/Поглед.инфо/ Конфликтът между ръководството на Европейския съюз и държавите от Вишеградската група (Унгария, Полша, Чехия и Словакия) придобива институционален характер. В отговор на решението на Европейския парламент да се започне процедурно въвеждане на санкции срещу Унгария за „разрушение на демократическите институции” полското правителство заяви, че ще гласува срещу въпросното предложение на равнище Съвет на ЕС и така ще блокира въпросната инициатива.
В МВнР на Полша подчертаха, че „със загриженост” са възприели решението на европейските депутати: „Всяка държава-член на ЕС има суверенното право да осъществява вътрешните реформи, които то смята за подходящи… Действията, насочени срещу страните-членки, служат единствено за задълбочаване на разногласията в ЕС, засилват недоверието на гражданите към европейските институции. Полша ще гласува в европейските организации срещу възможните санкции по отношение на Унгария”, съобщават във Варшава.
Решението по Унгария, прието от ЕП, носи безпрецедентен характер. За първи път в историята на ЕС на равнище висшия представителен орган на ЕС постановиха да се въведат санкции срещу страна-член на ЕС във връзка с „разрушението от властите на тази страна на демократическите институции”. Сред санкциите в законодателството на ЕС фигурират, в частност, лишаването от глас в ръководните органи на Евросъюза.
Обосновавайки своите действия, европейските депутати се позоваха на положенията в чл. 7 от Договора на ЕС. В него пише, че Съветът на ЕС на основанията на „обоснованото предложение” на ЕК или на ЕП „може да констатира съществуването на явна заплаха за сериозно нарушение от някоя от страните членки на ценностите” на ЕС и да даде на тази страна препоръка по поправянето на откритите нарушения. Унгария се обвинява в „нарушения на принципите на правната държава и на основните европейски ценности”, а по-конкретно на приетия през юни 2018 г. закон, който въвежда наказателна отговорност при оказването на съдействие на нелегалните мигранти. Съответният доклад, подготвен от евродепутата Юдит Сархентини получи на 12 септември подкрепата на 448 от 693 евродепутати.
Аналогична „санкционна точка” от Договора за ЕС се прие по-рано от ЕК за иницииране на „дисциплинарен процес” срещу Полша, чието правителство се обвинява от Брюксел за нарушение на принципа за разделяне на властите, за натиск по съдебната система и медиите.
Но в случая с Унгария ситуацията от гледна точка на запазването на единството на ЕС изглежда сериозно. ЕП е основният представителен орган в структурите на Съюза и приетите от него решения определят настроенията в брюкселските коридори на властта за разлика от носещите по-технически характер присъди на ЕК. Освен това, ако в случая с Полша обвиненията на Брюксел бяха разтегливи, сега ЕС нанася удар лично по министър-председателя на Унгария Виктор Орбан, отговаряйки на пакета закони, приети от унгарския парламент и поставяйки прикритие за подривната дейност в страната на структурите на Джордж Сорос.
Освен това, за разлика от принципите на функционирането на полската съдебна система, проблемът с нелегалната миграция сериозно вълнува общественото мнение в Европа. „Това е дребно отмъщение от приятелските на мигрантите политици. Наказаха ни, защото доказахме, че миграцията не е естествен процес и може да се спре”, коментира решението на Европарламента министърът на външните работи на Унгария Петер Сиярто. От другата страна на барикадата от Унгария и Полша се оказаха Германия и Франция. „Важно е днес да напомним, че страните не могат да се използват от преимуществата на членството в ЕС от една страна и от друга да нарушават нашите правила и ценности. Заложена е нашата идентичност”, заяви представителят на френското правителство Бенжамин Гриво.
Унгария и Полша обаче нямат намерение да отстъпват. Полското МВнР нарече претенциите на Брюксел спрямо законодателството на Полша „необосновани”, предлагайки на ЕК при възникване на съмнения да се обръща с жалба в Съда на ЕС. „В съответствие с договорите на ЕС организацията на съдебната система се намира в изключителната компетентност на държавите членки. Затова и определянето на пенсионната възраст на съдиите във Върховния съд не може да се смята за нарушение от Полша на общите положения в законодателството на ЕС, на което се позовава ЕК”, пише в заявление на външното министерство на Полша.
В изпратеното във Варшава през юли официално уведомление на ЕК за началото на „процедурата по отстраняване на нарушенията” се казва, че влезлия в сила в Полша това лято закон може да означава принудителната оставка на 27 от 72 съдии в полския Върховен съд (новата мярка снижи за тях пенсионната възраст от 70 на 65 години). Да се пенсионира, съгласно новия закон, трябваше и председателят на Върховния съд. Подобни норми, според Европейската комисия подкопават принципа на независимостта на съдебните органи, в това число и принципа на несменяемостта на съдиите, което е нарушение на Договора за Европейския съюз.
Може да не се съмняваме, че към съвместните действия на Унгария и Полша и тяхното противодействие на натиска на централните органи на ЕС в една или друга форма ще се присъединят и други страни членки на Съюза. Миграционният проблем придава динамиката на целия процес. Тук, както отбелязва френският Le Figaro, линията на противостоенето може да раздели западния лагер.
„Ако разглеждаме разделянето на Изток и на Запад, като делене между нова и стара Европа, то се вижда, че някои исторически членове на ЕС като Италия и Австрия заемат сходни позиции с източните страни”, подчертава в интервю пред Le Figaro директорът на отдела по обществено мнение и бизнес-стратегии на Френския институт по общественото мнение Жером Фурке. „Напрежението е силно и може да блокира всякакво придвижване в процеса на европейската интеграция. В това се заключва сериозният проблем за президента на Франция Макрон, който направи европейското строителство една от основните оси на своята политика. Федералният канцлер Меркел на свой ред си има работа със засилването на „Алтернатива за Германия” и затягането на позициите на ХДС/ХСС по миграционния въпрос. Освен това обкръжението на Германия от Полша до Италия, от Чехия до Унгария и Австрия заема по този въпрос все по-радикална позиция и излиза от орбитата на Берлин”, говори френският експерт.
Противоречията в ЕС едва ли ще се ограничат с разминаването по линията Изток-Запад. Предвид ръста на напрежението във връзка с миграционния проблем в Германия и ръста на популярността на антиимигрантската партия „Алтернатива за Германия”, съюзът между Париж и Берлин също може да се пропука.
Превод: Поглед.инфо