/Поглед.инфо/ Привържениците на теориите на елитите, склонни към радикализъм (привържениците на т.нар. теории на конспирацията) , винаги отбелязвайки в списъка си Клуба на Билдербергите, Комитета на 300-те, Ротшилд, Рокфелер, масоните и прочее, обикновено заобикалят с мълчение „Групата на 30-те“ (Г-30), основана през 1978 г. от британския банкер Джефри Бел по инициативата и със средствата на Фондацията Рокфелер. И напразно я заобикалят.

Ако се погледне личния състав на „Групата на 30-те“, то може да се види, че това е събрание на най-влиятелните и най-богатите банкери и от големите частни (като JP MorganChase и Goldman Sachs), и от централните банки на много страни по света. Изпълнителният секретар на Г-30 е Джефри Бел, почетен председател е Пол Волкър – бивш президент на Федералния резерв на Ню Йорк, бивш председател на управлението на Федералния резерв на САЩ, член на Билдербергите, председател на компания „Ротшилд Уолфенсън“, един от основните автори на премахването на златния стандарт при президента Ричард Никсън.

Тук може да се говори не само за „теорията“ на конспирацията, но и за нейната практика: по инициатива на упълномощения по правата на човека  европейски омбудсман Емили О’Райли, Брюксел поиска от председателя на Европейската централна банка Марио Драги, по данни на британското издание The Guardian,  незабавно да напусне „секретния клуб на банкерите“ Г-30 и наложи забрана за членство в този клуб на всички бъдещи председатели на ЕЦБ. Не на последно място тази строга мярка по отношение  на главния банкер на ЕС е приета във връзка с деликатния характер на проблемите, с които във Вашингтон се занимава два пъти годишно събиращата се „Тридесетица“. А Драги, в ролята си на председател на ЕЦБ, посети събранията ѝ през 2012 г., 2013 г. както и два пъти през 2015 г.

Оказва се, че нетърговската организация „Корпоративен европейски наблюдател“, вече две десетилетия следяща влиянието на корпорациите и техните лоби-групи върху европейската политика и европейските институции, шест години е водила наблюдение върху Драги и неговите връзки с Г-30. И още през 2012 г. организацията е посочвала на европейския омбудсман за тесните връзки на Драги с Г-30, противоречащи на правилника на ЕЦБ. Драги, обаче, сам опроверга тези обвинения по свой адрес и ЕЦБ по някаква причина сметна конфликта за изчерпан.

След това въпросът за това чие влияние – това на Драги върху Г-30 или обратното, е било преобладаващо, отново се изостря. Добре е известно, че политиката на ЕЦБ в периода след Световната финансова криза от 2007-2008 г. е точно отражение на политиката на Уол Стрийт. А нали именно вашингтонската „Тридесетица“ се явява „основен лобист, отстояващ интересите на големите частни банки. Така, както ЕЦБ контролира достъпа до заемите на европейските банки и получава все повече пълномощия по техния надзор, членството на най-голямата банка на Европа в Г-30 създава потенциален конфликт на интереси и нарушава съществуващите европейски правила“, подчертават експертите от „Корпоративния европейски наблюдател“.

Както става ясно, в резултат на разследването, проведено от специалистите на организацията, основаната цел на Г-30 е отмяната на държавното регулиране на финансово-банковата дейност и прехода към „саморегулирането“ (разбирай: липса на контрол) на банкерите. На практика това води към установяването на пълен контрол на големите частни финансови организации над световната икономика. И Г-30 „постига значителен успех във формирането на международните правила в съответствие с тази цел, прокарвайки интересите на Уол стрийт и големите европейски инвестиционни фондове и банки, премахвайки препятствията за финансовите потоци и инвестиции“, съобщава „Корпоративният европейски наблюдател“.

Какво, пита се, подобно събрание на банкерите като Г-30 би могло да препоръча на Европейската централна банка? Затова, както отбелязва The Guardian, става трудно да се „демонстрира на обществеността, че съществува ясно разделение между ЕЦБ като надзорен орган и като финансов бизнес“. В действителност е трудно.

Просто казано, не Драги е диктувал на американската „Тридесетица“ , а тя му е диктувала, че спасяването на частните банки от разорение след вълната на финансовата криза трябва да се осъществи с държавни пари, че това е демократично.  В резултат на  „саморегулирането“ на банките, на отсъствието на държавния контрол върху банковата дейност, а също така на „тесните отношения между частните банки и финансовите регулатори“, установени в качеството на международни правила от „Г-30“  , се положи и пътят към финасовата криза от 2007-2008 г. В крайна сметка Г-30 е основана от частни финансови корпорации, членовете ѝ са представители на корпорациите, целта ѝ е да се оказва влияние върху финансовите регулации, членовете ѝ служат на и получават заплати от същите тези корпорации.

В тази история странното не е, че финансовите корпорации се стремят да формират (и формират) правилата на играта на световните финансови пазари, а че Европейската централна банка в течение на дълго време упорито отказва да следва своя набор правила, предполагащи разделянето на държавните интереси от интересите на частния корпоративен сектор.

ЕЦБ, изгледжа, не  се е смущавала, че „членството на Драги в Г-30 е противоречало на собствените ѝ правила и че това е продолъжавало достатъчно дълго, че да подкопае вярата на обществото в независимостта ѝ“, пише в заключителната част на обвиненията към Марио Драги за връзки със „секретните банкерски клубове“.  А какви поражения са причинявали посещенията на главния банкер на Европейския съюз в затворения клуб Г-30 върху икономиката на ЕС, никой дори не решава да обсъди: да не би изведнъж „Тридесетицата“, заседаваща във Вашингтон, наистина да управлява всички европейски финанси?