/Поглед.инфо/ Доктрината за неолиберализма и свободния пазар погреба проекта "Европа на народите"

Френският философ  Мишел Онфре (Michel Onfray) и историкът и антрополог Емануел Тод (Emmanuel Todd) са сред най-видните критици на европейския проект. Те смятат, че Евросъюзът е обречен на гибел заради твърде големите различия в историческите традиции, психологията и начина на живот на европейските нации. Подобно на СССР през ХХ век Евросъюзът се спъна в човешкия фактор и не можа да наложи идеологията си върху народите на "империята". Двамата обръщат внимание на един учудващ и показателен факт: формирането на ЕС през февруари 1992 година практически съвпадна по време с разпада на друга "империя" - Съветският съюз (краят на декември 1991 г.). Случайно ли е такова съвпадение? Или ЕС е решил да поеме от СССР щафетата и да предложи свой проект за обединяване на народите?
Замисъл е бил благ: "бащите основатели" на ЕС Робер Шуман и Жан Моне са мечтаели да се преодолеят вековните конфликти на континента и да създадат "Европа на народите". Но днес този проект претърпява крах. Всички обществени допитвания показват, че мнозинството европейци се отнасят негативно към Евросъюза, Еврокомисията и други институции на обединена Европа. Евроскептиците в цяла Европа смятат Еврокомисията за паразитно образование, студено и бюрократично чудовище, която не изразява интересите на европейските народи, не е избирана от никого и защитава абстрактни неолиберални принципи. Наред с това все по-силен става протестът срещу единната европейска валута - еврото се превръща в спирачка за икономическото развитие на Южна Европа, най-вече Италия и Гърция.
Мишел Онфре на страниците на всекидневника Marianne изрази мнението, че Маастрихтският договор от 1992 г. е заложил основите на нова европейска империя. Евросъюзът съчетава признаци на международна организация и държава, но по важни параметри

той представлява именно империя

Не е задължително империята да бъде монархия,  продължава Онфре, формата на управление може да бъде всякаква - демократична, феодална, комунистическа. Евросъюзът има своя флаг, своя девиз "Единство в разнообразието", свой химн, своя идеология (неолиберализма), своя конституция (Римският договор), своя валута (еврото), свой парламент в Страсбург и свое правителство (Еврокомисията) в Брюксел. Евросъюзът има и своите "бащи основатели (Робер Шуман и Жан Моне), своите апостоли (Конрад Аденауер, Франсуа Митеран, Жак Делор), активни пропагандисти, изкласили от май 1968 г., като Даниел Кон-Бендит, интелектуалци (Жак Аттали) и цялата европейска журналистика, придържаща се към неолиберални възгледи.
Показателно е, че в името на това "свещено имперско чудовище" сега е забранено да се защитават интересите на националните държави и нации. Иначе ще те нарочат за националист, ксенофоб, расист и дори неонацист. На практика

възникна нов вид идеологическа нетърпимост

който лишава от глас всички, които защитават интересите на гражданите и на отделните държави.
Мишел Онфре констатира: "Маастрихтската империя (Евросоюзът) представлява неолиберална тирания, която натрапва на народите в Европа пазарни наднационални закони, използвайки авторитарните и бюрократични методи на държавата. ЕС разполага със собствен бюджет, получен от средства на европейските данъкоплатци и осигуряващ му политическо и идеологическо доминиране. Маастрихтскаата империя има грамаден медиен ресурс - преса, радио, телевизия и интернет, чрез който води непрекъснато мощна пропаганда. Що се отнася до идеологията, тя е най-добре изразена от манифеста на френския леволиберален фонд Terra Nova. В него се  констатира, че европейските избиратели все повече тежнеят към деснопопулистки и националистически движения. В тази връзка се предлага създаването на широк фронт от малцинства (сексуални, расов, етнически, религиозни и други), за да се противопостави срещу "реакционното мнозинство", най-вече срещу семейната средна класа в Европа, придържаща се към християнските традиции. Така малцинствата в Европа могат да се обединят, да създадат избрано мнозинство и да вкарат във властта свои представители. Ако по-рано привържениците на демокрацията се опасяваха от "тиранията на мнозинството", маастрихтската държава създава нов модел - "тирания на малцинството".
Между другото, подобно положение възникна в САЩ, където Демократическата партия се опитва да спечели подкрепата на всевъзможни малцинства - ЛГБТ, афроамериканците, етническите групи, но също представители на секти, подземния свят и други маргинали. Техният главен противник е средната класа, белите американци.
Онфре резюмира: традиционните европейски класи са превърнати в жертва на либералнопазарната идеология и интересите на малцинствата. Сега става ясно, че всички обещания на Маастрихт (всеобща заетост, мир, икономически растеж и т.н.) са били лъжа. В Европа 

