/Поглед.инфо/ В Баку официално откриха „Южен газов коридор“, по който към Турция и Европа ще потече азербайджански газ. За разлика от скъпия американски втечнен газ, новият тръбопроводен играч може да бъде реална конкуренция на руския газ. Ще издържи ли „Газпром“ появата на съперник? Или износът на руски газ към Европа ще започне да пада?
На Сангачалския терминал близо до Баку се състоя официалното откриване на „Южен газов коридор“, по който към Турция и Европа ще потече азербайджански газ.
Президентът на Азербайджан Илхам Алиев откри вентила, символизиращ пускането на системите на тръбопровода. Според думите му, осъществяването на проекта става възможно благодарение на международното сътрудничество. Той изрази признателност на правителствата на САЩ, Великобритания, ръководството на Евросъюза и международните финансови институции за постоянната подкрепа за изграждането на коридора.
„Азербайджанският газ е нов източник на доставки за Европа и с осъществяването на ЮГК ние отново съставяме енергийната карта на континента“, подчерта Алиев. Участници в проекта са седем страни Азербайджан, Грузия, Турция, Гърция, България, Албания и Италия, а още три балкански страни планират да се присъединят към проекта – Босна и Херцеговина, Хърватия и Черна гора. Според Алиев, към тях ще бъдат изградени разклонения от „Южен газов коридор“.
Този коридор включва в себе си три газопровода – Южно-Кавказкият, Трансанатолийският (ТАНАХП) и Трансадриатическия (ТАП). По него по договор трябва да се транспортират 16 милиарда кубични метра: шест милиарда в Турция по ТАНАП и 10 милиарда в Европа по ТАП. В плановете фигурира нарастването на мощта на ТАНАП до 24 млрд. кубометра до 2023 г. и до 31 млрд. до 2026 г. Ресурсната база е азербайджанското находище Шах Дениз.
Доставките на скъп американски втечнен газ могат да убият европейската промишленост, правейки я неконкурентна заради използването на скъп газ. Именно затова идването в Европа на новия играч – американския втечнен газ, не бе силно забележимо, доставките са символични. Но виж, тръбопроводният азербайджански газ може да представлява реална конкуренция на руския газ.
Заплашва ли този тръбопроводен проект позициите на „Газпром“ на турския и на европейския пазари?
„На пазарите на отделни страни конкуренцията с руски газ е възможна. По 1 милиард куба азербайджански газ ще получават Гърция и България, но основната конкуренция ще бъде на турския и на италианския пазари, от това не можем да се разминем“, заяви водещият експерт от Фонда за национална енергийна сигурност Юрий Юшков. Това са по-големи и диверсифицирани пазари.
Друг е въпросът дали азербайджанците ще успеят да напълнят тръбата с обещаните 16 милиарда кубометра, да не говорим вече за плановете да увеличат нейната мощност двойно? „Азербайджан се сблъсква с проблеми при разработката на втората фаза от находището Шах Дениз, а това е ресурсната база за „Южния газов коридор“, има забавяния, проектът е доста скъп. На второ място Азербайджан има проблеми с добива на другите участъци, които той се опитва да реши, купувайки газ от Русия“, допълни Юшков.
От ноември 2017 г. Азербайджан възобнови покупките на руски газ, които бяха прекратени през 2006 г. във връзка със стартирането на азербайджанското находище Шах Дениз. Съдейки по всичко у Азербайджан са възникнали съмнения, че със собствените си запаси на газ ще може да увеличи доставките за трети страни. Заради това, че договорът с Турция и с европейските потребители е строг – доставките на 16-те милиарда кубометра са задължителни, независимо от собствените проблеми.
„Оказва се, че Азербайджан с едно находище ще изпраща газ в Европа , а проблемите на другите ще решава за сметка на Русия, купувайки руски газ за вътрешна употреба. Възниква логичният въпрос: кой в резултат ще доставя газ в Европа – Русия или Азербайджан“, заяви експертът от ФНЕС.
Накрая, Азербайджан трябва да се подготви за това, че САЩ скоро могат от партньор лесно да се превърнат в съперник. Когато проектът „Южен газов коридор“ се очертаваше като конкурент единствено на Русия, САЩ го подкрепяха. Но оттогава позицията на Вашингтон се е изменила силно. Те торпилират Русия открито, без да скриват, че са против „Северен поток-2“ заради собствените си търговски изгоди. Но и другите алтернативни доставчици сега се възприемат от САЩ като конкуренти, пречещи американския втечнен газ да превземе европейския пазар.
