Дедоларизацията – реалност или илюзия

/Поглед.инфо/ За необходимостта от изчистване на световната икономика от доларовата зависимост се говори много и дълго време. Някой дори се опита да направи практически стъпки за това. Например, Муамар Кадафи, който започна да прехвърля изчисления за изнесения петрол от щатски долари в евро, и също подготви пускането на златен динар като алтернатива на щатския долар. Добре е известно как свърши това за Кадафи. И французинът Доминик Строс-Кан, който през 2007—2011 година беше директор на МВФ, заради невнимателните изявления за необходимостта да се отървем от доларовия монопол, бе свален от поста си и стана жертва на мръсна провокация.

До края на 2016 г. изявленията за необходимостта от дедоларизация не надхвърляха реториката. С пристигането на Доналд Тръмп в Белия дом обаче нещо се промени. За новия президент на САЩ дори най-близките съюзници са търговските конкуренти. Срещу Китай Тръмп започна търговска война. На Иран обяви пълна блокада, останалите страни са заплашени от вторични санкции, ако рискуват да продължат търговските и икономически отношения с Иран. Изобщо не говоря за Русия. Тръмп значително затегна санкционния натиск върху Москва.

Това означава, че през последните две години задачата за отслабване от доларовата зависимост се измести на практична равнина. На двустранна основа, някои държави започнаха да постигат съгласие за замяна в разплащанията в щатски долар с други валути. Има ли промени в тази област след две години?

Има някои статистически данни. По-специално, организацията SWIFT, която се занимава с въпросите на информационното и комуникационно осигуряване на международните плащания и разплащания, редовно предоставя информация за валутната структура на плащанията и платежните транзакции, които преминават през системата. По-долу е дадена таблица №1, в която обобщавам тази информация, за да включим данни за десет основни валути (общо прегледът съдържа данни за 25 валути).

Табл.1. Дял на основните валути в разплащанията, провеждани през системата SWIFT (в проценти)

Източник: swift.com

Виждаме, че през двугодишния период (от ноември 2016 г. до ноември 2018 г.) щатският долар запазва водещата си позиция в разплащанията. Можете да сравните позицията на долара с неговата позиция в по-ранните години. Така през януари 2014 г. делът на щатския долар при всички разплащания е 38.75%. През ноември 2018 г. щатската доларова позиция (делът е 39,56%) е дори по-силен в сравнение с началото на 2014 година. Няма признаци за дедоларизация. Особено силни са позициите на щатския долар при трансграничните изчисления.

За периода от ноември 2016 г. до ноември 2018 г. само еврото укрепи позицията си. От тези валути, които традиционно принадлежат към групата на лидерите, швейцарският франк е особено потънал. Що се отнася до китайския юан, въпреки факта, че през 2016 г. той придоби статут на резервна валута (тя бе включена в валутната кошница на МВФ), неговата позиция във всички изчисления за посочения период не се подобри. А делът на юана в трансграничните изчисления дори намаля значително. Между другото, руската рубла също е попаднала в топ 20 на водещите валути като средство за постигане на споразумения. През ноември 2016 г. делът ѝ в SWIFT, е 0.23% (деветнадесето място). През ноември 2018 г. делът на рублата е равен на 0,24% (отново деветнадесето място).

Позицията на валутата в световната икономика и международните финанси се определя и от нейния дял в международните валутни резерви. Ето и оценките на МВФ за осемте водещи валути в света:

Табл.2. Структура на съвкупните валутни резерви на страните членки на МВФ по вид валути (в проценти)

Източник: МВФ

Виждаме, че позицията на щатския долар като резервна валута за две години и половина е спаднала (намаление от 3.5 процентни пункта). Но внимавайте да не кажете, че щатският долар няма да отиграе известно отслабване на позицията  в обозримо бъдеще. Позволете ми да ви припомня, че имаше години, когато делът на долара в общите валутни резерви на страните-членки на МВФ беше по-нисък, отколкото в края на третото тримесечие на 2018 година. Така в края на 1995 г. делът на щатския долар е 59.0%; в края на 2012 г. - 61.1%; в края на 2013 г. - 61.0%.

