/Поглед.инфо/ Шекспир, дългогодишна история на демокрацията, нация от просветени мореплаватели,… Концлагери, геноцид, гладомор, наркотрафик – това също са британците. Започвайки неголяма екскурзия в историята на тази „демокрация“ ще напомня, че в Индия сър Чърчил не само инициира по време на Втората световна война смъртта от глад на няколко милиона души, но и отказва на Рузвелт, предложил да изпрати на гласуващите съдове с ориз.

А по-късно, чак до 60-те години на ХХ век, в Англия изземват децата от неблагополучните семейства и ги изпращат в Австралия. В рамките на програмата за децата-мигранти около 130 хиляди деца и юноши от семействата на коренните жители на кралството са изпратени в Канада, Австралия, Нова Зеландия, ЮАР, Родезия (днешно Зимбабве) и други ъгълчета на Британската империя. Програмата е прекратена едва през 1967 г.

И лоботомия (забранена от Сталин в СССР през 1950 г.) англосаксонците практикуват в това време.

Впрочем, трябва да се спомене и за свещената крава на англосаксонската демокрация – евреите. Които само и именно англичаните вкарват в концлагери след края на Втората световна война.

Това не е мрачното средновековие – участниците в това са живи и днес. Освен това във Великобритания управлява същата кралица! При която бръснат главите и изпращат заад океана деца (тя е на престола от 1952 г.)

Всички изложени долу факти са общоизвестни. Но сведени заедно те помагат на Великобритания да се гледа не през розови очила. И така:

Великобритания е родина на нацизма

Ако някой все още смята, че идеите за расовото господство, избраната „нордическа раса“ , на която трябва да принадлежи целия свят и прочее людоедски брътвежи, свършващи с Хатин, Бабий Яр и Освиенцим, са „подарени“ на човечеството от „сумрачния тевтонски гений“, то той дълбоко бърка. Родината на нацизма, като идеология, е „мъгливият Албион“.

Запознайте се: Томас Карлайл (смята се за фактически прародител на фашизма), Хюстън Чембърлейн (англо-немски писател, социолог, философ и расов теоретик), Джеймс Хънт (през 1863 г. прави доклад, в който дава на негрите „званието“ промеждутъчен вид между маймуната и човека), Франсис Галтън (братовчед на Чарлз Дарвин и основоположник на евгенетиката – „науката“ за човешката селекция на идеалната раса, Карл Пиърсън (математик, статистик, биолог и основател на биометриката – расисткото направление на социалдарвинизма), заявил: „Правото на живота не означава право за всеки да продължи рода си“.

Всички те са стопроцентови британски джентълмени. „Възхищавам се на английския народ. Като колонизатор той е извършил нечуваното“, това са между другото думи на Адолф Хитлер. Лудият фюрер има за какво да хвали британците, все пак всичките му основополагащи идеи са измислени от тях. Хер Шикългрубер просто ги развива творчески и прилага на практика.

Томас Карлайл е последователен антисемит, убеден в божествената мисия на нордическата раса. Именно Карлайл всъщност е първият нацист. Идеите на този британски философ са развити от друг „духовен баща на нацизма“ на бреговете на Албион – Хюстън Стюарт Чембърлейн. От гледна точка на германските нацисти, Чембърлейн става „предтеча на Третия райх“.

В хитлерова Германия Франсис Галтън се нарича „баща на съзнателната култивация на раси, стоящи на пътя, водещ до свръхчовека“. Но най-мощно влияние върху германския нацизъм оказва британският професор по евгенетика Карл Пиърсън, твърдящ, че двигател на човешкия прогрес е расовият конфликт.

Германските нацисти са особено впечатлени от издигнатата и обоснована теза на Пиърсън за „необходимостта за завземане на територии, където могат да живеят бели хора и на които трябва да се осигурява пространство, необходимо, при високо равнище на раждаемост, за вливане на нови сили в империята“.

Освен това, в самата Великобритания Британският съюз на фашистите под ръководство на барон Осуалд Мозли е създаден през 1932 г. Лидерът му е арестуван едва през 1940 г. и прекарва в затвора едва… три години! В последствие Мозли живее спокойно до 1980 г. – за разлика от Хитлер.

Концентрационните лагери са изобретение на британците

Днес е установено, че концентрационният лагер, както самият термин, така и самото му въплъщаване в живота е чисто англосаксонска „заслуга“ и това е установено на 100%. Наистина, някои историци спорят, кои са първи: американците по време на Гражданската война от 1861-1865 г. или все пак британците в хода на Англо-бурската война от 1899-1902 г.

