/Поглед.инфо/ Начинът на живот и светогледът на “елитите” в САЩ и Западна Европа могат да се сравнят с тези на туристите. Мобилността е техният идеал, мултикултурализмът - техният проект, докато демокрацията предполага закотвяне в едно политическо тяло, пише френският журналист Лоран Отави в свой коментар във “Фигаро”. Според него програмата на елитите предполага безмерен оптимизъм - вярата, че войната никога няма да развали “купона”. Докато ислямисткият враг ни напомня нашата слабост: загубата на суверенитет, липсата на дълбочина на нашите нрави, слабата интензивност на нашето свещено. Елитите още не са осъзнали, че ни предават на противника. Също като туриста, те продължават маркирания си и удобен път, в който няма място за трагизма на Историята, смята френският журналист.

Туристи в собствените си страни…

Американският историк Кристофър Лаш вече го бе изтъкнал в своя политически завет, “Бунтът на елитите”. “Елитите” в Съединените щати (но същото важи и за елитите в страните от Западна Европа, които не са обект на книгата на Лаш), се радват, че “светът се движи”. Техният идеал е мобилността, независимо дали е географска или виртуална. Предпочитат мрежите пред отделното място, ускореното уеднаквяване пред границите и истинската различност. Те се възприемат като граждани на света, разтоварвайки се по този начин от присъщите на гражданството граждански задължения. Отричат нацията, рамка на нашите демокрации, тъй като тя пречи на идеала им за еманципация и ги принуждава да бъдат политически и икономически солидарни със своите съграждани, пише Лоран Отави.

“Човекът отникъде”

Кристофър Лаш се пита дали елитите все още се смятат за американци. Те имат повече общи неща със себеподобните си в други страни, отколкото със своите съграждани! Начинът на живот и светогледът на обикновените хора в САЩ са им противни, дори чужди. Крайбрежна Америка презира тази от вътрешността, смятайки я за изостанала. Америка на обикновените хора, както и периферната Франция, не желаят да живеят като туристи в собствените си страни; те искат да се чувстват у дома си, да бъдат свързани със своята история, изтъква френският журналист.

Той припомня, че думата “турист” (touriste) води началото си от Стендал, когато писателят “правел обиколки” (tours) на местата, свързани с паметта за Наполеон. Днес е съвсем различно. Съвременният турист вече не е пътешественик. Той е консуматор, който прекосява света, отърсил се е от негативизма, прозрачен и годен за употреба. Изпитва удоволствие от своя комфорт, сигурност, нарцисизъм (селфитата). Той живее в “империята на същото” (едни и същи вериги ресторанти, една и съща империя на “глобиш”, едни и същи лозунги…), въпреки че непрекъсно заявява на висок глас любовта си към различието. Той е в непрекъснато и припряно търсене на щастие и не иска да се затруднява със зависимости, разсъждава Лоран Отави.

Туристът е “човекът отникъде”, за който говореше Ерве Жювен. Той няма отношение към историята и географията. Цени националната история само в музея, особено ако е придружена от лекция за палачи/жертви. Създаването на музеи не е триумф на историята, а знак, че смятаме да приключим с трагизма на Историята, поставяйки я зад витрина! Що се отнася до географията, границите са препятствия пред свободното движение на стоки, капитали и хора и пред мрежите, в които елитите предпочитат да се движат с лекота.

“Европейската конструкция”,

езикова хитрост, за да се прикрие мащаба на деконструиране, е илюстрация на отказа от времеви и пространствени ограничения, отбелязва авторът. Тя пренебрегва разнообразието на нациите и е надтериториална, също като елитите, които я създадоха и не се поколебаха да пренебрегнат народния вот на референдума от 2005 г., за да запазят своето бижу.

“Туристическият възглед” за света на елитите не познава нито народа, нито политиката. Демокрацията включва обаче на първо място политическо тяло, демос, суверен. Това е власт на народа, чрез народа и за народа!

Съвременният турист, за разлика от пътешественика, мрази местното, докато претендира, че “обича” и работи за смесването на култури и тяхното приятелство.

Той е човек, напълно предан на щастливата глобализация!

Претенцията на елитите да разпространяват една концепция за западния свят често се възнаграждава с озлобление. Защото пренебрегва традициите, обичаите, нравите и разнообразието на езиците. На дискурса за “отворения свят”, плавен, по-демократичен, “без граница”, мирен, съответстват все по-многобройните стени и разделенията вътре в самите територии. Светът, обединен от глобализацията, е още по-фрагментиран (сепаратизъм, комунитаризъм, ислямизъм), продължава Лоран Отави.

Унищожаването на разнообразието на света, в което участват елитите, е унищожаване на реалността. Също като туристите, чието въображение е оформено от развлекателната индустрия, елитите живеят в “хипер-реалност”. Неслучайно “социалната конструкция на реалността” е тяхната догма, както показа Кристофър Лаш. Достатъчно е да се деконструира, за да може да се реконструира от нулата. Идеологията на джендъра и трансхуманизма допринасят за това, подчертава френският журналист.

Мултикултурализмът като световен базар

Обществото, което трябва да се реконструира според тези елити, очевидно е мултикултурно. Техният светоглед също е туристически. Представят си пъстър, толерантен, празничен и изобилен базар, в който са предлагат кухни и дрехи от цял свят. В имиграцията тези елити виждат начин да доведат света вкъщи и така да се почувстват като туристи у дома. Радват се на разнообразието от ресторанти и на бавачката от чужд произход, която гледа децата им.

Те функционират като Европейския съюз, който смята хората за заменяеми: европейското население намалява? Да запълним “липсата” с имигранти!

Към този подход се добавя бинарният прочит на историята, между палачи и жертви, които заслужават компенсация (позитивната дискриминация). Отделни групи, чието страдание се преувеличава, трябва да получат от държавата “самоуважение” (Кристофър Лаш). Биг Мадър се грижи нежно и доброжелателно за онези, които се смятат за жертви, и “психиатризира” причинителите на “дискриминация”.

Елитите са вманиачени по “модела”,

който не е свързан с история и география, а е “модел”, дошъл отвън: Германия в икономиката, Финландия за образованието, Швеция за феминизма. Светът е призован да изкорени специфичното, изтъква френският журналист. Той припомня, че Филип Мюре говореше за хомогенизирането на света, за “приспособяването му към световните туристически норми чрез уеднаквяване на начините на живот и мислене”.

Подобна програма предполага безмерен оптимизъм - вярата, че войната никога няма да развали “купона”. Докато ислямисткият враг ни напомня нашата слабост: загубата на суверенитет, липсата на дълбочина на нашите нрави, слабата интензивност на нашето свещено. Елитите още не са осъзнали, че ни предават на противника. Също като туриста, те продължават маркирания си и удобен път, в който няма място за трагизма на Историята.

Злото се появява в империята на Доброто с чертите на ислямизма? На това онези, които биха могли да дадат посока на обществото, няма какво друго да предложат, освен да вдигнат за тост нашите чаши, завършва Лоран Отави.

Превод от френски: Галя Дачкова

* Лоран Отави е журналист в Revue des Deux Mondes и Polony TV.