/Поглед.инфо/ Признавам си, че одеве се разплаках, когато научих за кончината на Големия Шарл Азнавур! Както се разплаках, когато и Йосиф Кобзон се пресели в по-добрия от световете! И се разплаквах по повод смъртта на всеки един от онези, големите творци от предишната епоха! Времето, което съвременните политически и интелектуални глупаци в Европа и в България наричат "Студената война" преди 1989 г. - на т.нар. "Желязна завеса"?!...

"Желязната завеса" е само идеологически инструмент на партийно-политическите "елити", независимо дали са либерални или марксистки, чиято цел винаги е била да елиминират Човешкото! Представяте ли си - Шарл Азнавур и френският философски екзистенциализъм в лицето на Албер Камю и Жан-Пол Сартр?!... Философите на абсурда, че човек трябва да се опитва да живее и да осмисля живота си, въпреки че знае, че му предстои смъртта, от една страна! И Азнавур, чието извечно творческо послание, но заедно с това и разтърсващо като емоция - средоточието върху любовта като единствен смисъл на човешкото съществуване, от друга страна!...

Всъщност ние, от двете страни на "Желязната завеса", имам предвид мислещите и търсещите хора, бяхме еднакви - младостта ни беше едновременно любов, жажда за знание и убеденост, че сме способни на творчество, което все някой и все някога ще разбере! Дори и да е било заблуда, дори и от днешната прагматична гледна точка това да е било израз на ирационално отношение към собствения ни живот, не съжалявам, не съжаляваше и цялата плеяда от търсещи смислени хора и от двете страни на "Желязната завеса"!...

"Бохемски живот" - това не е съгласно идиотизма на съвременните богаташи посещения на изтънчени ресторанти и сметки за вечеря, които са в размера на пенсията на "обикновения" човек! "Бохемският живот" на Шарл Азнавур и на всички нас - остаряващите чеда от времето на "Желязната завеса" и от двете й страни, бяха непомерното желание за творчество, съчетано с безграничността на любовта, независимо от празните стомаси и евентуалното хранене през ден!...

Почивай в мир, Шарл! Въпреки, че с теб постепенно си отива и споменът за нашата безметежна младост, която днешният всеобщ европейски идиотизъм никога няма да разбере!...

Няма да разбере, защото в основата на смисъла на живота днес са парите и богатството?!...

А преди бяха любовта и творчеството!!!...