„Азербайджан става конкурент на американския втечнен газ на турския и европейския пазари. Затова едва ли трябва да се очаква, че американците и занапред ще подкрепят толкова азербайджанските газови проекти“, смята Юшков.
Като цяло не трябва да има очаквания за падане на износа на руски газ в Турция и ЕС заради появата на новия азербайджански играч. Трябва да се разбере, че „Южният газов коридор“ е отдавнашен проект и съперничеството с него е отдавна изчислено и отчетено от „Газпром“.
И като цяло обемите на азербайджанския пазар не са големи в сравнение с газпромовските. Така, миналата година „Газпром“ доставя на Турция 29 милиарда кубометра газ. Това е нов исторически рекорд, който е с 1,7 милиарда повече от предишния максимум през 2014 г. (27,3 милиарда кубометра). Турция е вторият по големина след Германия вносител на руски газ. През юни 2018 г. Турция ще започне да получава 16 милиарда кубометра азербайджански газ.
Според Юшков турците няма да намаляват покупките на руски газ в рамките на договора. Но поръчките на турските купувачи над договорените обеми могат да бъдат заменени с азербайджански газ. От друга страна турците ще могат да заместят азербайджанския газ не с руско гориво, а с по-скъп втечнен газ или с ирански такъв, който също купуват, смята Юшков. Затова и делът на Русия в турския пазар едва ли ще пострада.
На европейския пазар азербайджанският газ ще се конкурира с газпромовския едва след 2020 г. Поради това, че транзитните му доставки през Турция по газопровод ТАП се планират едва след две години. Става дума за доставките на едва 10 милиарда кубометра азербайджански газ за европейците. „Газпром“ доставя в ЕС повече от 160 милиарда кубометра и доставките растат вече трета година. Основното съперничество може да се разгори на италианския пазар. Но в Италия търсенето на синьото гориво ще расте във връзка с закриването на електростанциите на въглища от осем гигавата към 2025 г. Затова и Азербайджан може да поеме растящото търсене, а позициите на „Газпром“ няма да се влошат.
Това поставя ли под заплаха осъществяването на втората нишка от „Турски поток“ по който транзит през Турция трябва да тече руски газ за европейските потребители?
От една страна преди дни „Газпром“ и Турция подписаха протокол за сухопътния участък на втората, транзитна нишка на тръбата, което е финалната точка. Русия вече почти изгради морската част от втората нишка на тръбопровода и сега може да пристъпи към практическото изграждане на сухопътния участък. Това значи,ч е предложението на България за връщане към орязания вариант на „Южен поток“ е отхвърлено, а второто разклонение на „Турски поток“ със сигурност ще бъде построено.
Но и тук остават още въпроси. Ще е необходимо време за детайлна разработка на маршрута и сроковете на осъществяване. Засега не е ясно накъде ще се запъти тръбата от границата с Турция по европейска територия. По-рано се смяташе, че газопроводът ще излезе на границата с Гърция като ТАП. Но маршрутът може да бъде променен: тръбата може да премине през България а по-нататък Трансбалканският газопровод, по който сега тече газ през Украйна към Турция от север на юг, може да се преведе в реверсен режим (от юг на север).
„За „Газпром“ би било изгодно да доставя газ в България и по-нататък в Сърбия, Унгария и Австрия, както това се предполагаше в рамките на маршрута „Южен поток“. Но засега няма дори и преговори с европейците по тази тема – къде, с чии пари ще се строят газопроводите по европейска територия. Затова и проектът може и да не бъде осъществен към 2020 г.“, смята събеседникът.
И това е радостна новина за Украйна, която ще може да запази транзита на руски газ в обем от около 40 милиарда кубометра през 2020 г, след като през 2019 г приключи настоящият договор. Това ще стане възможно, обяснява експертът, ако към 2020 г. не заработи второто разклонение на „Турски поток“ с мощност от 15,75 милиарда кубометра и не успее да дострои една от тръбите на „Северен поток-2“ (още около 20 милиарда кубометра) плюс три милиарда, които остават „излишни“ след стартирането на всичките нови мощности на „Северен поток-2“ и „Турски поток“.
„Това значи, че след приключването на настоящия транзитен договор до 2019 г. ще подпишем годишен договор с Украйна за доставката на тези 40 милиарда кубометра и към 2021 г. ще стартираме останалите газопроводни мощности. И с всяка година обемът на транзита през Украйна ще се снижава“, обобщи Юшков.
Превод: Поглед.инфо