/Поглед.инфо/ Изглежда, че едва миналата година Европа напълно усети, че е васал на Америка. През май 2018 г. Доналд Тръмп накара европейците да разберат, че няма да се церемони с тях, ако се опитат да се отклонят от курса на САЩ. Американският президент обяви оттеглянето си от Съвместния и всеобхватен план за действие за иранската ядрена програма, която включва Русия, Китай, Франция, Германия и Обединеното кралство. СВПД задължи Иран да ограничи ядрените дейности в замяна на прекратяването на финансови и икономически санкции. Тръмп обеща, че в случай на отказ на Техеран и другите участници да преразгледат споразумението, санкциите срещу Иран ще бъдат затегнати. И той посъветва европейските страни да се присъединят към санкциите на САЩ, в противен случай заплаши да наложи вторични санкции срещу ЕС.

Това беше ултиматум не толкова към Иран (санкциите срещу него са прилагани в продължение на 40 години, от 1979 г.), колкото към Европа. В крайна сметка и Берлин, и Париж, и Лондон обявиха, че няма да напуснат СВПД.

На 7 август 2018 г. Вашингтон въведе първия пакет от санкции, засягащи европейските компании, които сътрудничиха с Иран. В отговор Европейският съюз прибягна до така наречените правила за блокиране. На 5 ноември Вашингтон удължи санкциите срещу Техеран, като ги разшири до петролния сектор на републиката. На 24 януари отново бяха удължени антииранските ограничения.

Регламентите за блокиране на ЕС позволяват на компаниите от държавите-членки на ЕС да не спазват извънтериториалните санкции на САЩ, което позволява на тези компании да възстановяват загубите от трети страни, които налагат санкции в съда, и отменя всички чуждестранни съдебни решения за прилагане на санкции на САЩ в ЕС.

Въпреки това, европейският бизнес избра да се вслуша в заповедите на Вашингтон, а не на Брюксел. Европейските компании започнаха да се оттеглят от инвестиционните проекти в Иран (добив на петрол, създаване на инфраструктурни съоръжения, изграждане на фабрики) и да прекратяват договори за милиарди евро.

Някои надежди за защита на интересите на европейския бизнес бяха насочени към създаването на специална система за взаимни разплащания с Иран, която ще бъде извън контрола на Вашингтон. През септември 2018 г. ЕС реши да създаде „Механизъм със специално предназначени” SPV (Special Purpose Vehicle) за извършване на финансови транзакции с Иран. Механизмът за уреждане чрез SWIFT не е подходящ за това: първо, от ноември 2018 г. иранските банки са изключени от тази система; второ, системата SWIFT отдавна се контролира от Вашингтон. (Официално SWIFT е под юрисдикцията на Белгия, но Брюксел не може да въведе ред в това дружество, така че да действа в интерес на Стария свят).

Европейците предположиха, че SPV ще осигури анонимност на контрагентите: компанията няма да разкрива европейските партньори, което ще ги спаси от заплахата от вторични санкции от Вашингтон. В допълнение, SPV ще извършва плащания и разплащания в евро и евентуално в други валути, но не и в щатски долари. Това означава, че проектът ще допринесе за дедоларизацията на европейската икономика.

Брюксел обаче действа бавно. Идеята за създаване на SPV беше обявена едва през септември, а не през май, когато беше приет блокиращият регламент на ЕС. Очакваше се SPV да стартира през ноември, след това стартирането да съвпадне с новата година, но дори и тези срокове бяха нарушени. Вашингтон се стресна. През септември държавният секретар на САЩ Майк Помпео изрази „загриженост и дълбоко разочарование” от решението на Европейския съюз да създаде SPV, а през декември заплаши: „Вашингтон е готов да накаже всеки нарушител, а Европейският съюз няма да бъде изключение”.

