/Поглед.инфо/ Съветникът по националната сигурност на президента Доналд Тръмп си подаде оставката късно в понеделник. Майкъл Флин признава в своето писмо за оставка, че е разговарял с руския посланик в САЩ. И след това е осигурявал непълна информация на вицепрезидента Майк Пенс.

Има спекулации, че Флин е говорил с руския посланик в САЩ за американските санкции срещу Русия преди встъпването в длъжност на Тръмп. "Вашингтон пост" съобщи, че действащият главен прокурор е казал на Тръмп миналия месец за разговорите и е допуснал, че Флин е уязвим за шантаж от руска страна.

Пропускам нещо тук. Това не означава, че защитавам Флин. Означава, че просто пропускам нещо. Има две неща, които нямат смисъл.

Първото е, че Флин беше офицер от разузнаването в Афганистан и Ирак и в един момент беше шеф на военното разузнаване. Флин познава разузнаването. Трудно е да се смята, че Флин може да се постави в положение да бъде изнудван от руснаците. Това е така, защото няма начин Флин да не знае, че телефонните разговори, които е имал с представители на Русия или друго чуждо правителство, са били контролирани. Има нещо мистериозно в това; ние все още нямаме яснота точно какво се е случило.

Втората причина това да не е логично е, че разговори с руския посланик не биха били основание за уволнение или оставка. Съгласно Закона на Логан, който датира от 1799 г. е незаконно някой извън правителството на САЩ да провежда преговори по външната политика с чужда сила от името на Съединените щати. Въпреки това никой никога не е бил преследван по Закона на Логан. Законът Логан или не, частни граждани са постоянно ангажирани в разговори с чуждестранни служители. Често в разговора има някакво съдържание, която може да се предава обратно на един държавен служител, който може и да го знае. Той може да влезе в ролята на посредник - не е разрешено да преговаря, но въпреки това преговаря. Въпросът тук не е задължително, че Флин е имало контакт с руския посланик. Той е в това, че Флин неточно пресъздава съдържанието на разговора им.

Помислете за това. Всеки, назначен за съветник по националната сигурност, познава много официални лица от чужди правителства. Това е изискване на работата. Преди изборите той е просто обикновен гражданин, свободен като всеки друг, за да говори с чужди длъжностни лица в рамките на Закона на Логан, който никога не е бил прилаган, но масово нарушаван.

След изборите новоизбраният президент, но все още не е президент и не може да говори от името на правителството на САЩ, нито някой може да обяви кой ще бъде държавен служител. Но има разлика между преговори от името на правителството и отваряне на канали към чужди страни, в очакване да стане част от правителството. Идеята, че не трябва да има каквито и да е контакти, означава, че новият президент ще започне от нулата, вместо да стъпи на земята тичайки.

Има известен, но не напълно потвърден случай. През 1980 г., по време на кризата със заложниците в Иран, представители на Роналд Рейгън установили контакт с иранското правителство, за да обсъдят кога ще бъдат освободени заложниците. По общо мнение контактите са били преди и след изборите през тази година. Какво е станало по време на тези разговори, е спорно, но е почти сигурно, че разговорите са се състояли. Отделно от това би било шокиращо за един тепърва идващ на власт екип да няма неформални разговори със съюзниците и с по-големите противници. Естествено, ще се разбира, че събеседниците не говорят от името на правителството на САЩ и не биха могло да поемат никакви ангажименти.

Ето защо бих очаквал съветникът по националната сигурност да има предварителни разговори от момента, в който беше обявено назначението му и да даде някаква индикация за посоката, в която новата администрация може да върви. Съюзниците като Великобритания и Канада ще очакват усещане за мисленето на новоизбрания президент.

Случаят с Флин явно е различен, особено поради това, че Тръмп оттегли подкрепата си за Флин. Това не е в стила на президента. Причината за това е частта, която ми липсва, и нещото, което го прави нещо повече от дребен скандал във Вашингтон. Каквото и да е направил Флин, изглежда, че тези негови действия са отишли далеч извън нормите.

