на „глобалните племена“ – обединения над държавните граници специфични модели на поведение. Бизнесът укрепва тези модели като нови пазари, размивайки обичайните общества – държавите и поставянето на своите потребители срещу тях. Частен случай на това е поощряването на сексуалните отклонения (явяващи се също така и инструмент за формиране на новия глобален елит, отделен от „стария“ свят и не изпитващ към него чувства).
Трансформация на обществото.
„Завтра“: А как се променя състоянието на обществото като такова, не само от гледна точка на взаимодействието му с индивида?
Михаил Делягин: Познаваемостта на света се снижава предвид неговото усложнение и все по-хаотичното въздействие върху съзнанието на индивида. Това води до израждането на науката в културно, но не и производствено значим социален фактор, а образованието в средновековен инструмент за поддържане на стабилността. Знанието става достъпно на избраните, което заплашва неговото израждане в ритуали, а след поколение до технологически крах, който ще намали населението на земята в пъти.
Системите за управление на това поколение не демонстрират адаптация към използваемите технологии за формиране на съзнанието. Нарастващата управленческа криза, предизвикана от самопрограмирането на управляващите системи, отказа им от реалността, преориентацията от изменянето на реалността към изменяне на възприятието, а най-вече и по-интензивната трансформация на съзнанието им в сравнение със съзнанието на обществото. А цената на управленческата грешка качествено нараства при прехода от BIG DATA към SMART DATA (Структурирана база данни. Структурирането на основата на погрешна хипотеза гарантира погрешен резултат).
Парите губят значение, отстъпвайки пред технологията. Капиталите стават неосновен елемент от технологиите, така както с развитието на капитализма златото става неключов елемент от капитала. Технологиите все повече се отчуждават от своите създатели и стават основа на новия монополизъм: метатехнологиите изключват възможността за конкуренция със създателите им. Инфраструктурата става основна част от технологията, социалните мрежи прерастват в интегрирани платформи, все повече определящи всекидневния живот и обществената активност на човека.
Производството по този начин става по-неизгодно от създаването на технологии, дизайн и маркетинг и следователно конкуренцията им губи при всички видове ресурси. Това води до изоставане, стагнация и упадък (инженери не достигат дори и в Германия) и може не просто да се ограничи развитието, но и да се доведе до мащабна технологическа деградация и планетарни катастрофи.
„Завтра“: Какво ще бъде въздействието върху обществото на прословутия изкуствен интелект?
Михаил Делягин: Изкуственият интелект, както го формулира Пентагона през 2017 г. е симбиоза на способния към творчество човек с олицетворяващия формалната логика компютър. Ръстът на мощността на компютрите разпространява формалната логика върху сферата на образното мислене, което стеснява пространството на човешкото творчество. Биологизирането на интерфейса на взаимодействие в компютъра ще ни направи равни до достъпа към формалната логика. Конкуренцията ще се води на основата на творческите способности. Това води до криза в управлението (ние не умеем да управляваме творческите хора), педагогиката (засега няма да се научим да възпитаваме творчески способности, както сега се възпитава логическото мислене) и като цяло в общественото устройство (отсъствието на творчески способности ще бъде присъда дори и за членовете на елита и запазването на такива деца в елита ще означава крах на обществото заради неконкурентоспособността).
Обществото ще се развива по пътя на китайския „социален кредит“, а японският модел „общество 5.0“ ще бъде вграден в него в качеството на частно подобряване. Лидерството в социалното развитие, както и в другите форми на глобално лидерство, през 2017 г. премина от САЩ в Китай, което предопределя и неизбежността на сблъсъка им.
Глобалната управляваща класа и нейната трансформация.
„Завтра“: Вие често говорите, че основният субект на развитието става глобалната управляваща класа, изразяваща интересите на глобалния бизнес. Що е това?