Дълго време държавите-членки на ЕС не можеха да решат кой ще приеме SPV в своята юрисдикция. Всички се страхуваха от гнева на Вашингтон. В крайна сметка, доброволец се намери и се оказа, че това е Франция. Президентът Макрон се съгласи да приеме SPV.

В края на януари медиите съобщиха, че са постигнати всички необходими споразумения за създаването на компанията. Тя обаче не се наричаше SPV, а INSTEX (Инструмент за подкрепа на търговските борси). Седалището на организацията ще бъде разположено в Париж, начело с бившия директор на немския „Commerzbank” Пер Фишер. Председателят на надзорния съвет ще бъде британец. Валутата на операциите ще са еврото и британската лира.

Както виждате, промяната на името на инструмента (от SPV към INSTEX) се дължи на факта, че са настъпили някои промени в концепцията на механизма. Ако SPV имаше сходства със SWIFT, то INSTEX е по-близо до клирингова къща. И ако SPV е предназначен за широк кръг от участници и широк спектър от операции, то INSTEX трябва да осигурява търговия само с основни стоки (например лекарства). Това е приблизително бартерната схема „европейски лекарства и продукти в замяна на ирански петрол”. Постъпленията от продажби на ирански петрол ще постъпят по сметките на неирански, а европейски банки. Френският външен министър Жан-Ив Льо Дриан на срещата на външните министри на ЕС в Букурещ заяви за INSTEX: „Това е важен елемент от нашата политика, насочена към подкрепа на ядреното споразумение с Техеран и поддържането на търговски отношения с тази страна”.

Съдейки по първите оскъдни съобщения, INSTEX може постепенно да се трансформира в цялостен инструмент, обслужващ търговията с по-широк спектър от стоки. Освен това INSTEX ще може да се използва не само от компаниите от трите държави-основателки (Франция, Германия, Великобритания), но и всички държави-членки на ЕС и държави извън ЕС.

За момента INSTEX е обявен, но не работи. Говори се, че инструментът ще започне да функционира, когато в Иран бъде завършено създаването на „огледална” компания. Някои експерти смятат, че това ще отнеме още няколко месеца. Има скептици, които се съмняват, че механизмът ще заработи изобщо. Между другото, няма санкции за доставката на лекарства и храни от Европа за Иран, но санкции са в сила за доставката на петрол от Иран за Европа. Не е известно дали европейските дружества ще се решат да участват в доставката на ирански петрол. Дори гаранциите за анонимност от страна на INSTEX не дават пълна увереност, че европейска компания, която закупува ирански петрол, няма да бъде „разкрита”. Най-вероятно INSTEX ще бъде от интерес само за сравнително ограничен брой европейски фирми, особено за малките и средни предприятия, които не се страхуват да загубят достъп до пазара в САЩ или да им блокират доларовите транзакции.

Все още няма реакция от Вашингтон за INSTEX. Вярно е, че на 31 януари представител на Държавния департамент на САЩ заяви, че „организациите, които продължават да участват в санкционни дейности с участието на Иран, рискуват сериозни последици, включително загуба на достъп до финансовата система на САЩ и възможността за бизнес с американските компании”.

А китайските власти бързо одобриха създаването на INSTEX. На 1 февруари това го заяви говорителят на външното министерство Ген Шуан. Според него Пекин се надява, че механизмът ще започне работа в близко бъдеще и ще бъде на разположение на други държави.

В Москва не е имало официална реакция на създаването на INSTEX, но миналата година Русия, без да изчаква SPV, започна да разработва свои собствени механизми за сътрудничество с Иран. Практиката на INSTEX е интересна от гледна точка на опита за безопасна работа на компаниите в условия на санкциите на САЩ, които са наложени и към търговско-икономическите връзки между Русия и Европа.

Във всеки случай, INSTEX е първата сериозна практическа стъпка за Европа да се противопостави на икономическите санкции на Вашингтон. Остава да се види дали Европа има достатъчно политическа смелост да предприеме следващите стъпки.

Превод: В.Сергеев