/Поглед.инфо/ Коледа е семеен празник, но много християни по света, са останали самотни и посрещат Рождество Христово като единаци.
Моят обичан баща почина на 4 декември, няколко седмици след като получи масивен инфаркт. Загубата беше съкрушителна за нашето малко семейство, но най-вече за майка ми.
Винаги ще съжаляваме, че не сме прекарали още една Коледа с него, изпълнена с обич и смях, а на трапезата с най-вкусните ястия на майка ми. Вместо това опитахме да запълним "празния стол" на масата с други неща.
Три неща ни подкрепяха по това време: нашата обич един към друг, подкрепата на приятелите ни и обещанието за вечен живот.
Коледа може да донесе самота на хората, които са далеч от семейството си, или на тези, които живеят в домове за стари хора. Има хора, които никой не ги посещава, нито ги търси по телефона година след година. Затова ние решихме да отворим дома и сърцата си за хората в подобна ситуация.
На Бъдни вечер, след като баща ми почина, поканихме една възрастна жена на вечеря в дома ни. Тя се казва Мами и е на възраст над 80 г., вдовица на мисионер. Когато я поканихме да бъде наш специален гост, Мами засия от радост. По време на празничната вечеря цялото ни внимание беше насочено към нея. Разговорите се въртяха около тази достойна дама, която сподели спомените си с нас.
След вечеря Мами ни показа няколко нейни бележника, които беше взела със себе си. В продължение на години никой не искал да ги разглежда. За нея обаче всяка страница от тях имаше значение.
Мами ни разказа за болния си съпруг и колко много го е обичала. Описа живота си по време на мисии и хората, които са запознали с християнството. Разказа ни за трагичната смърт на съпруга й и колко много й липсва той. Следваше история след история.
Честно казано, двете ни деца не бяха изпълнени с ентусиазъм, че поканихме Мами за Коледа. "Няма да е същото с чужд човек", възроптаха те. Накрая обаче много им хареса цялото преживяване. Седяха и слушаха увлекателните истории на Мами.
С жена ми смятахме, че вечерята ще бъде нашият подарък за Мами, но тя дари толкова много на нашето семейство. Още виждам руменината по бузите й и блясъка в очите й. Мами почина, но често мисля за нея и за нашата вечеря.
Сега, когато всеки прави планове да прекара празниците със семейството и приятелите си, предлагам на читателите да поканят някой самотен човек, някой стар човек да празнува с тях. Ако в дома си имате деца или внуци, те ще видят как полагате грижи за нуждите на другите. Човек е по-щастлив, когато дава, а не когато получава. Има ли по една Мами и във вашия свят? /БГНЕС
----------------------
Д-р Джеймс Добсън. Той е автор и водещ на радио предаването "Семейни приказки" (Family Talk), което се излъчва от повече от 1300 радиостанции в САЩ. Текстът му е публикуван във "Фокс Нюз".
Вашингтон / САЩ