/Поглед.инфо/ Техеранската среща на високо равнище стана третото съвещание на „голямата близкоизточна тройка“ в състав на Русия, Турция и Иран. Обсъжда се разрешаването на сирийския конфликт и на първо място провинция Идлиб, която вече се бомбардира от Русия и която се готви да премине под контрола на Асад. Съдейки по всичко, Путин, Рохани и Ердоган успяха да намерят компромис. В какво се заключва именно той?

Откакто преди по-малко от десет месеца, през ноември миналата година, в Сочи за първи път се срещнаха ръководителите на Русия, Турция и Иран, се провежда третата вече подобна среща на високо равнище. Техеран-18, разбира се, не трябва да се сравнява с Техеран-43 по степен на важността на вземаните решения, но и да се свежда значението единствено до сирийската тема би било категорично неправилно. По време на техеранската среща в двустранен формат се обсъждаха най-различни въпроси. От турско-американските противоречия, до натиска на САЩ спрямо Иран и начините за противодействие.

Макар и да е разбираемо, че самата тройка възникна за разрешаването на сирийския конфликт и именно на сирийския въпрос и да бяха посветени тристранните техерантски преговори.

За времето на съществуването на „тройният съюз“ ситуацията в Сирия съществено се е променила. Асад върна под свой контрол по-голямата част от територията на страната и сега всички антиасадовски въоръжени части са събрани в една провинция, в Идлиб. Няколко десетки хиляди – немалка сила, но всички разбират, че те са обречени. Или на гибел в боевете със сирийската армия, или на разоръжение или на отстъпление, този път извън пределите на Сирия (естествено, без оръжие).

Предвид, че Идлиб се намира в сферата на жизнените интереси на Турция, Русия и Иран ще вземат предвид притесненията ѝ и ще се съгласят, че някаква част от въоръжената опозиция (най-нерадикалната) за известно време ще запази своите позиции, под надзора и чадъра на Анкара. Но на другите им предстои да решат какво избират – мир или война, в която те са обречени на поражение. При това именно „тройката“ ще определя скоростта на движение на Идлиб (а значи и на цяла Сирия) към мира – така, че да не се накърняват интересите на никой от участниците в нея.

А останалите държави вече са загубили влиянието си да влияят на ситуацията в Сирия, включително и дори САЩ, които все още си дават вид, че нещо зависи от тях. Малко преди техеранската среща във Вашингтон заявиха, че ще бъдат много разсърдени в случай на начало на кръвопролитие в Идлиб, а също се отказват от плановете за извеждането до края на годината на своите 2200 войници от източна Сирия. Събраният в Средиземно море американски флот, разбира се, може в случай на началото на операцията в Идлиб да удари по сирийската армия под предлог, че в Сирия е употребено химическо оръжие.

Но този удар няма да промени нищо – дори няма да забави процеса на решение на идлибския проблем. Който сега напълно зависи от позициите на „тройката“ и съдейки се по резултатите от срещата в Техеран и тримата президенти са решили да опискат от Дамаск да забави началото на настъпление. Решено е да се предостави допълнително време за разпределение на тези в Идлиб, които са готови да приемат неизбежното, и тези, които искат да воюват.

Трите страни призоваха бойците в Идлиб да се превъоръжат. Както каза Хасан Роухани, Турция, Русия и Иран искат от тях да свалят оръжие и по мирен начин да постигат своите политически цели, ако имат такива. Владимир Путин назова като основна задача в настоящия етап изгонването на терористите от Идлиб, „където тяхното присъствие носи пряка заплаха за сигурността на сирийските граждани и жителите на целия регион“. При това руският президент уточни, че опитите да се изведат изпод удара терористите под предлог, че така се защитава гражданското население са недопустими и Идлиб в края на краищата трябва да премине под контрола на Дамаск:

„Законното сирийско правителство има правото да постави под свой контрол цялата територия на страната“.

Турция няма нищо против разоръжаването на част от терористите. Но тя не иска мащабни боеве в Идлиб, разбирайки, че това ще доведе до нов поток бежанци на нейна територия. Анкара не иска да загуби контрол и над частта от провинцията, която се опира в нейната територия и към земите на сирийските кюрди (а тя ги разглежда като заплаха за своята безопасност). Затова и Ердоган говори:

„Населението на Идлиб сериозно страна, бомбардировката представлява заплаха за тях. Имам предвид гражданското население. Защото от там ще започне вълна на миграция. В края на краищата населението е устремило погледи към нашата граница, те могат отново да я приближат. От една страна примирие, а от друга – мерки, които трябва да се предприемат по отношение на терористите“.

Ердоган предложи да се внесе в текста на съвместното обобщително заявление формулировка за примирието в Идлиб – и тази позиция бе приета от двамата му събеседници.

„Смятам, че президентът на Турция като цяло е прав и това е хубаво. Но ние не можем да окажем отговаряме за тях, а още по-малко можем да отговаряме за терористите от „Джебхат ан Нусра“ и „Ислямска Държава“ да прекратят стрелбите или да прекратят използването на безпилотни летателни апарати с бомби“, заяви Путин. Президентът явно намеква за постоянните атаки по руската авиобаза „Хмеймим“.

След което Ердоган уточни, че призивът за разоръжаване се отнася не само за „Джебхат ан Нусра“, но и за всички групировки.

„Също подкрепям това, да, съгласен съм с президента Ердоган“, реагира на това Путин.

Иначе казано, на отделните идлибски групировки е предоставена определена отсрочка, докато турците „повлияят“ на близките или послушните им отряди. Паралелно след известно време може да се очаква на операция на сирийската армия срещу „Джебхат ан Нусра“ (в тези региони, които не са принципно важни за турците).

По този начин, вече на следващата среща между тримата лидери, а тя ще премине в Москва някъде в началото на следващата година – ситуацията с разграничаването между непримиримите и готовите за разоръжаване в Идлиб трябва да се реши. Част от провинцията междувременно ще бъде върната под контрола на сирийските власти. Паралелно ще се ускори процеса на завръщане на бежанците в различните мирни региони на Сирия и към края на зимата на срещата в Москва може да се очаква окончателно решение по разграничението и умиротворяването на Идлиб.

И тогава следващата година ще стане годината на истинското вътрешносирийско регулиране и преход към възстановяване на разрушената от война Сирия.

Превод: Поглед.инфо