/Поглед.инфо/ Валдайският форум е особено, тайнствено подводно същество, което тънко реагира на промените в теченията, тяхната температура, наситеност със сол, на плаващите в тези потоци морски твари и малки шарени рибки. Това същество ту крие в раковина, ту вади на повърхността крехките си, прозрачни пипалца.
Валдайският форум, който всяка година протича в Кавказ, напомня на будистки манастир. Присъствието на този форум значи да разбереш последните тенденции, възникнали в световната политика, настроенията, които царят в закритите клубове, политически лаборатории и може би в масонските ложи. Общността, съставяща Валдайския форум са либерални професори, политолози от Европа, Америка и Китай, работещи или пенсионирани дипломати, бивши премиери и президенти. Тук се чуват ехото на много световни гласове. И в тази какафония трябва да се уловят основните мелодии.
В тези мелодии улових няколко важни и неочаквани за Валдайския форум тенденции. Високочелите мъже всеки по своя си начин отбелязва краха на глобализма, тази скорошна философска концепция, която бе предложена на човечеството като универсална. Тази концепция гласи, че на света неизбежно ще се налагат единна икономика, култура, управляеми от един разумен център. Мечтата за единното управление на човечеството, където мъдрият и благосклонен център ще установят йерархия на народите, ще дава на тези народи задачи, ще заръчва на едни да разработват марсиански проекти, а на другите да събират манго по тропическите джунгли, тази мечта не се изпълни, този свят се разпадна, така и не състоял се. Страните и народите се измъкват от лепкавата среда, именуваща се глобализъм. Те отново откриват своето лице, своя вектор на развитие, своето суверенно право да се разпореждат със своята неповторима съдба. Глобализацията като великата утопия на XXI век не се състоя. Завинаги или за известно време – бъдещето ще покаже, бъдеще, в което все по-отчетливо се чува звукът на бурята, която ще разсипе до основи световния ред.
Вторият поразителен извод, до който достигна Валдайския форум, а той се състои основно от либерални мислители, привърженици на либералния модел – това е извода за неуспеха, застигнал западния либерален проект. Според този проект, либералните ценности, разпространяващи се по света или с проповед, или с крилати ракети, водят света до благоденствие. Правата на човека, за чиято защита американските самолетоносачи приближаваха границите на Либия или Ирак, тези човешки права се превърнаха в кърваво клане. И това клане се разпростря по целия Близък изток. Милионни потоци бежанци сломиха единението на Европа. Така борбата за правата на човека все повече става борба за правата на свръхчовека, който е и замислил този либерален проект. Днес той приключи, без да постигне обявените цели.
Третият извод, до който достигнаха яйцеглавите валдайци е извода за несъстоятелността на американските прогнози. Съгласно тях между Русия и Китай противоречията трябва да се увеличават, да расте антагонизма до заплахи за военен сблъсък. Враждуващите помежду си Русия и Китай трябва да търсят съюзник в лицето на САЩ. Тази прогноза не се сбъдна. Между двете страни решително се засилва сътрудничеството в икономиката, политиката, културата, във военната област. А разприте между Америка и Китай се засилва. Търговската война между тези страни не е единствената и не е най-страшната форма на съперничество.
Още един извод на валдайците: в момента светът стремително се милитаризира. Все по-често човечеството регулира своите противоречия не чрез политика, а чрез военна сила. По света все по-често се чува плъзгането на затворите и тропането на ботушите. Мъдрият Клаузевиц смята, че войната е продължение на политиката с други средства. Но днес има впечатление, че политиката е продължение на войната. Военните засилват своето влияние навсякъде – в политиката, икономиката, медиите, културата – нали войните на XXI век се водят не само с крилати ракети и хиперзвуково оръжие, но и с помощта на образите, които една от страните насочва към лагера на противника, за да ги взриви там. И те, подобно на вакуумни бомби, творят ужасяващи разрушения.
Тази тенденция напълно се потвърди в речта на президента Путин, произнесена във Валдайския форм. Обикновено гъвкавият, внимателен и стремящ се да изглади противоречията между Русия и Запад Путин този път бе рядко рязък. Неговата риторика не бе просто военна, а в нея се чува тревогата от възможната термоядрена схватка, мисълта за която, видимо, започва да владее умовете на водещите управници на света.
„Защо ми е света, ако в него го няма Русия?”, отново повтори Путин и това значи, че Западът, готов да запрати към Русия бойните глави, няма да оцелее при ответния удар на руснаците. Ако започне термоядрена война, уверява Путин, ние руснаците, ще загинем във войната като мъченици и ще попаднем в рая, а противникът ще загине, така и не успял да се покае. Путин заяви, че руският народ е особен, способен да даде живота си за Родината. Всичко това пазва на формулата „Если завтра война”.
Валдайският форум завърши под гръмки аплодисменти, които съпроводиха президента Путин от залата. Мнозина от участниците във Валдайския форум, без да се изключвам себе си, се върнаха у дома, отвориха Евангелието и отново прочетоха Откровението на Йоан Богослов.
Превод: В.Сергеев