/Поглед.инфо/ Да разобличим лъжата и да не участваме повече в нея!

Европа е една голяма лъжа.

Всяка лъжа е безнравствена и е грях, защото подвежда и съблазнява нуждаещия се, ощетения, безпомощния и чистосърдечния, като го кара да върши неща, които иначе не би си позволил. Този, който лъже, върши грях, но и този, който доверчиво я приема без да мисли и преценява и не й се съпротивлява, едва ли заслужава похвали и награда. Защото става част от нея и може да подведе други като него.

Европа – това е неолибералното изкушение, което не само примамва с блясъка на външния си вид и с богатствата, които си присвоява, но и агресивният съблазнител на нуждаещите се от закрила, утеха и помощ бедни и слаби народи. Може би не народите, а техните водачи и управници, готови на всякакво съучастие с изкусителя, за да получат от него като награда трохите от богатата му трапеза. Стига, разбира се, да поведат след себе си жадните и гладните.

През цялата втора половина на миналия век Европа не се умори да поучава и убеждава народите от Източна Европа, а заедно с тях и нас българите, че живеят в лъжа и затова са бедни, изолирани, лишени от свободата, която при нея е в изобилие; че ги очаква, за да излее върху тях рога на изобилието. Откажете се от вашия свят, пееха нейните сладкогласни сирени, защото е беден и ви потиска, лишава ви от плодовете на цивилизацията, ограничава личния ви избор, мачка ви в центрофугата на идеологията, замъглява съзнанието ви и ви обрича да нямате бъдеще. На вас не ви дават да пътувате, да се срещате с хора от света, а ние го кръстосваме от единия до другия край и никой не ни спира. При нас е щастието, радостите, вдъхновението, справедливостта. Ако се откажете от себе си, ние ще ви помагаме, ще развием икономиките ви, ще ви даваме пари, за да живеете като нас. Ето ви бананите, луксозните коли, пълните магазини. Откажете се и елате ...

Народите от Източна Европа, понеже бяха с отворени очи и не запушваха ушите си, за да не слушат изкусителните сирени, повярваха на думите, защото наистина техният свят не им даваше свобода и богатство, и се отказаха от идеологията, илюзиите, ограниченията му. Отказаха се от себе си, от историята и традициите си и дори си внушиха, че правят нов цивилизационен избор, за да влязат в „общия дом” и заживеят от тук насетне и завинаги с всички други заедно и свободно. За да бъде тяхно изливащото се от рога на изобилието.

Да се откажеш от себе си изглеждаше лесно и безобидно, щом даром ще получиш всичко, което мечтаеш, и ще се сдобиеш със свободата да пътуваш и вършиш, каквото пожелаеш. Но всъщност значеше, колкото и да не бе за вярване, и колкото идеолозите и пропагандистите да го обличаха в примамливи и красиви думи, че се задължаваш да затвориш заводите и фабриките, да изхвърлиш на улицата като безработни стотици хиляди хора, да опустошиш земята и се откажеш да произвеждаш, а само да внасяш; да разбиеш образованието и културата, защото не били „европейски”; да превърнеш здравето в стока и да лишиш от грижи и лекарства болните и страдащите; да изхвърлиш от живота пенсионерите и бедните. И още: да вържеш ръцете на органите на сигурността и правото, да разоръжиш и ликвидираш армията, да се откажеш от отечеството и рода си; от морала и националното съзнание, от езика и вярата.

И когато народите направиха всичко това, та дори и повече, им рекоха в очите: оправяйте се сами. Не ви искаме, защото не умеете да работите, прекалено сте обременени с миналото, постоянно мърморите, недоволствате, хленчите и ни пречите да вървим напред.

Няма защо повече да се лъжем: това е наградата, която неолиберализмът връчва на сляпо вярващите в него; на тези, които го слушат и угоднически и вдъхновено вървят по неговия път! Ако разумът на изкушените не бе тогава толкова замъглен и ако не бяха забравили уроците на историята, щяха да знаят, че неолиберализмът излива не рог на изобилието, а още и още несправедливост, мизерия, разруха, човеконенавист, безбожие, икономическа изостаналост и смърт. Това всъщност ни е обещавала Европа и с това ни е залъгвала с хлевоустите й „европейски ценности”, „толерантност”, „европейска цивилизация”, „общ европейски дом”, „предприемчивост”, „свободен избор”, „реформи”...

Българите също повярваха и тръгнаха, подведени от Европа и неолиберализма, но тях ги подтикваха и водеха конкретни хора, партии, идеологии. Сега, когато сме на прага на ново време, което ще трябва да лекува душевните и материалните рани и да преодолява духовната и материалната разруха на неолиберализма, е необходимо всичките те да бъдат посочени и назовани. Не за да им отмъщаваме, а за да запомним и от тук насетне да не забравяме от къде идва злото, но и кой го носи, кои са думите, с които го нарича и маскира като добро.

Необходимо е да осъзнаем голямата лъжа, която ни въведе в безизходицата и под чиито сладки приказки и песни разрушихме нацията, езика, държавата си. Нека разобличим лъжата и измамата на тази безчовечна идеология и безнравствена политическа практика, наречена неолиберализъм, въплътена в илюзията „Европа”. Защото ако не я осъзнаем и разобличим, ще продължим да й служим.

Колкото по-скоро се освободим от нея, толкова по-малко поражения ще завещаем на бъдещето.