/Поглед.инфо/ С официалното обявяване на окончателните резултати след преброявянето на изборните карти, изпратени по пощата, бе сложен край на предсрочните парламентарни избори в Австрия, които донесоха победа на консервативната Австрийска народна партия (АНП) с лидер Себастиан Курц след 10 години, през които първа политическа сила бе Австрийската социалдемократическа партия (АСП), управлявала в широка коалиция с АНП.
Освен новият победител, изборите ще бъдат запомнени и с определяната от политическите коментатори като „най-мръсна” в историята на страната предизборна кампания. Посланията на отделните партии бяха изместени от избухналия в навечерието на изборите т.нар. "Фейсбук скандал", след като австрийските издания "Профил" и "Ди Пресе" съобщиха за създаването на две страници във Фейсбук ("Истината за Себастиан Курц" и "Ние за Себастиан Курц"), които съдържаха внушения, че Курц е част от мрежата на Сорос, марионетка на бившия канцлер Волфганг Шусел, и го обвиняваха в антисемитизъм и расизъм. Въпреки че и двата сайта бяха незабавно блокирани, скандалът избухна с пълна сила след като стана ясно, че зад тях стои Тал Зилберщайн, нает от Социалдемократическата партия специалист по политически маркетинг, чийто договор е бил прекратен още през август, след като в Израел е започнало разследване срещу него за пране на пари. Скандалът се отрази негативно върху позициите в предизборната надпревара на лидера на социалдемократите Себастиан Керн, въпреки че той в специално интервю категорично отрече да е знаел за съществуването на тези страници.Той предизвика оставката на главния секретар на АСП и мениджър на предизборната кампания Георг Нидермюлбихлер, който заяви, че не е знаел за тази кампания по опетняване имиджа на Курц, но негов дълг е било да гарантира подобни неща да не се случват и ще понесе отговорността за последиците. Кристоф Мацнетер, на когото канцлерът Керн повери разследването на аферата "Зилберщайн", посочи: „Това не е нашият стил, ние не искаме този тип политика". В същото време скандалът не подмина и опонента на Керн - Себастиан Курц. След като възникнаха обвинения срещу говорител на Курц, който все още в дадения момент изпълняваше длъжността външен министър, че е изисквал от член на предизборния щаб на социалдемократите информации от кухнята на АСП да бъдат предавани на АНП срещу заплащане от 100 000 евро, от Социалдемократическата партия поискаха оставката на Курц от поста. В крайна сметка двете големи традиционни партии се готвят да решат спора помежду им в съда, а това е безпрецедентно в австрийския политически живот. Политици и политолози са единодушни, че тази предизборна кампания ще остави трайно своя негативен отпечатък върху австрийския политически живот.
Спечелените от консерваторите избори, за които лична заслуга има техният лидер Себастиан Курц, бяха предизвикани именно от него. Още преди разпада на широката управляваща коалиция, състояща се от двете големи традиционни партии - Австрийската социалдемократическа партия и Австрийската народна партия, настъпил окончателно след внезапната оставка през май на Райнхолд Митерленер като вицеканцлер, министър на икономиката и председател на АНП, Курц, който тогава бе външен министър и отговаряше и за интеграцията, лансираше тази идея в медиите. След оставката на Митерленер той обяви, че партията му ще излезе от коалицията, което веднага вдигна рейтинга й, паднал катастрофално както доказаха миналите президентски избори, когато кандидатът на АНП за президент събра едва 11 процента подкрепа. Явно по въпроса за продължаване на управлението на страната чрез широка коалиция надделя групата в Народната партия, която бе за отказ от нея. Това се потвърждава и от факта, че Митерленер, който поддържаше добра комуникация с канцлера Керн, обясни решението си да подаде оставка с това, че иска да защити себе си и семейството си от мръсната кампания, разгърнала се срещу него от страна на съпартийци и медии. При избирането му за лидер на АНП Курц постави редица условия, като всичките те се отнасяха до предоставяне на новия председател на неограничени правомощия при вземането на решения: свобода на действие при процедурата за назначаване на ръководни постове в регионалните организации, самостоятелност при определянето и предвижването на кандидатите за участие в избори, получаване на право на вето на решения на ръководния съвет на партията, еднолично определяне на кандидатите за министерските постове при евентуална победа на изборите. Всичките тези изменения бяха включени в писмен вид в устава на партията. Политолози неведнъж са сравнявали Себастиан Курц с Еманюел Макрон и неговата впечатляваща победа с новосформираната му партия „Република, напред”. Но приликата е може би само в тяхната младост – Макрон е 39-годишен, а Курц – 31-годишен, което го прави най-младия лидер на партия, а при съставянето на кабинет и най-младия премиер в света. За разлика от Еманюел Макрон обаче в предизборната надпревара зад Себастиян Курц стоеше целият партиен апарат. Но по-важното различие е политиката, която двамата подкрепят. Макрон е за силен Европейски съюз, за единна политика за приемане на имигранти и обща система за интеграция на бежанците. Курц, въпреки заявените си проевропейски позиции, поддържа твърд курс по въпроса за имиграцията, като дори в качеството си на външен министър разкритикува политиката на канцлера Ангела Меркел на отворените врати, допринесе активно за затварянето на Балканския път за мигрантите, настоя в Брюксел за прекратяване на преговорите за присъединяване на Турция, поиска намаляване на помощите за чужденците. В качеството си на министър, отговарящ за интеграцията, успя да прокара "забраната на бурките". Втърдяването на политическата му линия накара крайнодясната Партия на свободата дори да го обвини, че е иззел основни моменти от програмата й. Данните след изборите посочиха, че избиратели на Партията на свобадата са гласували за Народната партия именно поради тази политическа линия на новия лидер на консерваторите. Критиците определят желанието на Курц да се представи като ново лице в политиката като един вид политическо лицемерие, тъй като, ако се проследи внимателно стремителната му политическа кариера - необичайна за австрийските стандарти, става ясно, че последните години той е неизменна част от управляващите в страната. Определят го като кариерист, а след оставката на Райнхолд Митерленер Хайнц-Кристиан Щрахе, председател на Партията на свободата, която е най-вероятният бъдещ коалиционен партньор в новото австрийско правителство, написа във Фейсбук, че Курц е забил нож в гърба на Митерленер. "Курц минава в политически смисъл през трупове, дори в редиците на собствената си партия. Това е алармиращ сигнал за неговите човешки качества". Почитателите му го приемат като новата звезда на консерваторите и залагат на него много надежди.
