/Поглед.инфо/ Днес нашето по-младо поколение не познава „ПРИКАЗКА ЗА СТЪЛБАТА“ на Христо Смирненски и това е тежка наша грешка. Защото това е литература, която прекрачва през епохите, литература за вечните човешки слабости: политическа суета, непостоянство, изменчивост, нагаждачество, късопаметство.
Не пречи да си припомним няколко реда:
„— Аз съм плебей по рождение и всички дрипльовци ми са братя. О, колко грозна е земята и колко са нещастни хората! О, вие там горе, вие...
Това говореше млад момък, с изправено чело и стиснати в закана юмруци. …
………………………………………………………………………………………………
...И като лятна буря, гневен и сърдит, разветрил черни коси, той мина последното стъпало. Той беше вече най-горе. И изведнъж в лицето му грейна усмивка, очите му заблестяха с тиха радост и юмруците му се отпуснаха. Той погледна пируващите князе, погледна доле, дето ревеше и проклинаше сивата дрипава тълпа. Погледна, но нито един мускул не трепна по лицето му: то бе светло, весело, доволно. Той виждаше доле празнично облечени тълпи, стоновете бяха вече химни.
— Кой си ти? — дрезгаво и лукаво го попита Дяволът.
— Аз съм принц по рождение и боговете ми са братя! О, колко красива е земята и колко са щастливи хората!“
Днес тази Приказка не е на мода. Никой не я чете на деца и внуци. А без това те трудно ще разберат какво свързва ПРИКАЗКА ЗА СТЪЛБАТА с ЕВРОДЕПУТАТСКИЯ СОЦИАЛЕН АСАНСЬОР.
2019г. се очертава като ГОДИНАТА НА ПРОБЛЕМИТЕ НА ЕВРОПЕЙСКИЯ СЪЮЗ. Разпънат от противоречия, ЕС преживява драматични времена. Имам всички основания да считам, че тази година ще бъде решителна за неговата съдба. ЕС е на политическия кръстопът: да продължи досегашния идеен и ценностен разпад, който води до безцелен политически кадрил или да впрегне огромния си политически потенциал, за да тръгне по нов вектор на общоевропейското развитие. Това неизбежно трябва да ангажира целия външнополитически ресурс на България – държавен глава, правителство, парламент, евродепутати.
За подобни ситуации, мъдрият Изток е родил великолепен израз: нощта е бременна. Този път европейската нощ е бременна с нови идеи, нови политически платформи, нови лидери, нови обществени сили. Очаква ни трудно раждане.
Кризата в ЕС привлича вниманието на всички сериозни институционални и неиституционални анализатори от няколко години насам. На 01.03.2018г. ЕК публикува Бяла книга за бъдещето на Европа и пътя напред, подготвена от екипа „Жан Клод Юнкер“. Една година по-късно петте варианта от тази книга за развитие на ЕС бяха забравени. В навечерието на изборите за европейски парламент 23-26 май 2019г., се появиха други идейни проекти: френско-германският, италиано-полският, вишеградският. Да не забравяме британският проект за развод с ЕС, който ще бъде гласуван днес, 15.01.2019г. в Уестминстърското абатство. Не може да се изключи и още нещо, засега невидимо - в последна сметка бебето да се роди от чуждестранна сурогатна майка.
В тази динамична европейска среда, евровекторът на българската външна политика трябва да е прецизно ориентиран. Това неминуемо поставя изисквания пред националното представителство в Европейския парламент, като сегмент от външнополитическия ни ресурс. Необходимостта от координация между евродепутати, дипломатическо ведомство, правителство и президент става още по-очевидна, както показва нагледно примерът на Британския БРЕКЗИТ.
В това тревожно политическо време, когато процесите в ЕС са нажежени до крайност, у нас започна подготовката за участие в евроизбори - 2019г. И както винаги досега, сезонът бе открит с традиционното голямо наддаване за креслата на една от най-синекурните длъжности в Европейския съюз. Мизите вече се слагат под масата. Както преди броени месеци при разпределението на посланическите постове, така и сега - за евродепутатските места, се разиграва поредното банално политическо реалити-шоу. Кой ще влезе в къщата? Кой ще очарова най-красивото момиче? Кой ще яхне популярността? Кой ще спечели наградата? С други думи, КОЙ ЩЕ СЕ КАЧИ НА СОЦИАЛНИЯ АСАНСЬОР, за да се измъкне от страната, било чрез брак по сметка, било чрез службица в ЕС, било чрез продажба на суверенитет. За да се измъкнат от страната, от която за 30 години избягаха над 3 млн българи.
