/Поглед.инфо/ Събитията в Кемниц са показател за няколко неща. На първо място мигрантите, без съмнение, са се разпасали. Те са уверени, че настоящите немски власти нищо няма да им сторят, всичко ще им се размине. И отчасти са прави, защото полицията на практика не реагира. Освен това се намериха и хора, които излязоха да подкрепят мигрантите. Като във вица, че осъденият на смърт трябва да си донесе свое въже.

На второ място хората излязоха на протест. Това говори, че вече им омръзна. Показателно е, че и властта, и хората, на които са промили мозъка, автоматично клеймят протестиращите като нацисти. Впрочем, протестите се водят в Източна Германия, която не е била подложена на натиска на социалното инженерство на англосаксонците като Западна Германия. Западните немци постоянно са били притискани с Хитлер, нацистите и с холокоста. На територията на бившата ГДР има много по-малко джамии, тук хората имат значително по-висок потенциал за съпротива. Но значителна част от германското общество е от хора с промити мозъци, а някои просто се боят да не ги обвинят, че са нацисти, нетолерантни и т.н.

Да, половината немци не одобряват миграционната политика на правителството, но обърнете внимание, че те го правят по икономически съображения. А изобщо не защото мигрантите разлагат тъканта на германското общество, рушат германския начин на живот. Този икономоцентризъм на германската мисъл не е най-доброто нещо. И курсът към стратегически прием на мигрантите от атлантическата върхушка никъде няма да изчезне. Но фактът, че хората изразяват недоволство е нещо хубаво. Това означава, че има някакъв потенциал за съпротива, макар и че не трябва да се преувеличава. Политическият курс не може да се промени от такива спонтанни акции. Той може да се коригира от някои политически сили, които да изразят протест, но засега ЕС, бюрокрацията и атлантистите правят всичко подобни сили да не се появят.

Нужна е много сериозна криза, за да може ситуацията да се промени. Но и това не е сигурно. Преди няколко години френският писател Мишел Уелбек написа романа „Покорност“. В него на „Националният фронт“ приближава властта във Франция. И всички партии, леви и десни, центристки се стремят да не допуснат това. Но единствената партия, която може наистина да спре НФ е движението „Мюсюлманско братство“. И всички френски партии влизат в блок с него, а на президентските избори побеждава лидерът на „Мюсюлманско братство“. Мюсюлманите започват да рушат традиционното френско образование, защото разбират: установяването на контрол над него ще им позволи и занапред да управляват тази страна. Романът на Уелбек, разбира се, е политическа фантастика, но можем да си представил, че ако националистическите партии в Европа сериозно наберат сила, то всички останали партии ще се обединят срещу тях и ще призоват мигрантите под своите знамена.