/Поглед.инфо/ Мигрантската криза предизвиква разломи в ЕС, засега няма консолидация на политическо усилие и финансов ресурс за разрешаването й, казва известният дипломат.

"Неравенствата Европа-Африка вещаят продължителни трусове"

- На извънредната си среща Европейският съвет взе определени решения за справяне с мигрантската криза. В същото време те бяха скептично приети или направо критикувани. Как мислите, адекватен ли е демонстрираният от ЕС подход към проблема? Европа ще бъде ли защитена с тези решения или пък те са "кърпеж", а не разсичане на заплетения възел?   

- За три години ЕС и на първо място Германия извървя пътя от "добре дошли" до "не ви искаме". В Брюксел страните от ЕС декларираха единство и политическа решимост за търсене на общоевропейски решения, но това бе по-скоро именно на декларативно ниво. Най-парадоксалното в този подход е, че общоевропейските решения се търсят в посоката, характеризираща позициите на страните, поставящи акцента върху националните мерки. С тази разлика, че вместо запечатване на отделните страни, сега ЕС се ориентира към затваряне на целия съюз. И досега повсеместно в ЕС доминираше стремежът за прехвърляне проблема върху съседа: транзитните страни се опитваха колкото се може по-бързо да препратят мигрантите към следващата държава по маршрута, а тези крайна дестинация - да ограничат притока. С идеята за изграждане на мигрантски центрове на територията на трети страни извън ЕС, този подход се възпроизвежда, но вече като единна политика на съюза. Европа е на път да се превърне в обсадена крепост. И не случайно липсва ентусиазъм в страните от Северна Африка да поемат буферна роля.

Следващият парадокс е, че като инструмент на общоевропейския подход се лансират двустранните споразумения, при това на една страна - Германия, с останалите страни от ЕС. Бяха официално обявени 14 държави, с които са договорени подобни съглашения, но страните от "Вишеград" веднага отрекоха.
По-нататък: самата идея за релокация е доста спорна, доколкото става дума за недоброволно разселване на хора, при това без да има механизъм за контрол върху неговото съблюдаване - при свободното движение на хора в рамките на ЕС. Нещо повече, идеята за връщането на незаконните мигранти в страната на тяхната регистрация на практика ще означава преди всичко допълнително натоварване на страните, които са външни граници на ЕС, включително и България. Впрочем, това е следствие и от невъзможността да се намери общоприемливо решение за промяна на т.нар. Дъблински регламент, поставящ отговорността за всеки имигрант върху първата страна членка на съюза по неговия маршрут. Като цяло в европейските възприятия се наблюдава ясно очертана тенденция към превръщането на имигранта от човек в проблем. А удавените в Средиземно море се превръщат от хора просто в цифри.

- В Германия управляващата коалиция замалко да се разпадне заради мигрантските разногласия между канцлерката Меркел и вътрешния министър Зеехофер. Кой според вас е прав?

- Конкретната причина за изострянето на противоречията между двете "сестрински партии" Християн-демократическия съюз (ХДС) на Меркел и Християн-социалния съюз (ХСС) на Зеехофер са предстоящите през октомври избори в Бавария и нарастващото влияние на партията "Алтернатива за Германия" в тази провинция. Но те очертават едно задълбочаващо се разминаване по принципни въпроси. Наблюдава се повсеместно изместване на традиционната десница в Европа по-надясно - за да спре изтичането на гласоподаватели (характерно и за ХСС), като доскоро ХДС беше една от малкото европейски десноцентристки партии, които не се вместваха в тази тенденция. В този смисъл сериозният завой е в политиката на Меркел, която беше принудена да направи съществени отстъпки на своя коалиционен партньор.

Същевременно това постави в доста неуютна позиция другия партньор в голямата коалиция - Германската социалдемократическа партия. Тя беше изправена пред трудния избор или да подкрепи едно решение, взето на практика без нейно участие и противоречащо на нейни базисни позиции, или да поеме отговорността за политическата криза в страната. ГСДП избра националната стабилност, но това може да се окаже с негативни последици за нея на следващите избори.
Но колебанията на политическото махало от една крайност в друга не носят сигурност и дългосрочни решения. Очевидно е, че нито една социална и политическа система, дори и германската, не е в състояние да се справи с натиска на милиони имигранти. Същевременно създаването на мигрантски центрове по границата между Бавария и Австрия може да предизвика верижна реакция и ново затваряне на австрийските граници към Словения, а и Италия. Възпроизвеждането на такъв тип действия рискува да постави под въпрос функционирането на Шенгенското пространство, а и силно да затрудни една от основните свободи в рамките на ЕС - свободното движение на работна ръка.

