/Поглед.инфо/ Демонтажът е разглобяване на оборудване, съоръжения или свалянето им от мястото на установка (при ремонт, пренасяне и т.н.) Поетапна ликвидация на нещо. Унищожение или коренно преобразуване на нещо (обществена структура, система за управление на държавата и т.н).

Н. И. Епишкин. Исторически речник на галицизмите в руския език.

През последните дни се появиха много сведения, които позволиха на редица наши родни и чуждестранни автори да заявят за криза на западното общество. И май за това има редица основания.

Седмица преди срещата на лидерите на страните от Г-7, която трябваше да се състои следващите събота и неделя в Канада се срещнаха финансовите министри от Голямата седмица. Много рядък случай – нямаше прието съвместно обобщително заявление. Подобните комюникета през всичките последни години бяха доста бодри, а тук нещата бяха съвсем различни и съвсем не бодри – министърът на финансите на САЩ Мнучин го помолиха да предаде на Тръмп единодушната загриженост на шестте други страни от Голямата седмица. Разбираемо, това е свързано с това, че от 1 юни 2018 г. в действие влизат митата на САЩ по отношение в това число и на най-близките съюзници, които могат да се нарекат дори търговски санкции на Щатите срещу собствените им сателити. „Притеснени сме от това, че тези действия всъщност не способстват оказването на помощ за нашата икономика. Те са разрушителни и шест страни представят своята гледна точка до министър Мнучин“, заяви министърът на финансите на Канада Бил Морно след срещата.

На този фон прозвуча знаково, както мнозина смятат, заявление на председателя на Еврокомисията Юнкер, в който мнозина съзряха обръщане, колкото и да е странно, към Русия. „Трябва да се върнем, ако не към нормални отношение с Русия, то поне към общуване в многото области и сфери, в които ние можем да си сътрудничим значително по-ефективно: например в сферата на изследването, иновациите и така нататък. Няма да забравим за нашите различия и разногласия. Но на това демонизиране на Русия трябва да се сложи край“.

Някои политически дейци в Западна Европа дори говорят, че изобщо няма да е зле Русия, като противотежест на САЩ, се върне в Г-7.

Също така са интересни и заявленията на Сорос: „През последните седмици президентът Тръмп със своите действия шокира не само Европа, но и целият свят. Той в едностранен ред излезе от договора с Иран за ядреното оръжие и така на практика разруши трансатлантическия алианс. Това събитие създава допълнителен натиск на непредсказуема сила на Запад, който и без това се намираше в кризисно състояние. Сега може без всякакво преувеличение да се каже, че Европа се е сблъскала със заплаха за собственото си съществуване. Такава е суровата реалност“.

Криза в западното общество наистина има, но голяма част от нашите и от западните публицисти разказват за нея, поставяйки, както се казва, талигата пред вола. Още навремето Владимир Илич Ленин посочваше, че политиката е концентрирано изражение на икономиката, а не обратното. А коментаторите разсъждават така, все едно действията на Тръмп да продиктувани от чисто политически съображения, включително и нашия любим Георг Тивадарович Шрац. Шварц на немски е „черен“ , а някога пренася своята фамилия на унгарски – Шорош, а когато преминава на другата страна на Атлантическия океан., местното произношение превръща фамилията му в Сорос. Но Тръмп още от самото начало обяви, че целта му е да възстанови собствените работни места в Съединените държавни на Америка (точните думи на автора – бел.прев ), а от тогава се движи именно в тази насока. Блокираха му много пътища за икономически реформи, блокираха ги по различен начин, включително и обвинявайки го в дейност в полза на Русия. И донякъде обвинителите са прави, защото предлаганата от Тръмп реформа на глобалната система на разделението на труда наистина ще помогне на Русия просто заради това, че същата тази реформа е изгодна на целия свят. И сега Тръмп използва такава агресивна крачка: той действа, нарушавайки всички споразумения, сключвани от Съединените държави под лозунга, че тези споразумения са неизгодни за Съединените държави, демонстрирайки, че за него интересите на Америка са наистина по-високо от всичко друго. И така отнема аргументите на своите противници, от тези, на които им е изгодна настоящата система на разделение на труда. Те нямат възможност да възразяват сериозно против неговите действия. Но хайде, Сорос се изказва публично, защото, както е казано в старото чернохуморесто стихче – „дядо е стар, на дядо му е все едно“.

