/Поглед.инфо/ В френско-германските отношения има сериозни противоречия, които заплашват да преминат в пряка конфронтация, пише CNBC. Както отбелязва каналът, разногласието между Париж и Берлин се дължи до голяма степен на отказа на Германия да подкрепи Франция в опита й да реформира ЕС. Това доведе до отслабване на правителството на Емануел Макрон, както и до нарастване на популизма и анти-германските настроения. Икономическият натиск на САЩ върху Берлин също добавя масло в огъня.
Президентът на САЩ Доналд Тръмп се опълчи срещу всички: след Китай и Япония, дойде редът на могъщия европейски търговски блок, начело с Германия и Франция, пише CNBC.
„Те създадоха търговски бариери. Те не се нуждаят от нашите селскостопански продукти, не се нуждаят от нашите коли. Тук изпращат мерцедеса си, като че ли са горещи мекици“ - каза Тръмп по този повод.
Последното изявление по „автомобилния фронт“ се отнася по-специално до Германия, която заплаща мито само 2,5% за вноса на автомобили в САЩ, докато по отношение на американските автомобили, реализирани в Германия действа мито до 22%. Що се отнася до селското стопанство, предупреждението беше адресирано до Франция, която изключи доставката на селскостопански продукти от дневния ред на преговорите за сключване на ограничено търговско споразумение със САЩ.
Франция и Германия сега са в много опасна криза и техните отношения са крайно неустойчиви, което не пречи на лидерите на тези страни да са с единен фронт и да порицават враждебната, според тях, позиция на Вашингтон.
Франция обаче няма големи проблеми в отношенията си със САЩ: най-старият съюзник на Америка в Европа не се радва от оттеглянето на Тръмп от споразуменията за климата и иранската ядрена сделка - но с това се ограничава списъкът на разногласията. Освен това, предвид относително малкия търговски излишък със САЩ в размер на $16,2 млрд., Париж не привлича вниманието на американските чиновници, отговорни за външната търговия.
Въпреки това, сегашното френско ръководство не вярва, че натискът на Тръмп върху Германия би попречил на Берлин да притеснява Франция и останалата част от ЕС. Всъщност според CNBC Вашингтон има редица проблеми в отношенията с Германия.
Сред тези проблеми, по-специално, е големият и систематичен положителен търговски баланс на Германия със САЩ. Към миналата година излишъкът от $68,3 млрд. е еквивалентен на 40% от целия нетен износ на ЕС за Америка.
В същото време Берлин не иска да опрости износа на енергия на САЩ и не достига нивото на разходите за отбрана от 2% от БВП, необходими за поддържане на боеспособността на НАТО на високо равнище.
"В немско-американските отношения има сериозни структурни проблеми и никоя от страните, очевидно, не иска да направи необходимите отстъпки за изглаждане на ситуацията", отбелязва каналът.
Нещо повече, тези противоречия могат да прераснат в сериозна конфронтация: миналата седмица канцлерът на Германия Ангела Меркел предупреди, че ЕС като цяло ще трябва да се бори за място под слънцето в свят, където господстват САЩ, Китай и Русия.
Подобни изказвания Меркел прави и по-рано, когато каза, че Европа трябва да вземе съдбата си в своите ръце. Но последният й боен вик се вписва в рамките на предизборната кампания преди изборите за Европейски парламент, в които евроскептиците могат да получат не по-малко от една трета от гласовете.
"Иронията се състои в това, че немският лидер внезапно осъзна колко много се нуждае страната й от обединена Европа", пише CNBC.
Едновременно с това някои наблюдатели обаче могат да се съмняват в искреността на европейския порив. Меркел направи много, за да отслаби Европа, включително чрез твърда търговска политика, икономически убийствен меркантилизъм, хаоса на имиграционните политики и отричането на реформи, предназначени за укрепване на ЕС.
Освен това Меркел направи всичко възможно да погребе реформисткото движение, водено от френския президент Емануел Макрон. В същото време тя може да е съсипала политическата му кариера, като е нарушила предложенията на френския лидер за „преосноваване“ на ЕС, поради което Макрон започна да изглежда слаб и роболепен политик, готов да се съгласи с немските интереси. Това обстоятелство се превърна в причина за социално кипене и спадане на одобрението на президента: 68% от респондентите говориха отрицателно за работата на френския лидер.
Всичко това подготви почвата за почти неизбежната френско-германска конфронтация, защото сега Макрон трябва да се справи с вълната на френския евроскептицизъм и антигерманските сили крайно десни и така и леви с тук-там по малко националисти. Някои от тях дори призоваха Макрон да подаде оставка, тъй като неговата политическа платформа, основана на "европейски идеи", не е толкова популярна, колкото желанието на европейските скептици да създадат национална държава, способна да се противопостави на Германия.
Появата на последната криза в трудните френско-германски отношения бе ускорена от решението на Тръмп да сложи край на комфортния за Германия режим на свободна търговия и условно безплатна защита.
Германия е ядосана, притеснена и смутена от този курс, но само 13% от популистите й отдават предпочитание. Във Франция обаче ситуацията е съвсем различна: евроскептиците от различни видове съставляват почти половината от френския електорат, а непопулярният френски лидер и неговото правителство се намират в политическо минно поле.
Отчаяният опит на Макрон да свърже неустойчивата Франция с ЕС беше блокиран от германската опозиция, която се противопостави на предложенията му за реформа на Европейския съюз. Сега Макрон се оказа в задънена улица и популистите го тласкат към открита и опасна конфронтация с Германия.
„Старото убеждение, че злополучната френско-германска двойка винаги ще може да поправи всички проблеми на Европа, изживя своето време, а целият европейски проект в момента се оказа в опасни води“, прави извод CNBC.
Превод: М.Желязкова