/Поглед.инфо/ Индия ще построи военна база на Сеишелите в отговор на растящото присъствие на Китай в региона. Съответното споразумение, според Британските медии, е подписано още през януари. Впрочем, според експертите, това действие може да засили борбата между световните държави за Индийския океан. В региона се намира стратегически важна военна база на САЩ. От тези води се интересуват Турция, Саудитска Арабия и ОАЕ. RT изяснява до какво може да доведе глобалното съперничество.

На 22 февруари британската преса съобщи, че Индия възнамерява да построи военна база на Сеишелските острови в Индийския океан. Съответното решение е подписано още на 27 януари т.г. от представителите на двете страни. Съгласно документа, сключен за 20 години, Делхи получава правото да създаде военноморска база и писта на остров Асъмпшън. Освен това, на Сеишелите ще се разположи станция за радиолокационно следене на Индия Тя ще събира разузнавателна операция от близките акватории.

По-рано Индия построи военни бази на собствените Андамански и Никобарски острови. Освен това в хода да февруарската обиколка по страните от Близкия изток министър-председателят Нарендра Моди се задържа за няколко дни в Оман, където подписа споразумение, с което индийският флот получава правото да използва оманското пристанище Дукм на Арабско море, а индийските ВВС оманските летища.

Това съвпада с логиката на външната политика на Индия, защото вниманието ѝ е приковано към Индийския океан още през 70-те години“, коментира професорът от катедрата по ориенталистика на МГИМО Сергей Луньов. „Още тогава Индия си постави за цел да се превърне във водеща държава в Индийския океан.

Според експерта в трите последни военноморски стратегии на Индия на региона се обръща особено внимание. Той смята, че в тази политика има и пряк икономически интерес. Според данните на индийското министерство на корабоплаването, 95% от цялата външна търговия на Индия се осъществява през Индийския океан.

Индия си сътрудничи активно със Сеишелите в областта на сигурността, оказвайки на островната държава помощ по линия на военно-техническото сътрудничество,. Но това не е единствената държава на Индийския океан, към която е приковано вниманието на Делхи. Индия се стреми да развива особени отношения с всички страни от региона – от тези в Източна Африка до Сингапур, а също с островните държави – Сеишелските, Коморските и Малдивските острови, Иран, страните от Персийския залив, Мианмар.

Според Луньов индийската позиция говори, че в много държави от региона присъстват силни индийски диаспори. През XIX век британците извозват работници от Индия във всички градове по крайбрежието на Индийския океан. В последствие индийците получават влияние в много крайбрежни страни.

„И до сега индийското присъствие се запазва в ЮАР, в Мавриций чак до Фиджи“, отбелязва експертът.

Освен това, индийската активност е пришпорвана от концепцията на Индо-Тихоокеанския регион в новата Стратегия за национална сигурност на САЩ. В документа се утвърждава, че САЩ приветстват Индия като глобален играч и водещ стратегически партньор в широкия регион. Също така, според Луньов, тази концепция е отразена и в официалните документи на Австралия и Индонезия. Японското издание „Никей“ на свой ред подчертава, че идеята за антикитайски съюз между САЩ, Индия, Австралия и Япония се поддържа активно от администрацията на министър-председателя Шиндзо Абе.

Нов съперник

„Индия е много недоволна от активизацията на Китай в Индийския океан, тя искрено вярва в знаменитата стратегия за наниза от бисери, която всъщност е разработена от американците. Според нея китайците уж строят военноморски бази. Но няма никакво потвърждение на тази информация“, отбелязва Сергей Луньов. Но експертът потвърждава, че Китай и Пакистан са основните съперници на Индия в региона, докато Делхи има наложени нелоши отношения с другите държави н него.

През 2017 г. Китай откри военноморска база в Джибути на брега на Червено море, което се отнася към басейна на Индийския океан. Също така, според Луньов, КНР разполага със станции за радиолокационно следене в Мианмар. Пекин няма други военноморски бази в региона, макар и противниците му да говорят за възможността да се разположи китайска военна база на територията на пакистанския град Гуадар.

Мнозина западни аналитици свързват неотдавнашната политическа криза на Малдивите именно с китайско-индийското противостоене. В отговор на обявеното от президента състояние на извънредно положение и разпускане на Върховния съд бившият лидер на страната Мохамед Нашид призова Индия да изпрати въоръжена мисия на островите. На свой ред китайското издание на английски език Global Times призова Индия към сдържаност.

„Китай няма да се меси във вътрешните дела на Малдивите, но това не означава, че Пекин ще остане настрани, ако Делхи наруши този принцип. Ако Индия едностранно изпрати войски там, Китай ще предприеме мерки, за да спре Делхи“, пише в статията на вестника.