Значителна част от настоящия бизнес е това, което се намира „търговия с въздух“. Сега например, общата сума на така наричаните производни ценни книжа (такива, чиято стойност не се определя от реални стоки и услуги, а от ценността на другите формално ценни книжа) хиляди пъти превишава общата ценност на книжата, които реално са покривани с някакви стоки и услуги. Основната част на настоящия бизнес са борсовите игри без истинско стоково съдържание. И естествено, хората, които търгуват с тези ценни книжа просто не разбират връзката между реалната производствена дейност и своите финансов игри. Това е първият фактор – неразбиране.

Вторият е, че тези, които разбират тази връзка, също прекрасно разбират, че поради развитието на реалното производство все по-голяма част от капитала ще потече от борсовите игри към пазара на реалните стоки и услуги. Тоест собственото им благополучие ще се окаже подкопано в значителна степен. За техните игри ще се харчат вече не толкова много пари, колкото днес. И те, естествено, също нямат интерес от развитието на реалното производство.

И накрая, някои форми на тези борсови игри пряко се нуждаят от влошаване на положението в реалния свят – не всички са такива, но се намират. В края на краищата борсовите спекуланти отдавна са се научили да извличат доходи не само от игрите с повишаването (тоест от залагане на подобряването на положението), но и залагайки на понижение.

Настоящата система на глобално разделение на труда е в задънена улица. И нейният демонтаж е изгоден на всички. Искам да кажа накратко защо влезе в задънена улица. Защото създателите ѝ смятат ръста на производителността на труда в следствие от това разделение за аксиома, сработваща при всички условия. Но това не е аксиома, този факт наистина има място, но единствено при достатъчно твърдо определени условия. И сега глобалното разделение на труда е излязло далеч извън пределите на своята работоспособност и ефективност. В света се наблюдава икономически парадокс – производителността на труда в разчета на един работещ продължава да расте, но всъщност тя расте основно благодарение на повишената капиталоемкост на работните места, тоест благодарение на подобряването на техническото им въоръжение. И тук производителността на труда в разчета на един жив човек пада буквално пред очите ни, защото все по-голяма част от живеещите се оказват неработещи. И затова сега е видно, че трябва да се връщаме към класическата система на разделение на труда, когато всяка страна не е съсредоточена в един-два вида дейност, получаващи ѝ се по-добре от на останалите, а сама да прави всичко, което може да направи, обръщайки се към другите страни единствено за това, което сама не може. И лозунгът на Тръмп за завръщането на работните места в страната означава именно демонтаж на тази система на разделение на труда като цяло, а значи, в обозримо бъдеще повишението на благосъстоянието на целия свят – просто благодарение на това, че всеки живеещ се оказва работещ.

Сорос дори не намекна, а направо си каза, че може да рухне структурата като НАТО. Разбираемо е, че Сорос се старае колкото се може по-активно да заплашва Тръмп най-малкото заради това, че сам заложи на победата на неговата конкурентка Хилари Даян Хю Елсуортовна Родъм, известна ни с фамилията на съпруга си. Освен това – ето забавен куриоз: мъжът също не е Клинтън, а Блайт, Клинтън става по баща. Та така, Сорос направи в борсовите си игри голям залог за нейната победа, загуби и сега естествено люто мрази Тръмп заради когото понесе колосални загуби. Но освен това, в думите му има и намек, че няма да има против военен преврат в Съединените държави, защото тамошните военни като цяло се интересуват силно от съществуването на НАТО. Има и намек за реалната възможност от разпада на НАТО, защото при условия, когато ЕС и Съединените американски държави имат различни икономически интереси, у тях се оказват и съществено по-малко общи политически интереси. А в такива условия на първи план излизат противоречията между тях като при наличието на такива противоречия, естествено, е доста по-сложно да се води обща отбранителна политика. Тоест по принцип политиката на Тръмп наистина може да усложни съществуването на НАТО. Друг е въпросът, че необходимостта от НАТО, меко казано, далеч не е очевидна. И в следствие на това, че тази организация отдавна няма никакъв реален или поне потенциален противник, НАТО става неустойчиво само по себе си – независимо от политиката на Тръмп. Но като цяло, в заплахите на Сорос, както се случва често, има и истина, и интрига в една опаковка.

