/Поглед.инфо/ В Сърбия се провеждат учения на НАТО, генералният секретар на алианса чете лекции на студентите, а президентът Вучич му благодари за подкрепата. Стотиците жертви на бомбардировките от 1999 година като че ли са забравени. Белград провъзгласи неутралитет и еднакво сътрудничество с НАТО, Русия и Китай. Но възможно ли е оставаш „неприсъединил се“ в съвременния свят?

Украинските активисти и техните приятели от другата страна на границата много обичат да разсъждават за „завинаги влошените отношения“ не просто между нашите страни, а между нашите народи. Видите ли, украинците никога няма да простят – и така нататък.

Ще отбележим, че нито една руска бомба за сега не е паднала и, иска ми се да вярвам, никога няма да падне нито върху Киев, нито върху Лвов, нито върху всеки друг украински град. Даже онези, които усърдно вярват в „сто хиляди бронетанкови буряти“, които уж сдържат победоносната украинска армия около Донецк, не могат да оспорят това. Украинските градове бомбардира само украинската авиация. Това е факт. Както и това, че Крим мина под контрола на Русия по абсолютно мирен път.

Авиацията на НАТО бомбардира Сърбия и Черна гора, тогава още наричаща се Югославия, два и половина месеца. Бяха извършени повече от 37 хиляди бойни полета, атакувани бяха 900 цели с използване на повече от 21 хиляди тона взривни вещества, в това число боеприпаси с обеднен уран. Точното количество на загиналите е неизвестно – сръбските власти говорят за 2,5 хиляди жертви, сред които 89 деца. Повече от загиналите са мирни жители. Международните организации посочват по-скромни, но все пак огромни цифри, например Human Rights Watch потвърди гибелта на около 500 мирни жители.

Стотици хиляди сърби бяха принудени да бягат от Косово – и пак няма точни цифри.

От деня на завършването на бомбардировките минаха малко повече от 19 години. Черна гора всичко прости, всичко забрави и влезе в НАТО. Сега войниците на тази страна служат под ръководството на американски офицери, които може и да са хвърляли бомби над люлките им. А в Сърбия с големи почести приемат действащия генерален секретар на НАТО. На летището Йенс Столтенберг беше посрещнат от министъра на отбраната на Сърбия Алекснадър Вулин. За високия гост бяха организирани редица мероприятия, в това число среща със студентите от философския факултет.

Както предава телевизионния канал RTS, основна тема на беседите са станали „норвежкия език, култура и литература“, но не мина и без въпроси за НАТО.

Столтенберг, в частност обясни на сръбската младеж, че НАТО е отбранителна организация, която никого не напада. Що се отнася до бомбардировките от 1999 година, то генералният секретар каза, че разбира, че в Сърбия много хора както и по-рано се отнасят лошо към тези удари, но това беше направено за да се защитят мирните граждани и да бъде спрян режима на Милошевич. „Но най-важното, към което призова Столтенбрг е „да се гледа в бъдещето“.

Това разбира се е универсална рецепта, която интересно защо отказват да следват самите страни на НАТО, например въвеждайки санкции срещу Русия.

Генералният секретар пристигна в Сърбия не само за да си пообщува със студентите. Заедно с президента на Сърбия Алексабдър Вучич той взе участие в откриването на ученията на НАТО „Сърбия -2018“. Освен страните на НАТО и Сърбия в тях също вземат участие Белорусия, която изпрати 30 души от частите със специално предназначение на Министерство на извънредните ситуации и осем единици техника, Армения (24 човека) и още редица държави.

В речта си президентът Вучич в частност заяви: „Сърбия е военно неутрална страна и ще запази своя неутралитет, но ще сътрудничи с НАТО. Искам да благодаря на генералния секретар на НАТО Йенс Столтенберг за подкрепата при организирането на ученията и за това, че той нито секунда и по никакъв начин не искаше да влияе на независимото и самостоятелно решение на Сърбия за бъдещето. Сърбия добре си сътрудничи и ще си сътрудничи с НАТО, а също ще има добри отношения с Русия и Китай“ - обеща ръководителят на сръбската държава.

Тоест той вече гледа само в бъдещето.

