/Поглед.инфо/ Вие най-вероятно знаете поговорката, че руснаците бавно впрягат, но бързо пътуват*. Сега имаме повод да поговорим за това, че към нашите европейски партньори е приложима аналогична, само че по-обидна поговорка: европейците много бавно впрягат, а пътуват още по-бавно. Гледам как европейските политици реагират на идеята на немския министър на външните работи Габриел по повод на постепенното снемане на антируските санкции и не мога да се начудя колко бавно се случва всичко в Европа.

Аз разбира се не съм и очаквал, че те ще се втурнат да снемат санкциите още утре, но ме учудва другото затормозяване – на много политици в Европа им трябваха почти три (три!) години за да осъзнаят, че санкциите не работят. Как да не си спомниш известната фраза на Задорнов за умствените способности на нашите западни партньори. Разбираемо е, че между западните политици има такива, които просто ненавиждат Русия, но аз не говоря за тях. Аз говоря за онези, които искрено се учудват защо Русия, след като беше лишена от европейските кредити и истинския испански хамон (вид испанска шунка – бел.пр.) не стигна до извода, че е по-лесно да се покае, да върне Крим и да създаде впечатление, че 2014 просто не я е имало. Те реално, съвсем сериозно плямпат там за загадъчната руска душа.

На Американския канал CNBC (нещо като американски РБК**) специално за западните политици, експерти, а и за обикновените граждани, малко ошашавени от руската способност да издържат на санкции, излезе сюжет под название „Учените твърдят, че икономистите не биха сгрешили за руските санкции, ако бяха прочели „Ана Каренина“***

Ако кажем честно, американските учени не са успели в този сюжет убедително да покажат връзката между Ана Каренина и санкциите, но аз съм съгласен с главния им извод. Ето го: „Ако четеш много руска литература, то може да видиш именно това чувство на национален дух, което не съвпада с икономическия модел. Това не е начина, по който биха се държали американците и англичаните, но от руска гледна точка в това има смисъл!“ Получава се, че на Запад започнаха постепенно да подозират, че ние малко се различаваме от тях и Крим на подносче никой няма да им поднесе. Вече е добре.

Аз не зная колко руска литература е чел министъра на външните работи на Германия Зигмар Габриел и канцлера на Австрия Себастиян Курц, но те се обявиха за поетапно снемане на санкциите от Русия, позовавайки се на това, че в днешния им вид те просто не работят и че е просто нереалистично да се чака регулиране на украинската криза и чак след това да започне нормализиране на отношенията с Русия.

В интервю за вестник Frankfurter Allgemeine Zeitung Себастиян Курц заяви, че „мирът в Европа може да бъде само с Русия“, добавяйки че „ЕС трябва да настоява за прогрес в украинския конфликт, в реализацията на Минските съглашения. В случай на прогрес, желателно е да се отменят санкциите крачка по крачка за да се създадат стимули за по-нататъшно подобряване на ситуацията“.

Заявленията на австрийския канцлер по същество са подкрепа на ръководителя на Министерството на външните работи на Германия, вице канцлера Зигмар Ганбиел, който на 13 януари се обяви за постепенно снемане на санкциите от Русия. „Идеята за това, че само след стопроцентово изпълнение на Минските съглашения ще бъдат стопроцентово снети санкциите от Русия аз считам, че е откъсната от реалността“ - констатира Габриел, който счита, че за всеки етап от реализацията на минските договорености „Москва трябва да получава нещо в замяна“.

Тези заявления не означават, че скоро ще снемат санкциите от нас, но те показват, че между САЩ и Европа няма никакъв консенсус по повод на това, как трябва да се развиват отношенията в руското направление, което е напълно логично, ако се има предвид факта, че отношенията между САЩ и Европа сега преживяват нелеки времена, а по-нататък ще бъдат още по-лоши. САЩ готвят поредните санкции срещу Русия, готвят се да конфискуват активите на руските бизнесмени. Заплашват със санкции пазара на руските държавни облигации и се надяват по всякакъв начин да сринат строителството на „Северен Поток-2“. В същото време Европа размишлява какъв трябва да бъде процеса на снемане на санкциите от Русия, а за подкрепа на американските амбиции за блокиране на „Северен Поток-2“ не може и дума да става, още повече, че немското правителство вече заплаши САЩ с ответни санкции, ако американците действително се опитат да накажат европейските компании, които участват във финансирането и строителството на тръбопровода, който заобикаля Украйна.

В крайна сметка, такава ситуация нас напълно ни устройва в краткосрочна и средносрочна перспектива. Ключът към преодоляването на украинската криза сега, колкото и странно да е лежи на дъното на Балтийско море. След като европейската енергетична сигурност престане да зависи от украинския газов транзит, самият украински въпрос, пък и съдбата на Украйна като цяло ще станат съвсем безинтересни за Евросъюза и ще ги вълнуват по-скоро техническите въпроси от типа на това, ще успеят ли европейците да изнесат всичкия дървен материал във вид на дървени трупи преди украинската държава изцяло да изпадне в хаос. А днешната умора от антируските санкции, която демонстрират европейските политици, това още не е умора от Украйна и вече се вижда, че в близко бъдеще киевския режим ще остане с нас един срещу друг, а далечната Америка към този момент вече ще изразходва всичките си санкционни възможности по адрес на Русия. И ето тогава на украинския фронт ще започне най-интересното.

* Русские очень медленно запрягают, но зато очень быстро едут - руска пословица, която има смисъл на това, че руснаците могат дълго време нищо да не правят, да не забелязват, да търпят, но в края на краищата от това ще произлезе действие и то ще бъде необратимо бързо и съкрушително. Най-често тя се свързва с руската тройка – уникален руски начин за впрягане на конете, който се извършва много бавно, но такова впрягане създава възможност да се пътува много по-бързо и конете не се изморяват, защото си помагат поради начина на свързване един с друг (бел. пр.).

** РБК - „РосБизнесКонсалтиг“ - водеща руска компания, работеща в сферата на масмедиите и информационните технологии (бел. пр.)

*** “Ана Каренина“ - един от най-известните романи на патриарха на руската литература Лев Толстой, издаден през 1877 г. (бел. пр.)

Превод: Магдалена Желязкова