Впрочем, повечето историци дават първенството на англичаните. Още повече, че дори и ако САЩ първи изпращат зад бодлива тел военнопленниците, то британските джентълмени, без съмнение, по-рано от всички в историята започват да пращат там чисто гражданско население – при това цели семейства.

Целта на създаването на концентрационните лагери, според официалните заявления на британското правителство, е „осигуряване на сигурността на мирното население в бурските републики“. В описанията на събитията от тази война бурският генерал Христиан Девет споменава концентрационните лагери:

„Жените държаха каруците готови, за да може при приближаване на врага да успеят да се скрият и да не попаднат в т.нар. концентрационни лагери, изградени от англичаните зад укрепената линия почти във всички села с приставените към тях силни гарнизони“.

Британците изпращат мъжете в концлагери на територията на Индия, Цейлон и други британски колонии. Общо в концентрационни лагери британците държат 200 хил. души, което състава около половината бяло население на бурските републики. От тях не по-малко 26 хил. души загиват от глад и болести.

В течение само на една година – от януари 1901 до януари 1902 г. в концлагерите от глад и болести умират около 17 хил. души: 2484 възрастни и 14284 деца. Например в лагера Мафекинг през есента на 1901 г. загиват около 500 души, докато в лагера в Йоханесбург умират почти 70% от децата на възраст под осем години. Най-забележимото е, че в обичаен британски лицемерен и лъжлив маниер тези лагери се наричат „бежански“ – място за спасение. Британците са световни лидери по геноцид.

Практически пълното изтребване на коренните индиански народи, населяващи територията на настоящите САЩ е общоизвестен факт. Не подлежи на съмнение и този факт, че преобладаващото мнозинство от тези, които извършват индианския геноцид в Америка са мигранти от Великобритания или потомци на такива.

Впрочем, най-ярко същността си британските „джентълмени“ проявяват при колонизацията на Австралия. Към 1788 г. (началото на колонизацията) коренното население на Австралия е по различни оценки между 300 хил. и един милион души, обединени в повече от 500 племена.

През 1921 г. австралийските аборигени начисляват по-малко от 60 хиляди. Британците унищожават в Австралия по различни оценки между 90 и 95% от всички аборигени. На остров Тасмания коренното население е унищожено напълно  - до последния човек.

Някой си джентълмен Робърт Нокс в своето „философско изследване за влиянието на расите“ пише:

„Европейците може да се надяват на разцвет, защото черните ще изчезнат скоро. Ако стреляме по туземците така, както в някои страни стрелят по враните, то числеността им с  времето трябва да се съкрати силно“.

„Черните могат само да бъдат стреляни – по друг начин с тях не трябва да се общува“. „Те не искат да работят и затова не заслужават нищо различно от куршум“, типични изказвания на английските заселници от тези години.

На австралийските и тасманийските аборигени се устройват засади, тровят се, гонят се в пустинята, където умират от глад и жажда. Белите заселници дават на аборигените отровена храна. Белите заселници ловят аборигените като диви животни, без да ги смятат за хора. За нормално развлечение за „просветените мореплаватели“ се смята да се запрати цяло семейство аборигени (най-добре с малки деца!) в река с крокодили и да се наблюдава зрелището.

Подобни неща изобщо не са част само на „мрачното минало“. Чак до 30-те години на ХХ век в Австралия има масови разправи над аборигените. През 70-те години от семействата на аборигените се изземват деца, на които вследствие им е забранявано да знаят родния си език или да контактуват с роднините си.

Ето ги думите на британския радикален политик-либерал сър Чарлз Дилк:

„Англосаксонците са единствената изтребваща нация на земята. Никога преди, чак до началото на станалото вече неизбежно унищожение на индианците, маорите и австралийците, нито една многочислена раса не е изтривана от лицето на земята от завоеватели“.

Британците бесят деца

В никакъв случай не трябва да се мисли, че нечовешката, пределна жестокост на британците се проявява изключително към представителите на другите националности и раси. Тях просто не ги смятат за хора.

Но те правят и със собствените си съотечественици неща, от които кръвта застива във вените. Лондон през XVI век ненапразно се нарича „градът на бесилките“. Например по време на царуването на Хенри VIII (1509-1547 г.) там са обесени само за скитничество 72 хил. души.

С времето британските закони не само, че не се смекчават, а се засилват по невероятен начин. През 1688 г.  в Англия има около 50 престъпления, за които наказанието е смъртна присъда, а към 1776 г. броят им достига до почти 200.

„Кървавият кодекс“, както се нарича наказателното законодателство на Великобритания в началото на XIX век , е извънредно жестоко и предвижда смъртна присъда за около 220-230 различни престъпления, сред които, например, са кражбата на ряпа, нанасяне на вреда на рибите в язовете, влизане въоръжен с оръжие.

