/Поглед.инфо/ През последните няколко години въпросът с имиграцията започна да преобладава в западния свят. В САЩ имиграцията се превърна в един от най-важните пунктове на президентските избори. В Европа тя също е възлов политически проблем.

Това се казва в анализ на Джордж Фридман, директор на "Геополитикъл фючърс", който БГНЕС публикува:

Европейската дефиниция за нация, която е родена на определено място и има дадена култура, направи имиграцията особено трудна. В Съединените щати обаче също съществува сериозен страх, че увеличаването на миграцията ще коства идентичността на нацията.

Но сегашния пик на страха от имиграция има един по-специфичен произход – кризата от 2008 г. По тази причина той може да бъде разбран само чрез смесването му с други последствия от това събитие. През 2008 г. глобалната икономика претърпя голяма смяна на посоката от силния растеж, започнал през 1982 година. Част от проблема бяха просто финансовите измами и неправилни сметки на ипотечната криза от 2007 година. Но съществуваше и един по-дълбок проблем. Икономическият бум създава голяма неефективност, тъй като огромни суми излишни пари потекоха към ръцете на хора, които не ги харчеха за храна, дрехи и подслон, а вместо това ги инвестираха, за да изкарват повече пари. През по-голяма част от времето това работеше, тъй като инвестирането, независимо дали се правеше повече от частни лица, отколкото от държавата, генерираше богатства и работа.

Но към края на този цикъл се случиха две неща. Възможностите за качествени инвестиции намаляха, а продуктивността спадна. Инвеститорите разполагаха с много пари, но парите сами по себе си не генерираха висока продуктивност.

Резултатът бе засилено търсене на инвестиционни възможности. Търсенето на благоразумни вложения създаде ипотечната криза. Тогава се предполагаше, че жилищата са абсолютно сигурна инвестиция.

Но основното предположение, че цените на жилищата ще се покачват постоянно се оказа грешно. В неговата основа не стоеше финансовата змия в лицето на продавач на петрол, а консервативният инвеститор, който иска място, където да инвестира на сигурно, намирайки се обаче в среда, в която такива сигурни инвестиции са все по-трудни за намиране.

Това, което бе създадено през 2008 г., беше огромна декомпресия на системата.

Тази декомпресия се изразява в това, че инвеститорите изведнъж станаха по-предпазливи и без инвестиционен капитал. След това се появи един по-продължителен период, през който започнаха да се проявяват последствията от случилото си. Кризата беше мощно събитие, което протичаше през дълъг период от време. Логично заключение е това, че бумът, продължил цяло поколение, ще бъде заменен от системна дисфункция, която също ще обхване цяло поколение. Натискът трябва да започне да се балансира с течение на времето.

Това не е първият път, в който подобно нещо се случва, но този път имаше нещо уникално. От 80-те години насам нациите и икономиките станаха значително по-взаимнозависими. Когато това се случи всички аплодираха, но в същото време това създаде горски пожар без средство за ограничаването му. Взаимозависимостта в производството и консумацията – международна търговия в съчетание с последствията от финансовата дислокация – не беше ограничена само до една държава. Това стана световен феномен. Ирационалността на идеята, че свободната търговия и свободния поток на пари са от съществено значение за добруването на икономиката беше в това, че всеки провал на системата означава, че няма място за криене. Ако нещата се издигат едновременно, то те също така и ще се сгромолясат заедно. Имаше малко места, които биха могли да се защитят от последствията на икономическата промяна и цялото човечество пострада едновременно. Не беше като широко разпространената и дълбока агония от 30-те, вместо това ставаше въпрос за дълъг период на дисфункция.

Финансовата криза се превърна в икономическо неразположение. Това икономическо неразположение създаде социална криза. Социалната криза генерира глобална политическа криза. Класата, която пое основният удар през 2008 година, се обърна срещу елитите и техните ценности. Елитите, фокусирани слепешката върху своите интереси и идеологии, не можаха да забележат бунта. Доналд Тръмп в САЩ, Брекзит във Великобритания и редица партии из целия Европейски континент предизвикаха правоверността на взаимната зависимост и превъзходството на интересите на финансовата класа. Тази класа и нейните съюзници бяха напълно неподготвени за фундаменталните предизвикателства спрямо общоприетите разбирания отпреди 2008 година. Те се бореха да върнат тези мирни времена. Хората, които ги предизвикаха усетиха, че няма връщане назад и се опитаха да намерят една напълно различна парадигма, която изглежда беше напълно безсмислена за елита. Той изглеждаше напълно незаинтересован от каквито и да е било интереси, освен от своите собствени.

Политическото разместване на пластовете не беше ограничено само до европейско-американските общества. То може да бъде наблюдавано и при еволюцията на някои режими в диктаторски управления, решени твърдо да запазят управляващите си на власт. Руският президент Владимир Путин и китайският държавен глава Си Цзинпин са най-големите примери за това. Преминавайки към една по-репресивна позиция, нападайки собствените си финансови елити, те печелят популярност и власт. Тяхното намерение е да увеличат властта си. Този процес на асимилация може да бъде видян също и в Саудитска Арабия и Турция.

Повторната поява на национализма е логичен резултат от провала на взаимната зависимост. Част от допусканията на идеологията преди 2008 г. беше, че създаването на икономически растеж облагодетелства всички. Според идеологията след 2008 година за стагнацията плаща средната и бедната класа. И това води до политически конфронтации.

Появява се нова идеология. Тя все още не е на власт, но набира сила. Според нея контролът на националната държава и ограничаването на неговата зависимост превъзхожда взаимната зависимост. Тя също така твърди, че националната държава осигурява блага, които глобализмът не може – чувство за общност, съхранение на културата, чувство за собствената същност. Според този аргумент хората без нация са хора без общност. Те са сами и безпомощни. И в основата на това е аргументът, че съществуват неща, по-важни от парите.

В този контекст европейско-американската опозиция спрямо имиграцията може да бъде разбрана. Съществува все по-голямо отхвърляне на взаимната зависимост и това не е само въпрос на търговия, но и въпрос за запазването на нацията. Големият поток от имигранти, най-вече нелегални, представлява опасност за спасителната лодка, оставена през 2008 година – или за националната държава, тоест за хората, които познавам и чиято съдба споделям. Враждебността спрямо имиграцията е просто още едно измерение на огромната промяна в ценностите и вярванията.

Елитът осъжда това като расистко. Дали това е така или не е въпрос на доминиращата идеология след 2008 година. Последиците от събитията през 2008 година бяха по-меки и дойдоха по-бавно, отколкото през 1929 година. Това обаче приземи системата още по-драстично. Но все още остава една проста истина. Светът след 1929 година се промени и никога вече не беше същият. Това остава вярно и днес. Всички режими промениха начина, по който функционират, повечето демократични елити бяха изненадани от тази промяна и тяхното презрение към грубостта на опонентите им не е достатъчно, за да се поддържа статуквото.

Изглежда, че 2008 година е повратен момент ви историята, също както беше 1991 година, 1945 г. и 1929 г. Това е кардинална промяна в начина, по който светът работи.

Ню Йорк / САЩ