Слава богу, тези дни се появи първата, засега единствена, партийна политическа платформа за участие в евроизборите. Това е гигантска стъпка напред в съзряването на европейската политика на България. Доколко тя отразява основните политически процеси в ЕС, е тема за друг разговор. Да се формулират червените линии на политиката на една партия към някои въпроси на общоевропейската политика безспорно е полезно, но да не се дефинира политиката по отношение на такива фундаментални проблеми на ЕС като състоянието на Съюза, кризите в Съюза, бъдещето на Съюза, е меко казано неразбираемо. Да няма партийна политика по БРЕКЗИТ, ФРЕНСКО-ГЕРМАНСКИЯ политически съюз, ПОЛСКО-ИТАЛИАНСКИЯ ПРОЕКТ, противоречията ВИШЕГРАД-ЗАПАДНА ЕВРОПА, противоречията ЕС-САЩ, свидетелства за проблеми с външно-политическата компетентност.
И въпреки някои очевидни свои слабости, засега това е единственият сериозен политически пробив в дефицитите на българската евродепутатска експертност. Неговото укрепване и разширяване ще направи открития консумативен подход към депутатския статут в ЕП политически все по-неудобен и компрометиращ. Разбира се, промените трудно си пробиват път в една формирана политическа култура. Засега, преобладаващата част от родните евродепутати, от всички идеологически семейства, по-скоро се държат като кандидати за бежански депутатски хуманитарен статут. Социално-битовата миграция на българските кандидати за към креслата в ЕП по нещо напомня икономическата миграция от Азия, Африка и Близкия изток, заливаща днес Берлин, Кьолн, Париж, Ница, Брюксел, Стокхолм, Копенхаген, Сиракуза, Сицилия, Малта, и др. И двете имат катастрофални последици за ЕС, всяка по свой начин.
В лоното на европеизма, в царството на консумативизма, под мотото на егоизма, отново се говори за заплати и представителни средства, отново се сънуват възнаграждения, завършващи с три нули в Евро. В съвременна България такива регалии са недостъпни за националния депутат и той впряга всичките си сили и цялата си изобретателност за да покаже, че заслужава повече.
В януарските издания на СМИ темата за евроизборите се доминира решително от въпроса за личното благополучие. Някои заглавия вещаят: „150 000 гласа и си в Брюксел със 150 000 годишна заплата в евро. Интриги тресат БСП и Патриотите за водачи на листи“. Тривиална статия на в.Труд от 08.01.2019г., залята с евросметки, вълнува въображението… на чист български език.
За програми, интереси, стойности, национални цели не остава нито време, нито сили. За тях се говори в бъдеще време и винаги в условно наклонение. Така политиката не просто става дефицитна, но се изпразва от политическото й съдържание – да определя векторите на общественото развитие и да хомогенизира и защищава интересите на обществото, а не на политиците.
Къде останаха мирът, ценностите и благоденствието на народите (чл.3, т.1 от Договора за ЕС - ДЕС)? Къде остана предоставянето на европейските граждани на пространство на свобода, сигурност и правосъдие без вътрешни граници (чл.3, т.2 на ДЕС)? Къде останаха устойчивото развитие на Европа на основата на балансираното икономическо развитие, стабилност на цените, високо конкурентна социална пазарна икономика, насочена към пълна заетост, високо ниво на защита и подобряване качеството на околната среда (чл.3, т.3 от ДЕС)? Къде остана съдействието за научния и технологичен напредък (чл.3, т.3 от ДЕС )? Къде остана борбата срещу социалното изключване и дискредитация, социалната справедливост и защита, солидарността между поколенията (чл.3,т.3 от ДЕС)? Къде остана икономическата, социална, териториална кохезия и солидарност между държавите членки(чл.3, т.3 от ДЕС )?
Знаят ли въобще родните евродепутати какво е закрепено в Договора за европейския съюз, на който се основава нашата и тяхна международна ориентация? Каква е тяхната позиция по критичната европейска проблематика - спасението на ЕС, Европа на няколко скорости, европейската конституция, ефективността на правораздаванете, европейската армия, европейската прокуратура, общностната политика по миграцията, Дъблинското споразумение, ШЕНГЕН, еврозоната, на европейските права на човека? Какво е тяхното отношение към бюрократизирането на ОЛАФ и ФРОНТЕКС?
Как се отнасят към общността, в която „Сит на гладен вяра няма“, по признанието на един от малкото наши качествени евродепутати“?
Не загуби ли ЕС своята договорна идентичност, определена в Договора за ЕС и Договора за функционирането на ЕС. Не поприглъхнаха ли гласовете на Председателя на ЕК, Председателя на Съвета на ЕС, Председателя на ЕП или Върховния представител по въпросите на външните работи и политиката на сигурността на фона на все по-силните гласове на държавните глави на Германия,Франция, Великобритания. Не изостана ли ЕС от другите геополитически центрове на международната сцена? Може ли да развива равноправни отношения със САЩ, КИТАЙ, РУСИЯ, ИНДИЯ, ЯПОНИЯ, Г-20, БРИКС, Шанхайската група, Тихоокеанското-атлантическо пространство? Какво е неговото реално влияние по проблемите на световния мир и сигурност, научното и технологично развитие на света, цифровата икономика, изкуствения интелект, усвояването на космоса, световния океан, Арктика и Антарктида, образованието, социалната сфера, световната търговия, борбата с тероризма, опазване на световния климат и др.? Каква е неговата позиция по въпроса за социално-икономическото развитие на отделните региони в света, преодоляване на икономическото изоставане на народите от Африка, Азия, и Латинска Америка. Какво е неговото виждане за бъдещето на Балканите?
