/Поглед.инфо/ Патриархът на американската външна политика, „стратегът и мъдрецът“ Хенри Кисинджър попадна под наказващата длан на антитръмповата медийна кампания. Сега именно Кисинджър, когото до този момент не можеше публично да поливат с мръсотия във внушаващите респект американски медии, беше обявен едва ли не за автор на най-страшното престъпление в американската политика – създаването на заговор между Кремъл и Доналд Тръмп.

Агенция Блумбърг публикува скандално разследване, в което по същество се твърди, че именно сивия кардинал на американската политика е бил онази „точка на събиране“, около която са се въртели всички участници в „руския заговор“. Доналд Тръмп, Джаред Кушнер (зетя на американския лидер) руския посланик Кисляк и даже арестуваната в САЩ Мария Бутина. Невъзможно беше да си представим, че някой ще се реши да вмъкне в този скандал човек на нивото на Кисинджър. Но това все пак стана – и е много сериозен сигнал за това, че американското общество и политическия елит се намират на границата на гражданска война, а никакви неписани правила вече не работят. Недосегаемите се свършиха и ако след откровената провокация на Блумбърг от Кисинджър официално се заинтересуват от екипа на специалния прокурор Мюлер, който разследва „руския заговор на Тръмп“, това ще означава, че в Америка сега е възможно изобщо всичко. Чак до реално силово противопоставяне между привържениците на истеблишмънта и съмишлениците на Тръмп.

Във всички времена са съществували фигури извън критиката – старците на племето, държащите мъдростта, съветниците, които не са закачали даже в моменти на много сериозни вътрешнополитически и междуособни конфликти. А ако изведнъж за признатите авторитети и заслужените старейшини се обявява лов, значи е надвиснала беда.

Важно е да разбере, че самият Кисинджър е фигура, която (на теория) трябва винаги да е над схватката, защото всички участници на политическото противопоставяне разбират ценността на съществуването на някакви сили, които могат да си позволят да мислят десетилетия напред и да плюят на моментната политическа или електорална конюнктура. Именно благодарение на такава мъдра конфигурация на американския политически елит тандемът на вечно намиращите се в конфликт Бжежински и Кисинджър можа да осигури например постоянството на американската външна политика по отношение на Китай, започвайки от Никсън и завършвайки с Обама. Владимир Путин даже обясняваше на европейските журналисти, че американските президенти се сменят, а политиката – не, защото нея я определят хора „с кейсове и тъмни костюми“, които не се сменят след поредните избори.

„Откровената провокация“ на Блумбърг се опира на няколко сериозни обвинения по адрес на Кисинджър, който и преди това ядоса много хора в САЩ със своите срещи с Путин и Тръмп, а също с предполагаеми опити да организира с помощта на американския президент антикитайски алианс с участието на Русия. „Отношенията на Кушнер с групата, свързана с Русия започнаха от обеда на Кисинджър“ - съобщават американските журналисти. В днешни времена само това е вече много сериозен повод за медийна клевета (а даже и визита от страна на ФБР). Позовавайки се на собствена информация, Блумбърг съобщава, че през март 2016 година зетят на Тръмп Джаред Кушнер е получил покана за официален обяд от Center for the National Interest (аналитичен център, който се обявява за прагматично-конструктивни отношения с Русия). На тази среща, преминала в манхатънския "Тайм Уорнер Център" уж са запознали Кушнер с Кисинджър, който е присъствал на това светско мероприятие благодарение на своя статут на почетен председател на CNI.

Пак там Кушнер се запознал с Дмитрий Саймс – ръководител на центъра, с когото той в последствие ще организира програмното външнополитическо изказване на кандидата Доналд Тръмп. Като инкриминиращи обстоятелства на организацията, която покровителства Кисинджър и която ръководи Саймс, предявяват това, че именно тя е имала връзки с Мария Бутина, която обвиняват в опити „да проникне и да влияе“ върху важни американски нестопански организации. Нещо повече: въпреки че Саймс предлагал и на другите кандидати да произнесат реч на площадките на центъра, нито един от кандидатите за президент, освен Тръмп не се е съгласил – предполагаемо заради това, че те не са искали да се свързват с организация, която Блумберг нарича „проруска“.

Трябва особено да се подчертае, че предположението за това, че структурата, която Кисинджър е създал (един от главните стратези на САЩ през периода на студената война и съавтор на никсъновия антисъветски алианс с КНР) е „проруска организация“ може да бъде логичен само в роман на Кафка. Това впрочем не пречи на американските журналисти да хвърлят именно такива обвинения. Като отегчаващо обстоятелство се привежда това, че именно центъра на Кисинджър е организирал изказването на Тръмп, където Джаред Кушнер уж се запознал с посланика на Русия в САЩ Кисляк. И уж го помолил за следната услуга: да използва посолството на Руската Федерация в САЩ като неофициален (и неподконтролен на американските специални служби и дипломати) канал за пряко общуване на екипа на Тръмп с Кремъл.

Особена пикантност на тази ситуация придава факта, че ако обвиняваме все пак Кисинджър за създаване на условия за „сговор на Тръмп и Кремъл“, до на разпита във ФБР задължително трябва да се покани Хилари Клинтън и мъжа й. Работата е там, че Кисинджър по силата на своя особен статут – това не е републиканец и не е демократ, а е именно „патриарх на американската политика“. В течение на много години семейство Клинтън е прекарвало зимата си ваканция заедно с Кисинджър и жена му във вила в Доминиканската република. Самата Клинтън по време на избирателната си кампания не само заявяваше, че той неговото мнение за нея е „важно“, но и че много се е гордеела с факта, че някога е хвалил дейността й на поста държавен секретар на САЩ. Кисинджър даже пренесе празнуването на своята деветдесета годишнина за да може двойката Клинтън да присъства на празника. И ето този човек с огромни връзки, непоколебим статут и колосални заслуги пред САЩ е хвърлен на медийно разкъсване, него фактически го обвиняват в държавна измяна (или минимум за съдействие на такава).

Светът на американската политика е полудял. За да могат „да се доберат“ до Тръмп и да не дадат даже шанс за нормализация на американско-руските отношения, влиятелната част от американския истеблишмънт е готова да положи политическия труп на Кисинджър на олтара на борбата с „руската заплаха“. От една страна, това може и да е похвално за нас. От друга – когато ядрена държава се разпарчатосва и в нея се руши отдавна устоялата се политическа система, това няма да свърши добре. Разбира се вътрешният конфликт в случай на преминаването му в гражданска война ще нанесе колосален ущърб на самите САЩ, но от това рисковете за останалите страни не стават по-малки, а по-големи. Световният хегемон има раздвоение на личността, държи се буйно и е доста опасен. Ще се наложи да бъде сдържан с колективни усилия, а преговорите на тази тема още даже не са започнали.

Превод: М.Желязкова


Стани приятел на Поглед.инфо във facebook и препоръчай на своите приятели