нараства социалното неравенство

средната класа обеднява, богатите стават още по-богати. В полза на пазарната икономиката изчезват основите на "социалната държава": армията, училището, здравеопазването. Всеки опит на гражданите да изразят своя протест се представя от неолибералните медии като шовинизъм и неонацизъм.
Онфре напомня, че на референдума през 2005-та французите отхвърлиха Маастрихтския договор. Но брюкселските бюрократи съумяха да заобиколят народното вето и замениха проваления проект за европейска конституция с Лисабонския договор, който бе одобряван вече от парламентите, пренебрегвайки мнението на избирателите. В тази връзка Онфре изразява симпатия към опитите на Великобритания да се отърси от ярема на Маастрихтската власт. Той е убеден, че предстоящите през 2019-та избори за Европарламент ще се превърнат в победа на "народните" сили.
Аналогична гледна точка изразява и историкът и антрополог Еманюел Тодд. В интервю за немското сп. "Шпигел" той отбелязва, че съвременна Европа е в криза, тя е разделена, народите са лишени от вяра в бъдещето, а управляващите елити усещат своето безсилие. Това е много тъжно, но такова развитие трябваше да се очаква. Нещо повече, то е е било неизбежно.
Тодд се придържа не към икономическия, а антропологичния поглед върху историята на Европа. Той смята, че създаването на механизми за сътрудничество между европейските нации след Втората световна война е било благородна и съвсем  разумна задача. Въпросът обаче е в степента на интеграция. Именно като антрополог той е убеден, че не е възможно да се изгради европейска свръхдържава заради огромните различия в културното равнище, традициите и моралните устои на народите в Европа. Евросъюзът явно е надценил своите възможности, както преди него направи и Съветският съюз.
Забележителното е, че Тодд бе един от първите, който през 1976 г. предсказа разпада на СССР въз основа на антропологичните показатели (смъртност, разпад на семейството, националните противоречия). Той смята, че въпреки марксистката постановка, не икономиката определя хода на историята.
Най-важните изменения се извършват в дълбочината на социалния живот. Европа е застрашена от поредна раздробеност, защото политиците и икономистите, налагащи либералната идеология,

не отчетоха разнообразието на континента

Те заповядаха на французите да работят като немците, а на немците отказаха право на идентичност. Но те не отчетоха, че французинът никога няма да поиска, а и не би могъл да работи като немеца, да не говорим за нациите от Южна Европа. Европейската идеология стана изразител на икономическия догматизъм, тя не желае да признае реалността и затова стигна до задънена улица.
Той е убеден, че е невъзможно да бъде разбрана днешната европейска криза, ако останем заложници на принципите, върху които е изграден Евросъюзът - а това е вярата в първостепенното значение на икономиката и общото движение на нациите към единния потребителски пазар.
Теоретично в един свят, където икономика е била двигателят на историята, а държавите постигнаха еднаква производителност, такъв проект може и да сработи, но светът е устроен по друг начин. Теорията на конвергенцията е действала през 60-е години, когато Западна Европа успя да преодолее изоставането от САЩ. Но в епохата на глобализация това правило не работи, което нагледно демонстрира случая

с Източна Европа, която никога няма да се доближи

до равнището на "старите" европейци. Напротив, днес навсякъде доминира тенденция към неравенство и неравномерно развитие. И това е резултат от доктрината за свободния пазар и глобализацията. В целия свят бе разгърната безмилостна икономическа и търговска война. А в Европа монетарният съюз рязко засили противоречията между страните: те участват в обща гонка, но с различни тежести върху краката си.
Съвременната криза в Европа, заключава Тодд, води дотам, че италианците, англичаните, французите и немците, да не говоря за унгарците и поляците, все по-силно чувстват своята национална идентичност. Те се връщат към своите национални ценности и корени, намирайки в тях опора за  самосъхранение. Неолибералните теории като "братството между народите", мултикултурализмът и свободният пазар претърпяха пълен крах. Достатъчно е да се види твърдото противодействие, предизвикано от нашествието на мигрантите в Европа. Но в Брюксел това не се вижда, еврократите живеят откъснати от реалността. Това самозаслепяване има исторически аналози и напомня поведението на управляващите класи на Франция в навечерието на Великата френска революция, руския елит преди падането на царизма, Политбюро на КПСС в навечерието на перестройката.


  Мишел Онфре                                                           Еманюел Тодд
 


Стани приятел на Поглед.инфо във facebook и препоръчай на своите приятели