Флин е имал телефонни разговори с руския посланик. Вероятно са били обсъждани санкциите: във всяка дискусия с американския съветник по въпросите на националната сигурност тази тема ще бъде повдигната от руския посланик. Изглежда, че двамата са имали няколко разговора в същия ден, което прави нещата още по-неудобни, просто защото причината да има повече от една дискусия е била за двете страни да се консултират със своите висшестоящи. И това отива извън просто отваряне на вратите към нещо съществено. Но все още не е достатъчно за такъв вид криза. Както и при хората на Рейгън, понякога се обсъжда съдържанието.

За да разберем това, което може да се е случило, трябва да помислим за основната цел на Флин. Флин е бил началник на военното разузнаване в Афганистан. В Агенцията по военно разузнаване и в публикуваната си книга, това са основните проблеми. Президентът посочи, че основна цел на външната политика е да смаже Ислямска държава (ИД). Също така е ясно, че това може да бъде постигнато само чрез коалиция, и Флин посочва, че руското участие във войната срещу ИД ще бъде от полза. Руснаците имат свои собствени проблеми с джихадисти, така че в съзнанието на Флин е имало естествено разделяне. От това следва, че минималната цена, която Русия ще поиска за присъединяването си към войната, е спиране на санкциите и, по всяка вероятност, отстъпки по Украйна.

Когато преди две години Флин посети Москва и се срещна с руския президент Владимир Путин, е възможно той като обикновен гражданин да е споделил тези си виждания с Путин. Флин няма да бъде подкупван от руснаците, както си мислят някои анализатори. Американо-руска коалиция, работеща за победата срещу ИД, и възможно дори срещу талибаните, вече е съществувала в съзнанието на Флин. Той е виждал в ислямистките войни най-голямото предизвикателство за САЩ и е знаел, че САЩ имат нужда от помощ. Той е гледал на санкциите или дори на някакви отстъпки по Украйна като на малка цена, която трябва да се плати, за да бъде получена помощ.

Администрацията на Тръмп е разделена по този въпрос. Министърът на отбраната Джеймс Матис и държавният секретар Рекс Тилърсън обявиха подкрепата си за продължаване на санкциите, Матис нарече Русия основен противник. С други думи от администрацията на Тръмп произлизат две външни политики. Едната следва стратегията на предишния президент Барак Обама за двама противници, докато другата - на Флин - вижда един основен противник: това е ислямът.

Без съмнение Флин е пуснал в обръщение това преди години в Москва. Когато той е назначен за съветник по националната сигурност, дискусията започва сериозно. Проблемът не е, че той е купен от руснаците, а по-скоро от вманиачаването му по отношение на ИД той не успя да държи наясно с хода на нещата собствения си отбор за това, което той говори с руснаците. Това е много по-вероятно, отколкото тайно споразумение с руснаците, защото ако го е направил, руснаците нямаше да го оставят да проведе няколко телефонни разговора с тях в един ден. Той би бил прекалено ценен, за да бъде оставен да изгори по този начин.

Моето предположение е, че той си е мислил, че има зелена светлина по този въпрос, или просто си е помислил, че като съветник по националната сигурност, неговата работа е да прави стратегия. Когато Матис и Тилърсън надушиха това - защото всички обаждания към руски официални лица във Вашингтон се прихващат - те го блокираха.

Реалният проблем не е, че той е говорил с руснаците или че е посещавал Москва. Това не са тайни. По-скоро проблемът е бил, че той се опитва да извърши радикална промяна в стратегията, на която противници са висши служители. Когато те чули какво е правил Флин, те побеснели. Казано по друг начин, Тръмп сложи край на опита на Флин да привлече руснаците за войната срещу ИД. И Путин не избегна санкциите.

Бях в Дубай този уикенд, имах много разговори и казах много неща, засягащи деликатни въпроси. Всички разбраха, че не говоря от името на някого, а от мое. Ако някой е бил достатъчно луд да ми даде официална позиция (и аз съм бил достатъчно луд, че да я приема), всички тези неща, които казах, няма смисъл да бъдат припомняни на хората, взимащи решения. Всичко това би било добре, докато не се опитам да провеждам политика без да питам никого. Мисля, но не зная, че точно това се е случило с Флин.

----

Джордж Фридман, "Геополитикал фючърс".

Вашингтон / САЩ