В страната се провежда процес, известен на историците под името „ограждането“ – благородните господа решават, че е значително по-изгодно да отглеждат овци, от чиято вълна да тъкат знаменитите английски тъкани, отколкото да позволяват на арендаторите да сеят жито. За пасбищата е нужна земя, а за фабриките е необходима работна ръка. Простолюдието на Великобритания, изгонено от дома си е поставено пред избор – робски труд на тъкачния стан или секирата на палача.

Особено активно в тези времена джентълмените бесят бродяги и просяци, включително и деца. Именно на Великобритания принадлежи един от най-отвратителните „световни рекорди“ – през 1708 г. в Англия бесят седемгодишния Майкъл Хамънд и 11-годишната му сестра. Те извършват страшното престъпление – открадват самун хляб.

Заявеният в съдебните документи като „дете на 8-9 години“ Джон Дийн е екзекутиран през 1629 г. за палеж. Джон е обвинен, че подпалва два хамбара в град Уиндзор, за един ден го съдят, осъждат и екзекутират, въпреки, че при пожара няма пострадали хора.

Между 1749 и 1772 г. само на територията на Лондон са осъдени на обесване 1121 души, а от тях наистина са обесени 678. Публичните екзекуции са отменени във Великобритания едва през 1868 г., а минималната възраст от 16 години, след която човекът може да бъде екзекутиран, е установена едва през 1908 г.

Първата наркомафия на света е създадена от британците

Има още една позорна страница от британската история, която се нарича „Опиумните войни“. Но по-правилно е да наречем това създаването на първата в света мафиотска система, основен източник на печалба за която е търговията с наркотици. Още повече, че това не е само първият, но и единствени случай, когато „търговците на смърт“ заради собствените си мръсни пари, на практика превръща в наркомани цял народ.

В първата половина на XIX век най-големият на планетата 300-милионен народ е китайският. Схемата на британския транснационален британски наркотранзит, работещ в течение на почти 200 години е проста и ефективна.

Британската Източноиндийска компания монополизира промишленото производство на опиум в Бенгал, тогава част от британската колония Индия. Именно там се произвежда най-висококачественият наркотик. Членове и акционери на компанията са първите лица на Британската империя – лорд-перовете. Именно те и започват на формират в Китай наркоцивилизация.

Първоначално компанията основава „Китайската вътрешна мисия“, чиято задача е да пристрасти към опиума китайските селяни с помощта на пропаганда на пушенето на опиум. Проведена е огромна работа по „промиването на мозъци за разпространението на опиума сред китайците“.

В Китай пазарът на опиум е първоначално създаден, а след това запълнен с бенгалски опиум. Това създава затворен кръг, в резултат на което най-богатите Индия и Китай стремително се разоряват, изпадайки във все по-голяма зависимост от Англия.

Почти 13% от доходите на Индия при британското господство са давани от продажбата на бенгалски опиум от разпространителите му в Китай, действащи под британски контрол. Британия получава пълен монопол над доставките на опиума в Китай. Това е официален монопол на британското правителство и кралски особи.

Опиумните пушални се разпространяват като скакалци в Китай, бавно убивайки населението му. Само в Шанхай, в периода между 1791 до 1794 г. броят на лицензираните опиумни пушални нараства от 87 на 663. Всеки британски монарх от 1729 г. получава огромна печалба от наркотърговията.

Разпространяването на наркотиците да се направи държавна политика и перо от държавния бюджет – до такова нещо могат да достигнат единствено англосаксите. По-нататък тази ситуация се отразява на Китай като две разрушителни войни, получили името „Опиумни“ и пълноценна британска окупация.

Опиумът въвлича Китай в продължила десетилетия криза, която изглежда необратима. Към средата на ХХ век плантациите с опиумен мак, който започват да отглеждат в самия Китай заемат милиони хектари, а количеството на потребителите в страната се измерва в десетки милиони.

Едва комунистите успяват да сложат край на господството на наркомафията. Те, идвайки на власт, просто разстрелват наркотърговците и палят до пепел плантациите с отровното растение.

И малко за великата култура на Великобритания. Да дам ли малко цитати, господа?

„Единственото разумно и логично решение по отношение на низшите раси е унищожението им“, казва любимият на всички от младостта Хърбърт Уелс.

А това са вече думи на Ръдиард Киплинг: „Англия успя да поеме властта над отвъдморските територии благодарение на особеното благоволение на Господ, а цената за тази милост е пролятата английска кръв“.

Каквато страната – такава и културата. От всички съвременни държави Великобритания има най-малкото право да упреква когото и да е било и да му показва нещо. Молете се за собствените си грехове, господа!


Стани приятел на Поглед.инфо във facebook и препоръчай на своите приятели