/Поглед.инфо/ Брюксел не може да си позволи безусловно да подкрепя правителството в Мадрид

С навлизането на каталунската криза в нова фаза и на фона на насрочването на избори за 21 декември, Европейският съюз трябва да преосмисли подхода си към тази политическа безизходица.

Брюксел и националните правителства бяха прави безусловно да се противопоставят на незаконния едностранен ход на каталунското правителство да се отцепи от Испания. Но тази реакция трябва да бъде само един от елементите на европейската стратегия, а не да я изчерпва.

ЕС застана зад испанския премиер Мариано Рахой дори когато твърдата му тактика, макар и конституционно оправдана, бе политически късогледа. Така бе правилно да се постъпи. Но ЕС предложи подкрепата си по такъв безусловен начин, че позволи на Рахой да я възприеме като празен чек от страна на ЕС, за да следва той най-твърдия курс спрямо Каталуния.

Брюксел смирено прие категоричното мнение на Рахой, че няма право да действа като посредник. ЕС се въздържа и не критикува ограничения и некреативен испански лидер, дори когато стана ясно, че като се придържа стриктно към мантрата "възстановяване на законността", той погребва безброй други политически възможности за потушаване на напрежението.

През последните няколко дни испанското правителство изглежда успя да се наложи върху безразсъдната фракция на отцепниците в Каталуния. Но това все още не е окончателна победа. Каквито и да са резултатите от изборите през декември, действията на Мадрид биха могли да задълбочат омразата и тревогата в региона, недоволството сред много каталунци и така да пренесат конфликта години напред.

През годините, докато тази криза набираше сила, испанският политически елит не успя да предложи добра алтернатива на каталунците, поне като основа за ползотворна дискусия. Всеки ден се появяваха статии, речи и интервюта от Мадрид, мъмрещи каталунското правителство. Макар да имат право да го правят, е разочароващо, че никой не представи конструктивни, балансирани и оригинални идеи как кризата да бъде потушена.

Ако ЕС не разшири подхода си към тази сериозна политическа криза,

ще носи отговорност

за изхода й. Каталуния ще постави на изпитание идентичността на блока като политически проект за помирение. Ако ЕС не успее да потуши напрежението в Испания, избирателите в съюза биха могли, и то напълно основателно, да загубят вяра в големите приказки за значението на това да погледнем отвъд националните държави. Ако те виждат ЕС единствено като защитник на управляващите в момента правителства, няма да е изненада избирателите да се обърнат към нетрадиционните партии, за да бъде чут гласът им.

Брюксел може да изиграе своята роля, дори и неофициално като посредник. Той трябва да окаже натиск върху правителството на Рахой да приеме европейска намеса в намирането на работещо решение. То ще изисква творчество и компромис, не само от страна на Каталуния, но и от страна на Мадрид.

Най-трудно ще е да се намери форма, която да не даде възможност на Каталуния да обявява независимост, но да й даде повече автономия от стандартните модели на федерализъм. ЕС се гордее, че стъпва върху идеята за

споделения суверенитет

и конфедерализма - струва си да се проучи дали тя не би могла да даде полезни решения и за каталунската криза.

Едно от възможните решения за ЕС е да предложи нещо като статут на "автономна територия членка" на Каталуния и да й даде поне част от правата и представителността, която страните членки имат в Брюксел. Това признание за Каталуния ще издигне статута на региона на европейско ниво, без да получава независимост. Този модел може да се прилага после и за други територии. Предложението за някаква стъпка нагоре в йерархията на европейския статут би могла да овладее задаващата се вълна на сепаратизъм в Европа. Но ЕС няма да излезе сух от тази ситуация, ако се показва единствено като завързан към едно национално правителство, което не е гъвкаво и блокира политическите компромиси.

Нека не забравяме, че народната партия на Рахой е една от най-корумпираните политически партии в Европа и е обект на множество значими дела за корупция и измами през последните години. И макар тази партия неведнъж да се озовава от неправилната страна на закона, ЕС я хвали като защитник на върховенството на закона и така обяснява подкрепата си за нея.

Разбира се, че Испания трябва да реши каталунската криза. Но ЕС трябва поне да подпомогне дебата помежду им като предложи иновативни решения, извън тесния фокус на конституционното право.

Европа не може да си позволи да премине със затворени очи през поредния конфликт.

-------

* Авторът живее в Мадрид и е изследовател в "Карнеги Европа"