/Поглед.инфо/ Знаете ли, истина е, когато казват, че бъбривецът е находка за шпионина. Може да се перифразира – Макрон е находка за шпионина. Сега ще обясня защо. Помните ли как след американския удар по Сирия мнозина гадаеха защо това бе нужно. Е, освен, че е опит Тръмп да докаже некому, че все пак не е руски агент. Ракетният удар в качество на политическо шоу е нещо, разбира се, яко и много по американски, но може би е имало и някакъв хитър план? Оказва се, че все пак е имало план.

Не може да се каже, че той е бил много хитър, но все пак са предприети някакви опити за стратегическа мисъл. За щастие президентът на Франция Еманюел Макрон (който няма никакви вербални спирачни, което е просто удивително за френски политик) веднага обясни защо от негова гледна точка е устроен този ракетно-бомбен сирийски спектакъл. И така, ето какво заяви французинът пред френския телевизионен канал BFMTV: „С тези удари Русия и Турция бяха разделени. Турция осъди химическата атака и подкрепи операцията. Русия осъжда операцията“.

Разбираемо е, че последва ответна руска реакция, както и коментари от турска страна. Външният министър на Турция Мевлют Чавушоглу заяви, че връзките между Русия и Турция са твърде силни, за да може Макрон да повлияе върху тях. „Президентът на Франция заяви, че Турция и Русия са разделени от въздушните удари. Това не съответства на действителността. Имаме разногласия с Русия, но нашите отношения с нея са твърде здрави, за да може президентът на Франция да ги разруши“, заяви турският министър.

Грубо казано, турското правителство предложи на Макрон да си затваря устата и да престане да представя желателното за действително. Това, че Русия, въпреки всичко, успя да изгради прагматични отношения с Турия, а също така това, че търсят някакъв компромис по Сирия е много силен дразнител за Вашингтон, Париж, Лондон и другите западни столици. От тяхна гледна точка Ердоган със своите действия дава на другите лидери в Близкия изток, а и не само на тези от Близкия изток, много лош пример как могат да си сътрудничат с Русия, дори и ако имат някакви разногласия с нея.

За единството на блока НАТО действията на Ердоган са още по-токсични, защото Турция възнамерява да купи от Русия системи за ПВО и така да създаде важен прецедент и едновременно да се застрахова в случай, че изведнъж някой в бъдеще се опита да смени режима в Анкара по силов начин. Това не трябва никак да се допуска.

Не изключвам, че американците и французите са разчитали силно, че след изострянето на ситуацията в Сирия Ердоган ще реши, че не са му нужни руски системи за ПВО, както и „Турски поток“. Видимо е, че те и досега смятат турския ръководител за подобие на Янукович. Ердоган има много, наистина много лични недостатъци, но никак не може да се обвини, че има лошо чувство за самосъхранение, а иначе как щеше да преживее толкова опити за майдан? Затова и се получава, че Анкара официално осъжда Асад и едновременно с това продължава да настоява да купи руски ПВО, въпреки протестите на колегите си от НАТО.

Както и се очакваше, американците не се спряха и сега заплашват Турция със санкции, ако купи руски системи за ПВО. Официално това ще бъде разширяването на антируските санкции, тоест Турция ще бъде наказана за това, че си сътрудничи с конкретни руски компании от сферата на военно-промишления комплекс, които вече влизат в американските санкционни списъци. Но всъщност всички разбират за какво става дума. Ердоган ще бъде бит с долара заради това, че не иска да воюва с Русия в Сирия и заради това, че не иска да воюва с Иран, а също така заради това,че изобщо се държи твърде независимо. И това не е моя оценка, а на представителя на Държавния департамент, помощник-държавния секретар Уес Митчъл. Цитирам:“ В интерес на САЩ е Турция стратегически и политически да поддържа Запада и ние смятаме, че в това е заинтересована самата Турция. Нашата цел се състои в това Турция да стане по-активен съюзник на САЩ в поддръжката на Женевския процес, унищожението на „Ислямска държава“ и стабилизацията на Сирия, а също така да помогне за препятстването на разширяването на Русия и Иран“. Ако наричаме нещата с истинските им имена, то се получава, че САЩ се отнасят към Турция като с колония, която изведнъж е престанала да изпълнява своите задължения и трябва да се накаже.

Пренасянето на антируските санкции върху турските държавни и особено военни структури ще бъде особено силно действие за САЩ, но това действие може да се превърне по-скоро в проблем за американската администрация, отколкото постижение. Съществува вероятност Ердоган наистина да бъде сплашен, това е напълно възможно, но има и шанс в отговор на тези заплахи Ердоган да предпочете да укрепи сътрудничеството си с Русия, Иран и Китай – тоест със страните, които не заплашват Турция по никакъв начин, с които Турция има голям стокооборот и перспективи за икономическото сътрудничество и страни, които могат да помогнат на самия Ердоган да удържи властта си.

Напомням, че в САЩ, при пълната поддръжка на ЦРУ и администрацията на Тръмп, в момента съвсем добре с чувства Фетхуллах Гюлен – много богатият ръководител на организация от майдански тип, който американците с радост биха видели начело на Турция и който е организатор на неуспешния опит за военен преврат. Така че, ако турският лидер не иска да загуби облик и ако не иска да повтори съдбата на Янукович или на Кадафи, той най-вероятно ще му е нужно да не отменя поръчката за руско ПВО, а да иска ускоряване на доставките. Ако Анкара се държи разумно, то той може дори да спечели от цялата тази история и да влезе в историята като човека, който наистина връща на Турция истинска независимост.

Няма как и да не се пошегуваме накрая и с американското оръжие, което се опитват да пробутат навсякъде, където е възможно, включително и в Турция. Става дума за онези „умни и красили“ американски ракети от нов тип, с които бе нанесен скорошният удар по Сирия: те бяха умни колкото Тръмп и красиви, колкото Тереза Мей.

Превод: Поглед.инфо