/Поглед.инфо/ Германия изглежда силна, монолитна страна, само ако се погледне отстрани. Културното и икономическото разделение на ГДР и ФРГ никъде не е изчезнало и тихичко се заформя и политическо: докато „веситата“ поддържа Меркел, „оситата“ избира „Алтернатива за Германия“. А през последните години старото противостоене между Запада и изтока получава нов импулс и става по-остро с всеки изминал ден.

Официално Германия се обединява през 1990 г., но всъщност процесът не е завършен и до сега. Икономиката и демографията на Изтока и досега не може да достигне показателите на Запада, а в отношенията между „оситата“ и „веситата“ остава да се иска по-добро.

Източните немци виждат в западните си съседи бюргери – твърде сити, алчни бездушни и лицемерни. За западните немци „оситата“ и досега са въплъщение на „совките“ – лениви, неинициативни, назадничави ксенофоби.

„Оситата“ справедливо се обиждат, че обединението е станало катастрофа за социалната сфера в ГДР. Те се лишиха от жилища (върналите се от Запада собственици рязко вдигнаха наемите). Другите за спестяванията си (марките на ГДР се обменяха 1:1 с тези на ФРГ само при суми до 4000, при по-големи суми по курс 2:1). Половината трудещи загубиха работата си.

„Веситата“ парират с това, че за 28 години федералното правителство е вложило в източните провинции почти два трилиона евро безвъзвратни инвестиции. Парадоксът е, че дори и тези огромни вливания не издърпват Изтока на едно равнище със Запада.

Съществува и проблемът с културното противостоене. След обединението цялата история на ГДР бе обявена за пълен кошмар. Оттук негласното разделяне на „първокласните“ „веси“, чийто живот преминава под патронажа на САЩ и на „второкласните“ „оси“, принудени да живеят под ръководството на Москва.

Сега в Германия се случва същия разкол, който съществува и в САЩ, и във Великобритания, и в другите страни от континентална Европа. Мегаполисите, печелещи огромни пари от глобализацията се противопоставят на „ръждивия пояс“ на деиндустриализираните градове, където хората бих искали да се върнат към по-традиционно организирани живот и икономика. Но в Германия линията на този разкол може да се види лесно на картата, тя преминава точно по границата на бившите ФРГ и ГДР.

Всеки конфликт, всички избори, всяко гражданско противопоставяне отново и отново изкарва на повърхността наболелите проблеми в отношенията между двете части на единия народ. За каквото и да спорят „оситата“ и „веситата“, работата винаги се свежда до взаимни обвинения и до изясняване на отношенията. Основният жупел днес са мигрантите.

Сега всички са чули за масовите протести в Кемниц, където в края на август двама мигранти заклаха местен жител, 35-годишният дърводелец Даниел Хилиг. Но източните немци активно се борят против „пришълците“ от самото начало на „близкоизточното преселение на народите“ и постоянно протестират срещу миграционната политика на Берлин.

През септември 2016 г. жителите на град Баутцен, раздразнени от шумното и агресивно поведение на „бежанците“ се събраха пред общежитието им и се опитаха да ги вразумят. Мигрантите в отговор започнаха да се бият, а след това да хвърлят пръчки и бутилки по пристигналата полиция. В провокирания побой полицията бе принудена да използва сълзотворен газ.

Зимата на тази година масово протестираха жителите на Котбус – омръзна им от развилнелите се младежи от мигрантските семейства. Те нападат възрастните, крадат им чантите, а в края на януари двама сирийски юноши раниха с нож по лицето свой немски връстник. В такива случаи е безполезно да се свързваш с полицията – всички непълнолетни мигранти имат двойна презумпция за невинност. На първо място те са нещастни угнетени бежанци, а на второ място „ама те са деца“.

В крайна сметка жителите на Котбус излязоха на демонстрация и нейният размах впечатли местните власти. През февруари те забраниха по-нататъшното влизане на мигрантите в града по примера на такива градове като Залцгитер, Далменхорст и Вилхелмсхафен, оградили се още през 2017 г.

Масовото надигане именно на източните немци е предизвикано от това, че „оситата“ имат значително по-малко доверие на пропагандата на медиите, отколкото „веситата“. Трудно е да ги убедиш, че трябва да помагат на нещастните бежанци. Още повече, че реалността е такава, че обезценява всички лозунги, с които Ангела Меркел мотивира отварянето на границите за мигрантите.

Недостиг на работна ръка? Но равнището на безработицата в провинциите на бившия ГДР е двойно по-голямо от това на Запад и това е само средният показател за региона. В такива малки градове като Кемниц ситуацията е значително по-лоша. Това е бившият промишлен център Карл-Маркс-Щад, в който след обединението на Германия са закрити всички заводи. Недостигът на работна ръка принуждава местните жители да бягат на Запад, а тук в града се появяват хиляди от Близкия изток, които вместо да работят киснат по цял ден в центъра, изяждайки и изпивайки щедрите социални помощи.

Неблагоприятна демография? Да, демографската ситуация в Източна Германия не е добра. Но застаряването на населението е предизвикано основно от това, че младежите отиват да работят на Запад. Ако този поток може да се обърне назад, няма да има нужда от мигранти.

Реакцията на естаблишмънта на ФРГ е винаги еднаква при надиганията на източните немци. Първо представителите на федералните власти заявяват, че толерантността няма алтернатива. След това водещите вестници излизат със заглавия, в които жителите на Бауцен, Котбус, Кемниц са обявявани за „неонацисти“. След това в малкия град пристигат бойните отради на антифа и започват да устройват митинги в защита на мигрантите – удобен повод, за да пребият местни. Финалният акорд е как полицията измъква от тълпата няколко местни, обявява ги за „неонацисти“ и повдига срещу тях наказателни дела с големи присъди.

По този сценарий преминаха нещата и в Кемниц. Антифа се бори с местните, които журналистите ги нарекоха „нацисти“.

Министърът на външните работи Хайко Маас не е бил в Кемниц, но това не му попречи без доказателства да обвинява гражданите, че са отправяли нацистки поздрави по време на шествията.

Да не забравяме, че целият този естаблишмънт – от ръководството на антифа, до журналистите, от политиците до правозащитниците се състои на практика напълно от западни германци (отделно ярко изключение е самата Ангела Меркел). И „весите“ откровено използват конфликт в Кемниц, отново да засрамят „осите“, прехвърляйки на тях общата вина за Втората световна война и напомняйки им за социалистическото минало.

В известен смисъл съвременните източни германци живеят в условията на политическа и информационна блокада – различна от тази по времената на ГДР, но не по-малко неприятна. Те практически нямат възможност да влияят на властта и на основните медии в обединена Германия. Не е странно, че те създават свои партии и поддържат тези от тях, които са готови да защитават реално техните практически интереси.

Недалеч от Кемниц, в Дрезден, през 2014 г. бе създадено антимигрантското движение ПЕГИДА. Тук, в Саксония, огромна подкрепа получи партията на евроскептиците „Алтернатива за Германия“. Именно благодарение на гласовете на източногерманците „АзГ“ миналата година успя да заеме трето място на изборите за Бундестаг. А миналата седмица на фона на събитията в Кемниц рейтингът на тази партия в Източна Германия се покачи до 25% задминавайки дори управляващия блок ХДС/ХСС на Ангела Меркел.

Въпреки натиска от Запада бивша ГДР все още се опитва да се бори за своята културна и политическа идентичност. И отсъствието на мигранти е само част от този идентитарен дневен ред.

Превод: Поглед.инфо


Стани приятел на Поглед.инфо във facebook и препоръчай на своите приятели