/Поглед.инфо/ Съединените щати свикват международна конференция за Близкия изток на 13-14 февруари в Полша. Един от въпросите ще бъде ситуацията около Иран. Форумът се вписва в конфронтационната стратегия на администрацията на Тръмп. Списъкът на участниците във форума все още не е определен, но се появиха първите доклади на тези, които отказват да дойдат във Варшава.

Wall Street Journal обръща внимание на факта, че усилията на САЩ да ангажират Европа в кампания срещу Иран са се сблъскали с неуспех: министри от редица държави-членки на ЕС вероятно ще пропуснат конференцията във Варшава. Иранската агенция ИРНА съобщи, че е вероятно да се откаже от пристигането си във Варшава и Федерика Могерини. Малко вероятно е Франция да изпрати на конференцията своя външен министър. Великобритания и Германия също не решават кой ще ги представлява.

Русия, получила покана за тази среща за Близкия изток, се съмнява в целите и задачите на конференцията. „Изглежда, че целият дневен ред е посветен от насърчаването на американските подходи към ограничаването на Иран в този регион“, заяви руският външен министър Сергей Лавров.

Иран силно протестира срещу събитието в Полша. Иранският външен министър Джавад Зариф осъди предстоящата конференция като „отчаян антиирански цирк“.

Международната кризисна група в доклада „На тънък лед“, посветен на третата годишнина от иранското ядрено споразумение, като отбелязва ангажимента на Иран да изпълни Съвместния всеобхватен план за действие , не изключва, че търпението на Техеран „може да се изчерпи“. Причината за това е политиката на Съединените щати, която излезе от СВПД през май 2018 година. Както се подчертава в доклада, Белият дом е решен да изтрие иранската икономика от лицето на Земята, да премахне международните инвеститори и търговските партньори от страната и да изведе иранците по улиците. В същото време САЩ се опитват да направят всичко това не по-късно от 2020 г., когато в съответствие с резолюцията на Съвета за сигурност на ООН, в която се съдържа ядрената сделка от 2015 г., ембаргото върху доставките на конвенционални оръжия за Иран ще бъде премахнато.

Оценката на политиката на „максимален натиск“ върху Техеран, проведена във Вашингтон в началото на януари, разкри, че тя не работи. The American Conservative отбелязва в това отношение, че „интелигентната администрация би се отказала от кампанията с нереалистични цели, но няма признаци, че тази администрация може да се поучи от неуспехите си“. Според публикацията, Белият дом ще продължи да „настоява за политика, която, както се знае, не работи, защото не искат да признаят, че враждебността им към ядрената сделка е ирационална и желанието им за промяна на режима е безразсъдно."

Трябва да се отбележи липсата на подкрепа от САЩ и от основните съюзници. Европейските партньори на САЩ в НАТО и Вашингтон имат различни възгледи за Близкия изток. Позицията на Европа е добре известна: само нарушаването на задълженията на Иран може да оправдае прекратяването или преразглеждането на ядреното споразумение. Европейците обаче не поставят под въпрос трансатлантическата солидарност. Много европейски компании напуснаха Иран поради страх да не станат обект на санкции в САЩ.

В Иран е пряко заявено, че всички европейски усилия няма да доведат до нищо, стига иранската ядрена програма да остане в границите, наложени от СВПД, а отслабването на антииранските санкции да е неуспешно. Възстановяването на американските санкции лишава Техеран от повечето обещани обезщетения. Икономическата ситуация се влошава, новите санкции доведоха до бързо намаляване на приходите от петрол и рязко нарастване на инфлацията. Дори ако Иран издържи на новите санкции в краткосрочен план, дългосрочната картина изглежда мрачна.

На този фон неспособността на Европа да въведе специален механизъм за търговия с Иран (SPV) е все по-критикуван в Техеран. SPV е един вид клирингова къща, която може да помогне да се сравни износът на ирански петрол и газ с покупки на стоки от ЕС по бартерно споразумение, което заобикаля американските санкции. Иранската икономика се нуждае от този механизъм, за да улесни закупуването от Иран на основни стоки и бизнес с малки и средни предприятия в страните от ЕС. Въпреки това, обещанието на върховния представител на Европейския съюз за външните работи и политиката на сигурност Федерика Могерини, че въпросният механизъм ще започне да функционира до края на 2018 г. остава неизпълнено. Няма решение по въпроса за компенсациите за европейски фирми, засегнати от санкциите на САЩ срещу Иран.

Иранците имат опасения, че Европа няма да издържи под натиска на САЩ. В Техеран, на 8 януари 2018 г., по време на среща с дипломати от страните от ЕС, на иранците беше обявено, че Европа вече няма да толерира тестването на балистични ракети в Иран. На следващия ден Европейският съюз наложи първите си санкции срещу Иран след сключването на споразумението за контрол на ядрените оръжия с Техеран във Виена през 2015 г. Въпреки че санкциите са предимно символични, те показват промяна в европейската дипломация не в полза на Техеран.

Във Варшава Съединените щати ще се опитат да окажат натиск върху ЕС. Крайната цел на американската администрация в Иран остава смяната на режима. И рано или късно Европа ще трябва ясно да определи отношението си към тази цел, поставена отвъд океана.

Превод: В.Сергеев