Сега ще дам статистиката за световния дълг, който се формира в резултат на издаването на така наречените офшорни заеми и (под формата на дългови ценни книжа). Става дума за заеми и кредити, деноминирани в щатски долари, които се предоставят извън Съединените щати (оттук и името - офшорни). Същата статистика се запазва за офшорните кредити и кредити, деноминирани в евро, както и за офшорни заеми и кредити, деноминирани в йени.

Табл. 3. Обеми на кредитите и заемите, номинирани в американски долари, евро и йени, издавани извън пределите на страните (зоните)на валутата

Източник: Банката за международни разплащания

Ако сравним цифрите за офшорни кредити и кредити в щатски долари за периода от края на първото тримесечие на 2001 г. до средата на 2018 г., техният обем се е увеличил с 4,78 пъти. За офшорни кредити и кредити в евро - 2.79 пъти. А обемът на офшорните кредити и заеми в йената намаля с една трета. По време на президентството на Доналд Тръмп офшорните кредити и заеми в щатски долари се увеличиха с 9,4%. При кредитите и привлечените средства в евро увеличението е 11.7%, а в йените - 10.8%. В средата на 2018 г. обемите на трите категории офшорни кредити и заеми в доларов еквивалент (преизчислени по официалния обменен курс) са както следва (трилион долара):

Деноминирани в щатски долари - 11.47;

Деноминирани в евро - 3.59;

деноминирани в йени - 0,19.

Цифрите показват, че въпреки антидоларовите изявления на политиците, бизнесът все още предпочита да използва кредити и заеми в долари. Не бяха отбелязани забележими промени в полза на дълговите инструменти, които не са долари.

Разбира се, американският долар като световна валута няма да трае вечно. Но да се каже кога и как ще настъпи залезът му е доста трудно. В историята има пари, които с течение на времето придобиват качествата на световни валути и поддържаха този статус за много дълго време. Говори се, че рекордьорът е бил византийският златен солид, което обслужва световната търговия няколко века. За известно време позицията на световната валута се заема от испанския реал, холандския гулден, френския франк.

И преди два века британската лира стерлинги се покачи на пиедестала на световната валута. Причината за това бяха Наполеоновите войни, в резултат на които кланът Ротшилд изтегли значителна част от европейското злато, което се оказа в касите на Английската централна банка. През 1816 г., под натиска на Нейтън Ротшилд, английският парламент прие закон за златния стандарт (подплатяване на лирата с благороден метал). От 1821 г. златният стандарт започва да работи и британският паунд става монополист в света на парите. Британската валута запази статута си по свят до началото на Първата световна война. След войната в света се установи нестабилен паритет на две валути - британският паунд и американският долар (заслужава да се отбележи, че американският долар става известен в Европа едва след 1914 г., когато се ражда Федералната резервна система). В резултат на Втората световна война американският долар успя да се превърне в безусловен монополист в света на валутите. Специалният статус на долара е записан в документите на международната конференция в Бретън Уудс през 1944 г., която изравнява долара и златото. Конференцията в Ямайка през 1976 г. реши да премахне златно-доларовия стандарт. Американският долар се превърна в хартия, а военната сила се превърна в осигуряването ѝ вместо златото.

Историята учи, че промяната на световните валути не е еволюционна, а е резултат от войни. Русия обаче може да минимизира всички проблеми, свързани с монопола на американския долар. За да направите това, вижте опита на живота на нашата страна в световната „капиталистическа джунгла” на ХХ век. Да започнем с това, че точно преди 90 години в СССР започна индустриализацията. До началото на Великата отечествена война, т.е. за 12 години, в Съветския съюз са построени 9 600 нови предприятия и са реконструирани голям брой предишни предприятия. Страната придоби икономическа независимост, стана почти напълно самодостатъчна (през 1940 г. за износ отива по-малко от 1% от произвежданата в страната продукция, а вносът покрива този процент). Страната се развива динамично на фона на икономическата криза, която бушува на Запад и успява да създаде отбранителна индустрия, която да осигури победата във Великата отечествена война.

Ще ви разкажа скоро как Съветският съюз укрепи независимостта си и засили своя икономически потенциал в контекста на световната валутна диктовка на британския паунд и американския долар.

Превод: В.Сергеев