/Поглед.инфо/ „Тази вълна на симпатии към Русия може и трябва да се преведе в политически ефект“, заяви пред „Взгляд“ депутатът от Бундестага Валдемар Гердт. Той разказа за това, че Световното първенство по футбол е преобърнало представата на западния жител към Русия и как това може да повлияе за отменянето на антируските санкции.

Мачът на руския национален отбор срещу хърватите, изглежда стана олицетворение на успеха не само на руския футбол, но и като цяло на Русия в световната арена. Зрелището на фееричната с напрежението и красотата си игра строши негативните стереотипи за Русия, които западните телевизии и Холивуд десетки години търпеливо поставяха по главите на жителите на запада.

Както отбеляза Владимир Путин, чуждестранните фенове на този фон спечелиха ролята на „народни журналисти“. Благодарение на техните отзиви се проведе психологическо „преоткриване“ на Русия. Западните медии, които доскоро рисуваха страната единствено с мрачни бои, са принудени да следват аудиторията си и да признаят, че Русия, оказва се, си е съвсем „евразийска държава“. Оказва се, че народът в нея е дружелюбен, улиците на градовете са красиви, а освен това руснаците още могат и футбол да играят на световно равнище.

Например в интернет преведоха на руски език видеоклип, в който двама английски фена разсейват митовете за страната – домакин на първенството. В коментарите под клипа руснаците основно изразяват гордост от толкова възторженото отношение на британците и призовават към примирение между двете страни.

За това как западната преса продължава да се съпротивява на ръста на симпатии към Русия, в интервю пред вестник „Взгляд“ говори депутата от германския парламент, бивш съветски гражданин Валдемар Гердт.

ВЗГЛЯД: Господин Гердт, доколко значително се оказва пречупването на стереотипите за Русия? Доколко широко се обсъжда в пресата, в социалните мрежи и в частните разговори, че Русия се е оказала изобщо не това, каквото е рисувано през последните години от западните журналисти?

В.Г.: Като всяка „шокова терапия“, тя ще се прояви след време. Въпреки това, че и досега пресата се опитва да открие някакви „негативи“, общият фон – това, което аз слушам в обсъжданията е позитивно. Дори това, че руският отбор загуби в последния мач е все пак победа за него и за Русия като цяло. Представям си: ако руският отбор бе достигнал до финала и бе победила на него, колко ли щяха да са възникналите на фона на това „допингови скандали“ и други подобни.

ВЗГЛЯД: Още сега са се хвърлили да търсят допинг. Германската преса развърта слух за употреба на амоняк от нашите футболисти.

В.Г.: Не мисля, че „Билд“, който помести този материал, действа сам. Те се опитват да спечелят от това обвинение. Но критическата черта е преодоляна. Сега всяка негативна информация ще се разглежда от обикновения гражданин предимно като пропаганден трик. Изминал е този етап, когато всичко се взимаше за чиста монета. Сега хората започват да се отнасят уравновесено към информацията на пресата за Русия. Мисля, че тези „подхвърляния“, които се устройват от Bild и Süddeutsche Zeitung, ще имат обратен ефект – това ще покаже едностранчивостта на информацията в нашите медии.

ВЗГЛЯД: Ясно е, че политическата върхушка на Запада и преди е знаела прекрасно, че Русия е съвременна страна. Само жителите смятаха, че по улиците ни вървят само мръсни пияни мъже с ушанки и балалайки. Но ще успее ли настоящата вълна симпатии към Русия да се притвори в някакъв политически ефект?

В.Г.: Сега всички разбират колко качествено е организирано от Русия Световното първенство по футбол. Въпреки медийния филтър, все повече успяват да преминат и позитивни новини. Мисля,че това е най-голямото постижение на това първенство. На това може да се изграждат нови отношения. Ние като политици, разбира се, и занапред ще донасяме на масите тази нова визия за Русия като надигаща се от колене могъща съседна държава. Добросъседските отношения с Русия трябва да донесат мир и разцвет.

Тази вълна симпатии към Русия може и трябва да се притвори в политически ефект. Когато преди седем месеца повдигнахме въпроса за отмяната на санкциите, обстоятелствата все още не бяха съзрели. Тогава за отмяната гласуваха 25-27% от депутатите. През цялото това време ние не се отказахме от тази линия. Ние постоянно продължавахме в комисиите на Бундестага да повдигаме въпроса за правомерността на изгонването на руските дипломати, за предвижването на войските на НАТО и така нататък.

Сега, когато имаме такава подкрепа сред населението, мисля,че отново ще вдигнем въпроса за отмяната на санкциите.

ВЗГЛЯД: Но това едва ли ще помогне за незабавното им отменяне.

В.Г.: 180-градусовото обръщане е много сложна маневра в политиката. Никой от управляващата върхушка няма да поиска да загуби имиджа си. Едва ли ще се постигне пълна отмяна на санкциите. Но частичната, „точкова“ отмяна по отрасли, по региони – ние ще постигнем това, опирайки се на общия позитивен резонанс сред населението. Нали политиците гледат избирателите. Избирателите в момента са все повече се склоняват, че тази ескалация трябва да бъде прекратена.

ВЗГЛЯД: В навечерието на Световното първенство западните политици и преса плашеха феновете, че не трябва да показват на улицата символиката на западните страни, защото руснаците веднага ще ги нападнат. Как смятате - заради това колкото по-малко фенове от Европа пристигнаха, отколкото можеха да дойдат?

В.Г.: Това навярно е повлияло на нечие решение да пристигне. Но аз следих мачовете и не видях празни стадиони. Затова и мога да кажа, че пресата, която преди първенството очерняше образа на Русия, „се простреля в крака“. Сега можем тихичко да изградим пропагандистка кампания срещу едностранчивото подаване на информация. Можем да извършим сериозен „разбор“.

ВЗГЛЯД: Нараснал ли е в частност в Германия престижът на руския футбол, особено на фона на фиаското на вашия отбор? Чуват ли се сега фамилиите Акинфеев, Дзюба?

В.Г.: Да, със сигурност фамилиите се чуват, особено тази на Акинфеев. Видят много коли с руски знамена. Моите деца устроиха празник по случай руските победи. Хареса им когато руските фенове скандираха „Молодци!“, въпреки, че отборът загуби от Хърватия. Защо скандираха? Защото видяха, че момчетата са дали всичко от себе си.

Ѝ в играта на германския отбор, за съжаление, бе видимо почти безразличие. В края на краищата чувството за патриотизъм не е последното чувство, което влияе върху победата. В последните части от секундата, когато човек взема решение на интуитивно равнище, тогава се проявява и важната разлика - или играя за пари, или играя за любимата си страна.-

Един нормален спортист по това време изобщо не мисли за пари. На нашия отбор му липсва това чувство за патриотизъм. Това беше сериозно подкопано от заявленията на някои играчи с турски произход в духа: „Истинският ми президент е Ердоган, но тук получавам само пари“. Това се отрази на морала на отбора и това се виждаше в играта, затова и феновете се отнасяха много негативно към играчите, върнали се от първенството, които всъщност им обърнаха гръб. По принцип не съм привърженик на подобен бойкот от страна на феновете. Все пак това е игра, а в играта винаги някой печели, а друг губи. Но мисля, че отношението в случая си бе заслужено.

Превод: Поглед.инфо