Ще отбележим, че визитата на Столтенберг и ученията на НАТО преминават на фона на поредното доста сериозно изостряне между Сърбия и де факто независимо Косово (Русия не признава насилственото и противозаконно отделяне на този автономен край от Сърбия). Вестник ВЗГЛЯД по рано детайлно изясни ситуацията и действията както на албанските косовари, така и на ръководството на Сърбия. Двете страни явно не са против по-сериозна намеса на Русия ситуацията: сърбите разчитат на безвъзмездна военна помощ, албанците – на ответна твърда реакция на НАТО и също безплатна подкрепа на Запада.

При това генералният секретар на НАТО в навечерието на визитата си заяви, че неговото пътуване е планирано отдавна и не е свързано с последното изостряне, но дежурно призова страните към диалог и обеща, че натовската мисия на KFOR ще продължи да обезпечава сигурността в Косово. Ще напомним, че натовците не можаха да пресекат последното изостряне и десетки други преди това.

Като минимум равнодушната реакция на сръбските студенти на заявлението на генералния секретар на НАТО за това, че уж техните родители са ги убивали за да ги „защитят от Милошевич“, а също благодарността на Вучич по отношение на Столтенберг, свидетелстват за това, че в Сърбия също отлично знаят поговорката за „ласкавото теленце, което бозае от две майки“ и я следват във външната си политика. Белград иска и разнообразна подкрепа от Русия и всестранно сътрудничество с НАТО.

Има примери за неутрални страни в Европа и тези страни редовно ги бъркат: Швейцария и Швеция за последен път са воювали с външен враг по време на Наполеоновските войни. Но и по време на Първата, и особено на втората световни войни техният „въоръжен неутралитет“ по същество е бил фикция: икономически те са поддържали фашистка Германия.

Еднозначен неутралитет в днешната ситуация на разделения свят и нарастваща студена война също не може да има. Всяка страна трябва да определи на чия страна е.

Даже на милиардна Индия, която също се опитва да провежда „политиката на ласкавото теленце“ и да закупува оръжие от Русия, технологии – от САЩ, ще й се наложи да направи избор.

Неизвестно защо съществуващото и до сега „Движение за неприсъединяване“ в числото на главните инициатори на създаването на което през 1961 година, между другото, бяха Индия и Югославия, можеше успешно да действа само в условията на двуполюсен свят, когато САЩ признаваха СССР ако не за равна на себе си, то поне близка по мощ свръхдържава. „Неприсъединилите се“ успешно балансираха между двата мощни полюса и играеха на техните противоречиви интереси.

В условията на еднополюсен свят, както виждат за себе си днешната ситуация във Вашингтон или многополюсния, към който е стремят в Москва или в Пекин, ценността на „неприсъединяването“ се губи. Благодарение на откровеността на Доналд Тръмп все повече и повече страни разбират, че изборът е крайно прост: или пълно подчинение на САЩ и заплащане на техните услуги на „световен жандарм“, или опора на собствените сили. Клинтън, Буш и Обама искаха пари не толкова настойчиво, но бяха не по-малко жестоки на ниво изискване признаването на хегемонията (на САЩ - бел. пр.).

Никой не спори, че на малка Сърбия, лишена от изход към море и вече почти напълно обкръжена от страни на НАТО й е сложно да провежда действително независима политика. В Русия, освен това отлично помнят какво стана повод за Първата световна война, затова е безсмислено да се поддържа Сърбия и така също не са готови еднозначно да одобряват всичките инициативи на Белград.

Но от позицията на „ласкавото теленце“ е една крачка до фиктивния „неутралитет“ на Швеция и Швейцария. А и до позицията на България, която бъдейки освободена от Русия от многовековно турско иго, във всички следващи войни е била на страната на враговете на нашата страна. А след разпадането на СССР бегом влезе в НАТО и се присъедини към икономическата война против Москва, блокирайки изграждането на „Южен поток“ (за което ръководството на тази страна сега много съжалява).

Бомбардировките на Югославия от страна на НАТО станаха първата след 1945 година не гражданска война в Европа и първи прецедент за насилствено преразпределение на границите при активното участие на войски на неевропейска държава (впрочем САЩ не са подписали Заключителния акт на Съвещанието за сигурност и сътрудничество в Европа, който установява ненарушимостта на тези същите граници).

В Русия отлично помнят това. Ако даже Югославия по съвета на Столтенберг да продължи изключително „да гледа в бъдещето“, то това бъдеще може да се окаже за Сърбия съвсем неинтересно.

Превод: М.Желязкова


Стани приятел на Поглед.инфо във facebook и препоръчай на своите приятели