Михаил Делягин: Това не е твърда йерархична структура (Неслучайно се провалят всички опити за създаване на „световно правителство), а откритата съвкупност от социални вихри, всмукващи в себе си индивиди, притежаващи глобално влияние, лична енергия и мобилност и изхвърлящи ги при загубата дори и на едно от тези качества. Противоречието между мощта на глобалната управляваща класа и нейната безотговорност пред управляваното от тях човечество е характерно за средновековието и създава заплаха за завръщането на нормите му. Ключова роля в глобалния бизнес (и съответно, на глобалната управляваща класа) играят „борсите на борси“, притежаващи основните глобални корпорации и една-друга.
САЩ са организационната структура на глобалната управляваща класа, което създава вътре в тях перманентен конфликт между представителите на тази класа с националната бюрокрация, а също противоречи на издигането в негов състав на представителите на Китай (оставащи, за разлика от останалите му елементи, защитници на собственото си общество). Тези конфликти ще нарастват, откривайки възможности и за Русия.
Прерастването на социалните мрежи в социални платформи, създаващи среда на обитаване на човека в развитите общества и определящи поведението му, повишава значението на техните разработчици и управляващи в състава на глобалната управляваща класа. Финансистите от „борсите за борси“, както и преди владеещи информационните корпорации, губят възможността да разбират какво владеят. В резултат на това представителите на социалните мрежи и подчинените им стават (възможно, временно) равнозначни с „господарите на парите“. Те пряко владеят поведението на хората, мненията им и емоциите, а не посредствено чрез парите. Това създава нов конфликт вътре в глобалната управляваща класа: между социалните и финансови господари на света.
Тези конфликти в глобалната управляваща класа допълват основния конфликт на съвремието: между глобалните и обособените структури (в частност, между глобалния бизнес и държавите) и дава нови шансове за патриотите, желаещи да върнат сега служещите на глобалния бизнес страни на своите народи.
„Завтра“: А какво е глобалното значение на криптовалутите?
Михаил Делягин: Разрешението от страна на развитите държави да използват криптовалутите, обективно подкопаващи националния суверенитет, означава, че криптовалутите са нужни на някой, който е по-силен от държавите: глобалния бизнес. Противоречието между глобалните функции на долара и неговата национална природа (засилваща се с намерението на Тръмп да поеме под контрол Федералния резерв) стана нетърпимо за глобалния бизнес. След като доларът не успя да стане международен (през 2011 г. Федералният резерв пречупи последния опит да се създаде „световно правителство“), потребността може да бъде удовлетворена по друг начин: глобална по природата си криптовалута. Това не противоречи на създаването на криптовалути от специалните служби, защото при размиването на държавите те се сближават с глобалния бизнес, а тяхното ръководство може да влезе в глобалната управляваща класа.
За разлика от обичайните валути, обезпечени с доверието към емитиращите ги държави, криптовалутите са обезпечени с недоверието към държавите, които са недееспособни в Глобалната криза (преди всичко заради приемането на либерализма – идеологията на глобалния бизнес). Биткойнът както и доларът за криптовалутите (те се котират в биткойни) ще запази ключовата си позиция в света до появата на универсална платформа, обединяваща лекотата на разплащанията и широката функционална (включваща и смарт-договори).
Предизвикателството на излишните хора
„Завтра“: А какво смятате за основната насока на влиянието на новите технологии върху обичайното общество?
Михаил Делягин: Свръхпроизводството на информационни технологии рязко ще намали броя на хората, необходими за производството на използваните от човечеството блага, правейки излишни стотици милиони, а в близка перспектива на милиарди души. Държавите заради социалната стабилност сдържат ръста на производителността, но глобалният бизнес (както и бизнесът като цяло) не възприема социално-психологически категории и станал с унищожаване то на СССР по-силен от държавите (понеже техният ресурс – монополът върху военната защита губи своя смисъл), форсира прогреса на комерсиализацията на създадените в хода на Студената война нови технологични принципи. Затова и разривът между производителите и потребителите е най-значим за „средната класа“ на развитите страни, утилизацията става категоричен императив на пазара.