Позицията на българските евродепутати по тези фундаментални теми, от които в крайна сметка ще зависи съществуването на ЕС, ако такава съществува, засега остава неизвестна за обществото. Техните дебати отсъстват. Тяхната роля за защитата на основните ценности и принципи на ЕС, вече 12 години, сякаш се пази в тайна… Въпросът за ефективността в тяхната дейност никога не е поставян.
Нека кажем няколко думи в тази насока. За някакъв особен принос навярно би било доста амбициозно да се говори, с няколко незначителни изключения. Българските евродепутати не станаха част от външно-политическия ресурс на България. Не допринесоха за реализация на външно-политическите интереси на страната при решаване на отделните въпроси от парламентарния дневен ред. Не защитиха страната от негативните процеси в ЕС и останаха на нивото на политически наблюдатели, което не се отнася единствено до БРЕКЗИТ и миграцията. Не подготвиха алтернативи за българската външна политика при евентуални по-значими деструктивни процеси. Политиката им на търсене на съюзник сред партийните фракции или националните групи за отстояване българските интереси остана аморфна и безлична.
За първи път през своето 12 годишно членство в ЕС българските евродепутати се осмелиха да организират протест в подкрепа на бизнеса в България на 10.01.2019г. в Брюксел. До този момент Брюкселската бюрокрация никога не беше виждала българска демонстрация с политически искания. Подобни протести са почти ежедневна обществена практика в Брюксел. Години наред такива акции провеждат арменска, турска, кюрдска, каталунска и десетки други общности, част от които дори не са от страни-членки на ЕС. Времето и мястото на този протест породиха реторични въпроси: ако евро-изборите 2019г. не чукаха на вратата, щеше ли да има подобен протест, щеше ли да участва Председателят на ПЕС, българският министър на транспорта, евродепутати от всички партийни фракции, щяха ли да вървят он-лайн предавания от мястото на събитието.
Какъвто и да ни се представя резултатът, нищо не е в състояние да заличи мириса на политическа демагогия и предизборна кампания. Обществото успя да усети привкус на лъжица катран в кацата с мед.
До днес нито една политическа сила не е успяла да промени този пределекторален театър, който изкористява светлата идея за обединение на Европа на основата на солидарността, справедливостта, единството, на основата на общочовешките ценности. Именно негова е заслугата за разклатеното доверие на европейците в институциите. Той доведе „ЕВРОПА НА 28-ТЕ“ до Брекзит на Джеймс Камерън, той ни поднесе Гърция на финансовия дефолт, Италия на огромния външен дълг, Испания на 50-процентната младежка безработица, Германия на мигрантската катастрофа, Франция на жълтите жилетки. Той заложи основата за системните противоречия между Вишеградската четворка и френско-германския тандем, направи възможна кризата с бежанците, доведе до безпрецедентното разтваряне на социалната ножица между двете части на Европа, до забравата на ценностите на социална Франция, до възкресяване сянката на нацизма в някои европейски страни. Днешният неолиберален ЕС стана противник на социалната държава. ПЕС остана бледа сянка в борбата на Европа на Де Гол, Улоф Палме, Франсоа Митеран, Вили Брандт, Хелмуд Шмид, Георгиус Папандреу - старши, за един по-справедлив, социален и солидарен свят. Европейската идея се изроди в идея за пари и привилегии, за национален егоизъм. За малко повече от две десетилетия ЕС се превърна от земя на солидарност и общочовешки ценности в територия на евро-аристократи и евро-плебеи.
ЕС загърби европейското верую - мирното съвместно съществуване на държави с различен обществен строй. Хелзинският процес завинаги остана в миналия ХХ в. ЕС отново се качи на траекторията на Студената война. ЕС забрави, че в нашия взаимообвързан свят на всяко действие се пада еднакво по сила и обратно по посока противодействие. В резултат на това, днес самият ЕС е жертва на агресия на негова територия от страна на международния тероризъм.
Реалният властови потенциал на ЕС се свива като шагрен. Разделението в ЕС е толкова дълбоко, че може да бъде преодоляно само чрез революционно мислене и безкомпромисно действие. ЕС е пред реална опасност от разпадане. Последиците от това за нас и за цяла Европа ще бъдат катастрофални. Примерът на британския БРЕКЗИТ е красноречив като картина на Джоузеф Търнър. В такава ситуация, качването на социалния асансьор за ЕП става все по-безсмислено и несигурно. Падането от там ще бъде и неприятно, и болезнено. Въпреки това, конкуренцията между кандидатите се ожесточава пред очите ни и ражда все по-нови и отблъскващи форми.
Страхувам се обаче, че лоялизмът на българските евродепутати много скоро ще трябва да се преориентира към нова социална стълба или нов социален асансьор.