Освен дългоочакваната от десните избиратели победа на АНП и скандалната предизборна кампания изборите ще бъдат запомнени и с най-високата след Втората световна война избирателна активност – 80 % от 6,4 милиона регистрирани гласоподаватели. Безпрецедентен по данни на вътрешното министерство е и броят на бюлетините, пуснати по пощата - 889 000. Според окончателните данни АНП получи 31,5 на сто и излезе първа политическа сила както предвиждаха социологическите проучвания. Социалдемократическата партия, на която социолозите месеци наред отреждаха трето място, успя да мобилизира електората си и излезе на втора позиция с 26,9%, като отбеляза макар и минимален ръст от 0,1%, следвана с 26% от Партията на свободата, която силно се надяваше да е втора. Най-голямо увеличение на подкрепата за Австрийската народна партия е регистрирано в провинцията, докато в големите градове Социалдемократическата партия води убедително. В столицата Виена социалдемократите останаха първа политическа сила с 34,5% (+3%). Въпреки че консерваторите успяха значително да увеличат подкрепата си с 7% те останаха втори с 21,6%. Социалдемократическата партия е първа политическа сила и в големите градове като Клагенфурт, Линц, Грац. Освен трите големи партии в парламента влязоха и по-малките - либералната "Нова Австрия" (НЕОС) и лявата политическа формация откъснала се от Зелените "Листата на Петер Пилц", с 5,3 и 4,4 на сто съответно. Най-големият губещ на изборите бяха Зелените, които претърпяха съкрушителна загуба и за първи път от 31 години няма да бъдат представени в Националното събрание. Те получиха само 3,8 % подкрепа за разлика от 2013 г., когато тя бе 12,4%, след като техните избиратели или отказаха да гласуват за тях, или подкрепиха социалдемократите, разочаровани от водената от партията политика.
Австрийският президент Александер Ван дер Белен възложи вече на председателя на Австрийската народна партия (АНП) Себастиан Курц да състави правителство, "Искам да съставя правителство, което да има смелостта и волята за истинска промяна в Австрия", каза след церемонията Курц. Така бе сложено началото на политическия покер. Засега е почти невероятно подновяването на широката коалиция, предвид съществуващата непоносимост между досегашния външен министър в кабинета на социалдемократа Керн, Себастиан Курц и досегашния канцлер Себастиан Керн, който категорично заяви след изборите, че ще води опозицията в парламента, посочвайки идеологическите различия по редица въпроси като икономиката и имиграцията между двете партии. Но в Социалдемократическата партия има група, която желае участие в широка коалация и смята, че това би било възможно, ако Керн подаде оставка. Най-вероятен на този етап изглежда съюзът между Австрийската народна партия и Партията на свободата, която доскоро бе отхвърляна като коалиционен партньор, определяна като антиевропейска и крайнодясна. Но предвид доста общите позиции между двете политически формирования по редица въпроси като имиграцията напр. коалицията между тях се смята за най-възможна. Лидерът на Партията на свободата Хайнц-Кристиан Щрахе, който излезе чист от предизборния скандал и с добрия резултат се чувства като балансьор, вече заяви готовност за участие в кабинет, ръководен от Курц. Не се изключва и възможността, въпреки идеологическата съпротива от страна на социалдемократите, да се сформира коалиция между тях и Партията на свободата. Факт е, че гласове от Социалдемократическата партия са се преляли в Партията на свободата и едва всеки трети работник, който по презумпция е избирател на левоцентриската АСП, е дал гласа си за нея. Но за подобен съюз има още едно голямо препятствие. Все още е в сила решението срещу коалиция с Партията на свободата, прието на партиен конгрес на социалдемократите. За да бъде премахната тази пречка, ще трябва да се свика конгрес или да се направи допитване до партийните членове. Засега Курц води проучвателни разговори с всички партии. Стремежът му е до националния празник на Австрия 26 октомври да уведоми президента Александер Ван дер Белен с коя партия възнамерява да води коалиционни преговори. (Маргарита Самсарова, Виена)