/Поглед.инфо/ В ситуацията, когато в Европа се появяват нови заплахи и трансатлантическите връзки стават все по-слаби, трябва да се придържаме към механизмите и инструментите, които имаме на разположение, а не да говорим за нови идеи, като например създаването на европейска армия, е сигурен бившият министър на отбраната Полша Богдан Клих. В статия за изданието Rzeczpospolita политикът отбелязва, че ЕС трябва да активизира отдавна създадените механизми, а не да се конкурира с НАТО.

„Идеята за създаване на обща армия на ЕС е нереална. Европейска армия няма и няма да има! Точно както няма натовска армия”, пише в статия за изданието Rzeczpospolita бившият полски министър на отбраната Богдан Клих.

"Анексията на Крим*, нахлуването на Русия в украинския Донбас, а от друга страна, думите на американския президент Доналд Тръмп, както и Брекзит, доведоха до нова и обезпокоителна ситуация в НАТО", продължава той.

По време на последното си посещение във Варшава генералният секретар на НАТО Йенс Столтенберг каза: „Имаме някакъв определен парадокс. Виждаме различия в мненията по някои въпроси, като търговията, промените в климата, ядреното споразумение с Иран и спорът за разпределението на разходите за отбрана между страните продължава, но въпреки тези разногласия, също така е ясно, че в НАТО, Северна Америка и Европа правят много повече отколкото са правили в течение на дълги години." И това последователно укрепване на източния фланг на НАТО се осъществява с по-голямото участие на американската страна, което е особено очевидно в Полша, добавя авторът.

Отначало, по време на срещата на върха в Нюпорт, те одобриха създаването на съюзнически сили за бързо реагиране. Съюзниците започнаха да провеждат пълномащабни учения в страните от източния фланг, за да покажат на Русия, че съюзът е сериозен по отношение на задълженията си към всяка държава-членка, особено на границата, като Полша и балтийските страни, напомня той.

После дойде време за ротационно разполагане в тези страни на многонационалните батальони на НАТО с командване в полския град Елблонг. Това разширено присъствие на съюзническите сили беше придружено от преместването на американска тежка бригада в Полша, както и от разполагането на техника на САЩ, която биха могли да използват допълнителни сили в случай на заплаха за североизточната граница на НАТО. Общо около 4,4 хил. войници с униформата на армията на САЩ днес са разположени в Полша. "В сравнение с първите споразумения, подписани от мен и министър Сикорски, това означава голям количествен скок", подчертава бившият министър на отбраната на Полша.

Следователно може да се каже, че понастоящем НАТО разполага със сили за моментално реагиране, укрепени силите за бързо реагиране, разширено присъствие на предния източен фланг и, освен това, основните сили, които трябва да дойдат за помощ в рамките на 30 дни, ако страната е застрашена. И това е основата на сегашната доктрина на НАТО, която звучи като „сплашване от силите за подкрепление“, обяснява авторът.

„Само че никой все още не е отговорил убедително на въпроса: какво ще стане през тези 30 дни? Дали това „сплашване“ ще спре Русия преди евентуална агресия? Това се нарича „30-дневна празнина“, за която НАТО трябва да намери решение. Защото всички тези сили няма да осигурят защита, особено за Сувалския провлк и балтийските страни, които Русия може да завладее дори преди да дойде помощта”, бие тревога бившият министър.

Не без участието на президента Тръмп също се появи политически проблем. Достатъчно беше само едно негово изказване, че НАТО е остаряло, за да предизвика безпокойство в Европа. А за Русия това е подарък и поощрение за действие, обяснява той. Тръмп започва да възприема съюзническите задължения като обект на преговори, а алиансът се ръководи от безусловния принцип „един за всички и всички за един”. Това е безусловно - защото без него няма да има НАТО.

Тези обезпокоителни декларации на Тръмп съвпаднаха с решението на Великобритания за Брекзит. Всичко това доведе до факта, че някои европейци чувстваха безпокойство. В тази връзка, след девет години стагнация, от 2016 г. насам се придвижи напред процеса на укрепване на постоянното структурирано сътрудничество по въпросите на сигурността и отбраната на ЕС (PESCO). По-специално, Германия и Франция започнаха да възраждат тази политика, предлагайки различни решения, подчертава авторът.

„По принцип не беше въведено нищо ново, което да надхвърли рамката на съществуващите договори. Просто започнаха да въплъщават тези решения, които бяха записани, но които бяха мъртви”, добавя той.

Прозвуча също идеята за „стратегическа автономия“, прокарвана от Франция, главно от президента Макрон, т.е. за европейски алианс, независим от НАТО. Френският президент предложи да бъде подписан Договор за европейска сигурност и отбрана, един вид отбранителна шенгенска зона и създаването на Европейски съвет за сигурност с участието на Великобритания след Брекзит.

„Тук звучи нотка на деголовските стремежи на Франция, но това е преди всичко реакция на отслабването на трансатлантическата връзка между Америка и Европа. Това не е много добра идея, защото означава изграждане на алтернативна структура по отношение на НАТО и излизане извън границите на общата политика за сигурност и отбрана, която именно се възражда. Значително предимство на общата политика за сигурност и отбрана над тези решения е неговият всеобхватен характер, което означава, че всяка държава-членка на ЕС може да участва в нея”, обяснява той.

Военният смята, че в ситуация, в която се появяват нови заплахи, е необходимо да се придържаме към наличните механизми и инструменти. Те лежат на масата в продължение на десет години, но никой не искаше да прибегне към тях. Минаха само три години и тази ситуация започна да се променя. Стартирането на постоянното структурирано сътрудничество в областта на сигурността и отбраната (PESCO) е нов тласък за Европейската агенция за защита или в края на краищата използването на „клаузата за солидарност“ след терористичните атаки по молба на Франция е пример за пробив на този дефицит на политическа воля на лидерите на ЕС. Създаването на Европейския фонд за отбрана или двукратното подписване на декларация за сътрудничеството на ЕС с НАТО е проява на нови инициативи, които засилват позицията на ЕС, без да оспорват ролята на НАТО.

„Всичко това е в интерес на Полша. Нашата национална сигурност трябва да бъде подсилена отвън от трите стълба: НАТО, САЩ и ЕС. Пренебрегването на последното и концентрирането върху втория води до факта, че в момента на заплахата може да не сме в състояние да отговорим на предизвикателствата от Изток. Маргинализацията на позицията ни в Европейския съюз и отслабването на съюзническите връзки с някои европейски членове на НАТО по собствено желание е стратегическа грешка. Тя може да разклати сигурността на страната ни в кризисна ситуация”, обобщи в статия за изданието Rzeczpоspolita бившият полски министър на отбраната Богдан Клих.

* Крим влезе в състава на Русия, след като огромното мнозинство от жителите на полуострова гласуваха за него на референдум на 16 март 2014 г. (бел. ИноТВ).

Превод: М.Желязкова