Именно през Индийския океан идва огромната част от съвременната международна търговия. Изобщо 80% от международната търговия днес преминава с морски превоз, а Индийският океан е пряк път за доставки на китайските стоки в Европа, на територията на Близкия изток и в страните от Африка“, така характеризира значението на региона за Пекин директорът на Института за стратегически изследвания и прогнози към РУДН Дмитрий Егорченков.

През Индийския океан преминава и морската част от инициативата на Пекин „Един пояс-един път“.

Геостратегически приоритети

Индия се стреми да стане играч номер една в Индийския океан, но няма да ѝ о позволят“, твърди Луньов. „Регионът е твърде важен за много държави по въпросите от геостратегическия и геоикономическия характер. Именно през Индийския океан идва основният поток въглеводороди от Персийския залив. Този регион е много важен за Китай и за САЩ“, допълни той.

По данни на министерството на енергетиката на САЩ, през 2016 г. през Индийския океан се превозват по 40 млн. барела петрол дневно, което е малко по-малко от половината обем на глобалните доставки.

Закрепила се на Сеишелите, Индия ще стане третата страна, имаща военноморска база в Индийския океан, разположена на сериозно разстояние от материка. Двете други – САЩ със стратегическата база на остров Диего Гарсия точно в центъра на океана и Франция, която държи 1500 души групировка от въоръжените си сили на островите Реюньон и Майота.

По-голямата част от останалите военноморски бази се намират по крайбрежието на Червено море и в региона на Африканския рог. Само на територията на неголямо Джибути са разположени китайска, японска, американска и френска военни бази. В края на 2017 г. е постигнато споразумение за строителството в страната на опорен пункт на Саудитска Арабия. Близкият техен съюзник в региона – Обединените арабски емирства – разполагат с военна база в Еритрея.

Суецкият канали и Червено море стават ключови точки“, смята Егорченков. „Стремежът в тези райони да се разполагат наблюдатели от водещите световни играчи - и европейците, и американците, и китайците строят военни бази“.

И Турция, след вековно отсъствие, се опитва да се завърне в региона. През 2017 г. властите на Судан дадоха под аренда за 99 години пристанището Суакин на Червено море, в миналото влизащо в състава на Османската империя. По-рано същата година Анкара откри тренировъчен център в съседна Сомалия Също така турското ръководство активно се опитва да се утвърди като защитник на мюсюлманите рохиня в източната част на Индийския океан – в Мианмар. Саудитска Арабия на свой ред се опитва да разиграе ислямската карта в съчетание с финансовите инструменти за влияние.

„Саудитска Арабия активно използва дипломацията на подкупа по отношение на малките мюсюлмански островни държави – Коморските острови и Малдивите, опитвайки се да заобиколи регионалния си съперник Иран“, отбелязва на свой ред преподавателят от Националния колеж по отбрана на Австралийския национален университет Дейвид Брустър.

Според него освен Индия и Китай за влияние върху страните от басейна на Индийския океан се борят две групировки близкоизточни страни: Саудитска Арабия, ОАЕ и Египет от една страна и Турция, Катар и Иран от друга.

Руските интереси са осигурени“

Съгласно морската доктрина на Русия за периода да 2020 г. Индоокеанското регионално направление е едно от приоритетните и за нея. Така Русия се стреми да осигури своето военноморско присъствие в Индийския океан.

„Във времената на СССР няма нито един ден, в който в Индийския океан да няма присъствие на съветски военен кораб“, отбелязва Луньов. „След това вниманието към него бе изгубено, а сега се възстановява. Това се случва именно заради геостратегическата важност на региона, отчитайки се интересът към него от глобалните играчи на съвременния свят – Индия, Китай и САЩ, конкретните ни икономически интереси в региона не са толкова много“.

Експертът отбеляза, че Русия постоянно провежда в Индийския океан съвместни учения с Индия и е готова да провежда маневри в тристранен формат с включването на китайските ВМС.

По време на посещението си в Русия през ноември 2017 г. президентът на Судан Омар ал Башир предложи на Русия да създаде своя военна база на Червено море, но официално заявление от руска страна не последва.

„Засега няма разговори за откриване на военни бази в Африка“, твърди Егорченков. „Мисля, че дори и тези обекти, които Русия има в Сирия ѝ позволяват да контролира зоната на Суецкия канал. Съвременното въоръжение – и ракетно, и авиационно – е напълно способно да осигури руските интереси в този смисъл“.

Превод: Поглед.инфо