Укротяването на европейската „средна класа“ с нейното обединение срещу организацията на миграционната криза е постигнато с цената на ускоряването на ислямизацията на Европа. Превръщането на Евросъюза в еврохалифат ще се сучи най-вероятно към 2050 г. Единствено Русия (ако се запази) може да изготви управленчески кадри и концепция, позволяваща да се избегне варваризирането и да се запазят постиженията на европейската култура (включително навиците за създаване и развитие на технологията) в рамките на политическия ислям.
„Завтра“: Но нали феноменът с „излишните хора“ ще преобърне цялата съвременна цивилизация! Какво ще остане от нея?
Михаил Делягин: Не толкова много. Преди всичко изчезва икономическата основа на хуманизма (преди човек носи ползи, а днес разходи). Отърваването, утилизацията на населението, с което са се сблъскали още хитлеристите, е крайно сложно. В неразвитите държави гладът, болестите, изкуственото безплодие (включително стерилизациите и семейното планиране) и войните не решават проблема: хората престават да се размножават, единствено ако живеят добре, но това повишава издръжката им. В развитите страни мейнстрийм е виртуалната реалност, но проблемът с извличането на ползи от изпратеното в нея тяло не е решен, което запазва проблема с „излишните хора“ като източник на загуби.
Този проблем унищожава демокрацията и пазара. Първата се осъществява изключително от името и във името на средната класа (през 2017 г. Макрон я нарече възможна единствено на местно равнище), вторият е невъзможен без генерираното от тях търсене. Пазарната демокрация пред очите ни се превръща в разпределяща благата информационна диктатура.
Откриването на нови технологични принципи без заплаха на съществуването е несъвместимо нито с пазара, нито със западната демокрация: то изисква инвестиции с пълна неопределеност, което е несъвместимо с първото и отказа от днешното потребление заради утрешното, което е несъвместимо с второто. Затова след края на комерсиализирането на технологическите принципи , открити по време на „студената война, отказът от пазара и западната демокрация става условие за развитие. Възможно е отстъплението на САЩ от демокрацията да е свързан не само с външното управление от страна на глобалната управляваща класа, но и със стремежа да се преодолее ограничеността на западния и модел, за да се продължи развитието.
Завтра: И какъв е изходът от безизходицата, към която светът се придвижва?
Михаил Делягин: Запазването на хуманизма, а също така благосъстоянието и живота на излишните хора ще е възможно единствено при смяна на целите на развитието: от печалба към развитието на човека. Тогава излишъкът от хора ще се превърне в техния недостиг (защото развитието на личността изисква ръст на броя лекари и педагози).
Но причините за провала на съветската цивилизация се запазват. Не е ясно защо личността предпочита деградацията, непонятни са критериите на самото усъвършенстване (или пък личността, за разлика от капитала е многостранна). Пробив може да стане китайският опит за преобразуването на човешката природа (системата за „социален кредит“). Неговата иновативност в сравнение със съветската се заключва в всеобхващащото въздействие върху личността и разклонена обратна връзка (които могат да загинат преди приключването на довършването на системата).
Информационните технологии внасят в живота много черти на комунизма. Обществената природа и неотчуждаемостта на основния ресурс – информацията правят невъзможна частната собственост върху нея, извеждайки я отвъд рамките на капитализма. Опитите за приватизация на „правото на интелектуална собственост“ се израждат в опит за злоупотреба на монополното положение и като цяло вече се провалят.
В развитите страни трудът престава да бъде условие за оцеляване, разликата между работното и свободното време се заличава (макар и по начин, който никого не радва), а между труда и развлечението се изтрива стремително – трудът става все по-творчески.
Акционерите на глобалните корпорации вече не могат да управляват своята собственост – управлението обективно принадлежи на топ-мениджърите. Нещо повече: акционерите в по-голямата си част не искат да управляват, унищожавайки така самия управляващ фундамент на капитализма на частната собственост, не съществуваща извън управлението. Той отмира, макар и не по начина, по който чакат класиците.