Всичко това се случи на фона на още една интрига – около „Северен поток-2“. Срещу него се бори още Обама – по същата причина, чисто икономическа. На първо място за Съединените държави от момента, в който започнаха да изнасят работни места в регионите с евтина работна сила, Европейският съюз се оказа основна заплаха, защото тази схема на управление, която действа на света днес, се опира на сътрудничеството между американските конструкторски бюра с китайските или с виетнамските, да кажем, заводи. Съответно основната заплаха за американците е какво ще стане, ако китайците преминат на взаимодействие със западноевропейските конструкторски бюра. Нали сега американците получават от Китай колосални лицензионни отчисления, тоест заплащане за правото да се произвеждат американски разработки. И заплащането за това е толкова голямо, че за самите американци китайската продукция става фактически безплатна, а Китай получава своето, продавайки същата продукция на други пазари. Ако западноевропейците предложат на Китай по-добри условия – да кажем, да намалят лицензионните отчисления, то западноевропейците ще започнат да получават китайската продукция евтино, а американците ще трябва да плащат и за себе си, и за тях. Затова едновременно с отлива на работни места започват и различните форми на американска икономическа агресия срещу Европейския съюз. А сега, когато американците започват да възстановяват своите работни места, за тях западноевропейците се оказват вече пряка конкуренция.

И за да предотвратят тази конкуренция, за да влошат икономическото положение на Западна Европа, най-простият и надежден начин е да принудят Западна Европа да използва не тръбопроводен газ, а втечнен. Работата е там, че заради редица сериозни технически и физически причини транспортирането на газ във втечнен вид е неизбежно многократно по-скъпо от транспортирането му по тръби. Тоест дори и въпросът не е в това, че американците обещават след няколко години да установят големи доставки да втечнен природен газ от шистовите си находища. Това, че ще получат от това някакви печалби е дреболия. Важното е западноевропейците да купуват газта три пъти по-скъпо и съответно продукцията им също да поскъпне. И именно заради това американците искат Западна Европа да премине от тръбопроводен газ на втечнен. Въпросът не е в това, че така сами подкопават руските икономически позиции, а в това, че те подкопават икономическите позиции на Европейския съюз. И ЕС прекрасно разбира това. Разбира, че преходът от тръбопроводен на втечнен газ е икономическо самоубийство. И съвършено няма значение какво е казал Тръмп на Ангела Доротея Хорстова Каснер при поредната среща (Меркел е по първия си съпруг), при всеки случай Западна Европа ще бъде принудена да работи с тръбопроводен газ просто защото втечненият е икономическо самоубийство за Западна Европа. Затова и ще има „Северен поток-2“, затова ще има „Турски поток“. Освен това дори не изключвам да се възобнови проектът „Южен поток“ през България, защото за средиземноморските страни този маршрут е политически по-сигурен от този през Турция. Но Западна Европа не може да се откаже от тръбопроводния газ, ако иска да остане жива.

Впрочем, тези игри, които се разиграваха около „Южен поток“ (когато брюкселските бюрократи заставиха България да се откаже от този проект, при това понесоха колосални икономически загуби), не са свързани с това, че Европа изобщо не е искала газ. А с това, че по западноевропейски разбирания, всички славяни трябва да се държат в девета глуха и затова се стараха българите да не получават самостоятелен, независим от Брюксел източник на доход. Но аз съм съвършено убеден, че когато „Турски поток“ достигне до границите на ЕС, европейците веднага ще намерят политическа обосновка за неговата полезност и ще разрешат потреблението на газ от тази тръба при напълно благоприятни условия.

Накратко казано дейността на Тръмп, войната му срещу тези, които надуват балони, в крайна сметка, ако се увенчае с успех, е благотворна за целия свят и в това число за Русия като традиционно произвеждаща, а не спекулираща държава. Но и настоящата дейност на ЕС, която е свързана с възстановяването на многополюсния свят, на която на първо място противостои Америка, дали и на нас ще е от полза на Русия? Кого тя трябва гласно или негласно да подкрепи?

В наложилите се обстоятелства не ни трябва да се месим в разгарящата се борба. Когато и двете страни имат действия, съответстващи на нашите интереси, ние можем спокойно да говорим за това, че подкрепяме всяка дейност, насочена към повишаването на стопанската активност където и да е по света. И това, че сега има две противостоящи си групировки, не може да ни попречи по никакъв начин, именно защото и двете групи така или иначе правят различни фрагменти от желаното от нас единно цяло. Руската Федерация, от една страна е за запазването на икономическата цялост на света, а от друга страна разглежда това икономическо единство като поощрение на производствената дейност във всички страни по света. Мисля, че този формат ни е достатъчно полезен, за да запазим именно такава политическа риторика.

Превод: Поглед.инфо