/Поглед.инфо/ През последните години светът е в криза и обясненията за това са много. Ще се опитам да дам едно кратко обяснение, прилагайки системен подход, в който водещи от каузална гледна точка ще бъдат технологиите.

Тяхното развитие обаче не може да бъде разбрано извън логиката на капиталистическата система с нейните специфични стремежи към печалба, експанзия, усвояване на нови територии. Тръгвайки от технологиите ще започна с понятието за „дигитална икономика“. То е употребено за първи път през далечната 1995 г. от канадския изследовател Дон Тапскот в неговият бестселър „Дигиталната икономика: обещание и опасност в епохата на мрежовия интелект“, но едва през последните години то доби особена популярност, поради нарастващата дигитализация във всички сфери и общества. Неговото популяризиране е резултат от опитите за разбиране на процесите на дигитализация, които след кризата от 2008 г. добиха особена острота и по-късно започнаха да се осмислят с понятието за Четвърта индустриална революция. Те се развиват с непознати в човешката история скорост и мащаби, променяйки така цялата заобикаляща ни реалност и налагайки пренаписване на правилата, така че да бъде намерен адекватен отговор на въпросите и предизвикателствата, пред които днес е изправено цялото човечество. Тези въпроси и предизвикателства формират две големи проблемни области.

На първо място, дигитализацията на икономическите процеси променя параметрите на познатата ни днес капиталистическа система, вкарвайки в нея нови елементи, предизвиквайки така сериозни трусове и предизвикателства пред нея. Възникват нови форми и категории, които влизат в противоречие с икономическата система, такава каквато я познаваме през последните столетия. Имаме изкуствен интелект, бартерна търговия, онлайн платформи, роботи, 3D принтери, цифрови валути, автономни превозни средства, интернет на нещата, големи данни, които променят логиката на функциониране на капиталистическата система и налагат нови правила, които да отговорят на нарастващите предизвикателства. Навлизането на този тип технологии води до съществени промени в целия икономически цикъл – производство, разпределение, размяна, потребление, а с това налага и необходимостта от ново разбиране на базови икономически категории като труд, стойност, капитал, работна заплата, печалба, стока, полезност и др.. Така икономическата система на капитализма преминава по същество на едно ново равнище, което налага нова логика и изграждането на нови баланси.

На второ място, дигитализацията на икономическата реалност води до сериозни трусове в съвременните общества, свързани с ръст на безработицата, неравенствата, несигурността, с геополитически и геоикономически конфликти, с хибридни и информационни войни, с технологична надпревара между водещите страни, нови битки за глобална хегемония, стремеж за изграждане на дигитален суверенитет. Държавите в една или друга степен се стремят да дигитализират нарастващо количество процеси в социално-политическата област, което от една страна да ги изведе по-напред в технологичната надпревара, а от друга – да ги подпомогне в оптимизацията на системите, за да могат те да реагират адекватно и бързо на експоненциалността на промените. Технологичните промени в икономиката през последните столетия доведоха до преход от феодализъм към абсолютна монархия, от абсолютна монархия към либерална демокрация, а след това към масова, неолиберална, фрагментизирана, нишова, мозаечна демокрация. По същество днешните техологични промени, като че ли също променят политическата и социалната реалности, предизвиквайки съществени противоречия в тях и налагайки спешна необходимост от изграждане на нови баланси.
Разгръщането на тези процеси изправя човечеството пред прага на епохални промени в икономическата и политическата подсистеми и налагат ново отношение между политика и икономика, за да стане възможно намирането на онези баланси, които могат да доведат до стабилизиране на полит-икономическата система и нагаждането й към условията на Четвъртата индустриална революция.

Тази стабилизация може да бъде осъществена по два начина – сравнително лесно и безболезнено, както това става по време на прехода от втора към трета индустриална революция, когато обаче нямаме борба за световна хегемония и кой знае колко сериозни трусове в световната система, а САЩ безпроблемно запазват, а през 90-те години стабилизират позициите си на безспорен световен хегемон. Но може да стане и с цената на войни, жертви, разрушения, ръст на ксенофобията, национализма, милитаризацията, протекционизма, партикуларизма, самозатварянето, минирането на границите и ограждането на държавите с телени мрежи и огради, както става по време на прехода между първа и втора индустриална революция, когато имаме мултиполярен свят и борба за хегемония между залязващата Британска империя и новопоявяващите се икономически и военни сили САЩ и Германия и когато капитализмът решава противоречията си с две световни войни.  Днес вече сме в преход към дигитална икономика и нова индустриална революция. Той също може да протече по два начина.

На първо място, така както протича прехода между първа и втора индустриална революция – с цената на разрушителни войни, милиони и дори милиарди жертви предвид разрушителната сила, с която разполага днес човечеството. За съжаление това е доминиращата днес тенденция. Отново имаме възход на национализма и протекционизма, разпадни процеси в световната система, изграждане на стени и огради между държавите и народите, битка за световна хегемония между залязващите САЩ, възхождащия Китай и съвземащата се Русия, милитаризация на нарастващо количество страни и дори бедна България заделя милиарди за закупуване на ново въоръжение, хвърлянето на вините за всички беди върху емигранти, цигани, руснаци, с което да бъдат маскирани истинските причини за противоречията, които наблюдаваме днес. А истинските причини са в системата. При това трябва да се има предвид, че системата е не каква да е, а капиталистическа, имаща собствен ход и собствена логика, водещи до неравновесия, дисбаланси, неравенства, конфликти от всякакво естество винаги, когато е оставена на „невидимата ръка на пазара“, а държавата абдикира от своите регулативистки функции. Проблемът днес е именно в това, че съвременната държава е подчинена на логиката на капитала, поради което се оказва напълно неспособна да решава дори елементарни въпроси на своя територия, а това от води от една страна до криза на държавата и на демокрацията, от друга – до сериозни социални дисбаланси и конфликти, а от трета – до ръст на заплахите от всякакво естество, а с това и на национализма, самозатварянето, изолационизма. Това е много по-вероятният сценарий, предполагащ че не сме си научили уроците от историята и че отново ще я оставим на обективния й ход с всички произтичащи от това последици.

На второ място, преходът може да протече сравнително леко и това предполага съзнателни действия по регулирането на противоречията, възникващи в капиталистическата система в условията на преход, което обаче трябва да стане с усилията на цялото човечество. Това означава, че ние трябва по възможно най-бързия начин да осмислим промените и как ще нагодим системите, чието стабилно функциониране зависи от оптимизирането на отношенията между икономика и политика в рамките на една нова политическа икономия на дигиталната икономика. Осмислянето на възникващите трансформации налага промени както в икономиката, така и в политиката, както в политикономическата система, така и в политикономическата наука, които трябва да дадат необходимите отговори на ежедневно възникващите проблеми и предизвикателства, имащи по своята същност общочовешки характер и засягащи бъдещето на всички общества и народи. По тези въпроси не само света, но и България изостава значително, а това ще има и съответните проекции върху бъдещето й развитие, мястото, ролята и позициите, които тя ще заема в рамките на задаващата се нова глобална архитектура.