Марксизмът е разработен на научна основа през ХIX век. Основното му постижение е историческият материализъм, използващ диалектиката към общественото развитие, т.е. към развитието не на основа неизмени правила (както това се случва в природата, изучавана от диалектическия материализъм), а напротив за сметката на постоянното му изменение.
Но научната революция се води цял ХХ век и продължава и днес. Относително предния раздел на „сърцето на науката“ – математиката на неопределеностите вече се използва за управлението на локалните обществени процеси, предстои и да се приложи в развитието като цяло. След това в обществото ще бъдат приложени подходите на квантовата физика и космологията. Осъзнаването на практика ще измени лицето на марксизма.
Глобалната депресия: реална перспектива
„Завтра“ А ако се премина от основните процеси към това, което се случва на пазарите днес какво ново?
Михаил Делягин: Икономическата криза е предизвикана от загниването на монопола, наложил се на глобалния пазар. Възможностите за разширяването на пазарити са близки до изчерпване, както териториално (глобалният пазар няма накъде да се разширява), така и финансово (натрупването на парично търсене се ограничава от безопасността на темповете на ръста на дълговите пирамиди) и технологически. Основният преход от изменянето на света към изменянето на възприятието е подготвен от преминалата през 70-те години смяна на вектора на развитието от производство към развлечение: това прави по-евтино и просто създаването на нови пазари, но резултат вече носи. Новите пазари, създавани от изменянето на човека (включително и разширението на спектъра на сексуалните ориентации, което заплашва с измиране), са достатъчни за формирането на новия политически мейнстрийм на Запада, но не и за генерирането на необходимото търсене.
Разпадането на монополите се проявява преди всичко в липсата на търсене. Научени от Голямата депресия, развитите страни компенсират свиващото се търсене чрез емитиране на емисии. Но възможностите му са близки до изчерпване: както в развитите страни, няма да има място за нова големи печеливши контури растеж, емисиите умишлено се преобръщат в лоши кредити.
Конкуренцията за търсенето, засилена от протекционизма, вече разкъсва световните пазари в макрорегиони, като по този начин тласка света в нова глобална депресия. желанието на „Гугъл“ да ограничи излъчването на новини, противни на западната пропаганда и цензурата във „Фейсбук“ показват, че разбити могат да бъдат и информационните пазари.
Глобалната депресия ще бъде по-лошо от Голямата: тя също така ще поражда войни, но войните няма да са изход от нея (Глобалната депресия ще бъде рухването на единния пазар на макрорегиони и войната, за разлика от Втората световна война, няма да ги обедини - най-малко първия етап).
Междинното положение вече е ясно: три парични зони (на долара, на юана и еврото) в икономиката и двуполюсното противопоставяне между САЩ и Китай в политиката. Глобалната депресия ще бъде, подобно на междувоенния период, време на хаотична борба на всеки срещу всеки (включително недържавни участници в глобалната конкуренция). Отслабването на глобалните монополи ще възстанови частично ролята на държавите.
„Завтра“: Това ще даде ли на Русия някакви нови възможности?
Михаил Делягин: Разпадането на глобалните пазари в макрорегиони ще намали капацитета на отделните пазари, което ще доведе до изчезването на редица технологии (няма да има търсене). В случая с технологиите за подпомагане на живота (например не-създаването на нови поколения антибиотици) това ще бъде катастрофално. Резултатът ще бъде субсидирането на тези технологии от държавата (възможностите са ограничени) и използването на "закриващи" технологии. Последните ще дадат на Русия допълнителна възможност като родина и страна, чиято култура съответства на тях (подобно на начина по който старата германска култура отговаря на инженерството, италианската за дизайна, английската за правосъдието и американската за бизнеса).