От друга страна, междупартийното напрежение и евентуална политическа криза в Германия може да имат силен дестабилизиращ ефект върху целия ЕС. Още един парадокс: съхраняването на немската правителствена коалиция се превърна в общоевропейски проблем и бе доминиращата мотивация за решенията на последния Европейски съвет. Но между спасяването на канцлера Меркел и решаването на мигрантския проблем няма знак на равенство - първото дава само временна стабилност, докато дългосрочните предизвикателства остават.

- Ердоган партньор или необходимо зло е за Европа по мигрантския въпрос? Не затъва ли тя все повече в ролята на негов заложник?

- Турция е необходим партньор на ЕС за справянето с бежанската криза. И споразумението ЕС-Турция от март 2016 г. реално доведе до овладяване на бежанския поток. Разбира се, сигурността, която Европа получи, си има своя политическа цена и Ердоган умело използва този инструмент. Пътят за освобождаването от подобна зависимост минава през отстраняване на причините за бежанския проблем - прекратяване на войните в Близкия изток, на първо място в Сирия, и ликвидиране дейността на "Ислямска държава" в региона. Същевременно този въпрос е част от по-широкия проблем на отношенията на ЕС с Турция. Началото на преговорите за присъединяване през 2005 г. вместо сближаване ознаменува стартирането на процес на все по-голямо раздалечаване между двете страни - като интереси, ценности и политики. Членството в ЕС се превърна от цел в контекст - и за двете страни. От тази гледна точка интерес представлява въпросът къде ще бъде намерена новата равновесна точка в отношенията ЕС-Турция, която трудно би могла да бъде другаде, освен в полето на партньорството. Алтернативата е ескалиращо противопоставяне.

- Правилна ли бе позицията на България в целия ход на мигрантската криза?

- Аз бих говорил по-скоро за действията на България, доколкото позициите до голяма степен следваха колебанията на ЕС.  Реакцията на България като цяло беше достатъчно адекватна по отношение на защита на външните граници на ЕС. Важно бе, че България не се поддаде на натиска на страните от "Вишеград" за изграждане на вътрешни стени в рамките на ЕС - по българо-гръцката граница. Логично бе България да е една от страните, най-силно отстояващи общоевропейския подход за решаване на проблема и защитата на външните граници на съюза. От друга страна, България позволи този въпрос да се превърне в основна, едва ли не единствена точка от дневния ред на двустранните ни отношения с Турция. А тук също следваше да се придържаме към общоевропейския подход и проблемът да се обсъжда в рамките на диалога ЕС-Турция - тоест не като двустранен, а като общоевропейски въпрос и България да търси гаранции за неговото решение чрез Брюксел, а не в Анкара.

- Как виждате разрешаването на кризата? И наистина ли тя застрашава ЕС едва ли не с разпад?

- Мигрантската криза е от ключово значение за бъдещето на ЕС не толкова с количествените си параметри, колкото с отражението си върху европейските общества и европейската политика. Наблюдаваме появата на сериозни вътрешни разломи - и в отделните държави, и между държавите в рамките на ЕС. И не случайно въпреки намаляването на мигрантския натиск през последната година процесите в Европа се усложняват. Крайно десните, популистки и дори ксенофобски партии засилват своите позиции, включително чрез участие в управлението на някои страни, а солидарността все повече се превръща в избирателна и дефицитна величина - както между хората, така и между държавите. От друга страна, спасяването поединично (и не само на отделните държави, но и на ЕС) е израз на своеобразен щраусов синдром в един все по-глобализиращ се свят. Бедността на Африка вече е проблем на Европа. Теоретично нещата изглеждат достатъчно ясни - трябва да се отстранят причи, трябва да се прекрати войната; за да се намали миграцията, трябва да се преборим с бедността. Само икономическото и социалното развитие на Африка може в дългосрочен план да реши въпроса. Отдавна се говори за необходимостта от "План Маршал" за Африка и Европейския съвет в Брюксел в края на юни взе решение за създаване на подобен фонд. За целта обаче са необходими огромно политическо усилие и значим финансов ресурс, каквито засега не могат да бъдат консолидирани. Тенденцията е по-скоро обратна - към разтваряне ножицата на неравенствата, което вещае продължаващи социални и политически трусове.


Стани приятел на Поглед.инфо във facebook и препоръчай на своите приятели