"Закриващата" технология - прости, евтин и суперпродуктивни, са най-вече създадени в рамките на военнопромишления комплекс на СССР (само там се водеха масивни изследвания, без предварително обещан резултат) и сега се проявяват в обществото. Те са потиснати от монополите (които правят пари и следователно усложняват и увеличават разходите, а не опростяват и намаляват цената на продуктите), отслабването на което ще отвори ерата на разцвета на "закриващите" технологиите.
Патриотичната революция против либералната диктатура
„Завтра“: И какво се случва в световната политика на фона на тези тектонични изменения?
Михаил Делягин: Основният ѝ сюжет е борбата в глобалните управляващи клас между две групи: опитващите се да спрат разпада на глобалните пазари на макрорегиони и осъзнаващи неизбежността на този разпад, стремящи се да го оседлаят. Първите подкрепят либералите, а вторите патриотите (консерваторите. В САЩ тяхното противостоене е изразено в студената гражданска война на глобалистките либерални елити срещу Тръмп. Либералите са обречени на поражение от хода на историята, но ще се съпротивяват и ще запазят част от своето влияние в света на Глобалната депресия.
САЩ живеят, докато светът плаща за потреблението им, купувайки техните държавни ценни книжа с непазарна ниска (това е условието за стабилност на финансовите пирамиди) рентабилност. Такава покупка може да бъде масова само от страх. Затова и стратегията на САЩ е да сплашва частта от света, която е достъпна за тях: след изчезването на "съветската военна заплаха" - разширяването на зоните на хаоса. Хаотизацията на света е обективно условие за запазване на САЩ като единственото "тихо пристанище" за капиталите (дори и Съмърс признава, че без военните си бази, САЩ веднага ще фалират). Този стремеж обединява целия им елит.
"Завтра": Но не може да се разширява безкрайно хаосът и напрежението да се ескалира: възможно е светът да се тласне към голяма война!
Михаил Делягин: Засега се случва. Въпреки, че в годините 2020-21 вероятно ще има военен конфликт между САЩ и Китай поради островите в Южнокитайско море. САЩ не могат да чакат промяната в полза на Китай на глобалния политически баланс след съответните промени и в икономическото, технологично и информационно равновесие. "Втори фронт" в конфликта ще бъде организираното от САЩ (които ще прехвърлят обучени ислямисти от „Ислямска държава“) въстание в Синдзянския автономен район на Китай. Възможно и дестабилизиране на Казахстан, американският натиск, върху който е очевиден.
"Завтра": И каква е руската роля в тази перспектива?
Михаил Делягин: Основният въпрос на световната политика в годините 2018-2020 е запазването на Русия, която не успя да създаде макрорегион (въпреки разговорите от 2006 г.), в условията на Глобалната депресия.
Отхвърлящи (с Валдайската реч на Путин от септември 2013 г.) от принудителното преобразуване на човека с цел създаване на нови пазари, ценностите на Русия се оказаха несъвместими със Запада и това причини агресия под формата на смяната на властта в Украйна с фашисти. След това, Русия обезцени усилията на САЩ да се всее хаос в света (разбивайки ислямския фундаментализъм в Сирия, като не позволи да бъде въвлечена във война с Украйна, а след това с Турция, а при това хаотизирането на ядрена държава би било идеална стратегия за САЩ), допринасяйки по този начин за победата на патриота Тръмп над либералите.
Русия е уязвима поради хибридния характер на държавността: патриотичната външна политика се съчетава с либерална социално-икономическа. Подкрепата на висшите политически лидери на спонтанния патриотизъм на обществото и неговия инстинкт за оцеляване се противопоставят на компадорското естество на елитите елит (офшорна аристокрация) и желанието на слизащите от световната сцена в забвението либерали да си възвърнат пълната власт по подобие на 90-е.
Това прави възможен опитът за либерален преврат след президентските избори (според стандартите на "цветните революции"). Колкото по-късно ще бъде направен този опит, толкова по-високи (поради ръста на раздразнението на обществото падащия жизнен стандарти и заради антинародността на елита) са шансовете му за успех, което означава унищожаването на съвременна Русия.