/Поглед.инфо/ На днешните изборите за Бундестаг се борят 43 парти, но реални шансове да преодолеят 5-процентовата бариера имат само шест от тях.

Ето кои са те:

Християн-демократически съюз / Християн-социален съюз /ХДС/ХСС/.

Цвят: черен

Председател на ХДС: Ангела Меркел

Председател на ХСС: Хорст Зеехофер

Кандидат за поста канцлер: Ангела Меркел

Водач на листата на ХСС: Йоахим Херман

Членска маса на ХДС: над 430 000 души /по данни на ДПА в края на ноември 2016 г./

Членска маса на ХСС: 134 000 /по данни на ДПА в края на декември 2016 г./

Резултатите на коалицията ХДС/ХСС на изборите за Бундестаг през 2013 г.: 41,5% от гласовете /311 от 630 депутатски места, в края на мандата коалицията се лиши от двама депутати: първоначално Катерина Райхе излезе от политиката и влезе в бизнеса, а след това Ерика Щайнбах напусна ХДС заради миграционната политика на Ангела Меркел/.

Особености: депутатите от общогерманската партия ХДС и баварската ХСС заседават в Бундестага в състава на една парламентарна група. На регионално ниво ХСС издига свои кандидати в провинциалния парламент /Ландтаг/ само на Бавария, докато ХСС – във всички останали федерални провинции.

Електорат: Основното ядро на избирателите на ХДС/ХСС са традиционно хора над 60-годишна възраст, които редовно ходят на църква. Ако разглеждаме електората на ХДС от гледна точка на професиите, то за него на първо място гласуват земеделските производители и самонаетите граждани. Ще се отнася до образователното равнище, сред постоянните избиратели на христян-демократите с малък превес преобладават хора без висше образование.

История: ХДС е официално основан в Западна Германия през 1950 г., обединявайки няколко християнски и консервативни политически сили. Неговият баварски партньор – ХСС – е основан през 1946 г. На първите избори за Бундестаг през 1949 г. тези политически сили вече се коалират и печелят най-много гласове /31%/. В периода на управление на Конрад Аденауер, който е бил канцлер през 1949-1963 г., ХДС се превръща в доминираща политическа сила в следвоенната Западна Германия. Благодарение на неговите действия, а след това и на неговия наследник Людвиг Ерхард възстановяването на страната е вървяло с ускорени темпове и е получило наименованието „икономическо чудо“.

Най-дълго канцлер от редовете на ХДС е бил Хелмут Кол, който е бил начело на правителството от 1982 до 1998 г. Именно по негово време се обединяват Западна и Източна Германия.

През 2005 г. канцлер стана Ангела Меркел. За 70 години съществуване на ФРГ политиците от коалицията ХДС/ХСС са оглавявали правителството в продължение на 47 години. След изборите през 2013 г. ХДС/ХСС съставиха правителствена коалиция с Германската социалдемократическа партия /ГСДП/.

Програма: Ангела Меркел е привърженик на традиционните ценности на ХДС. Впрочем, далеч не на всички. По-конкретно, мнозинството от традиционни привърженици на християн-демократите отхвърлиха позицията на Меркел по ядрената енергетика и миграцията. Нейният финансов министър Волфганг Шойбле провежда строго бюджетна политика.

Предпочитани партньори: Свободната демократическа партия (СвДП); Германската социалдемократическа партия; възможно, „Съюз 90/зелени“.

Германска социалдемократическа партия /ГСДП/

Цвят: червен

Председател: Мартин Шулц

Кандидат за поста канцлер: Мартин Шулц

Членска маса: над 430 000 души.

Резултати на изборите за Бундестаг през 2013 г.: 25,7% от гласовете /193 от 630 места/

Електорат: За ГСДП традиционно гласуват близките до синдикатите служители на индустриалните фирми. Освен това, тази партия все повече се подкрепя от новите представители на средната класа, ориентирани към повишаване на жизнения стандарт. Най-голяма популярност ГСДП се ползва в гъсто населените индустриални райони на Западна Германия.

История: ГСДП е най-старата политическа партия в страната. Нейната история започва през 1863 г., когато в Лайпциг е създаден Всеобщият германски работнически съюз. През 1875 г. той се обединява в една политическа сила със Социалдемократическата работническа партия. От 1890 г. това обединение получава съвременното си наименование Германска социалдемократическа партия. В края на 19 век ГСДП се превръща в масова партия и запазва тази се позиция през първите две десетилетия на 20 век.

През Първата световна война в партията настъпва разкол: лявото радикално крило, което през 1917 г. се отделя и създава по-късно комунистическата партия, се обявява категорично против финансирането на военните действия. След Ноемврийската революция през 1918 г. първият райхсканцлер, а след това и президент на Германия, избран демократично, е социалдемократът Фридрих Еберт.

След идването на власт на нацистите ГСДП е забранена. Много социалдемократи умират в концлагерите или емигрират.

В следвоенна Западна Германия ГСДП се превръща в единствения значим представител на левия политически сектор. Партията дълго време е в опозиция, но най-накрая в 1966 г. влиза в състава на федералното правителство в коалиция с ХДС/ХСС /“голяма коалиция“/, в качеството на „младши партньор“.

През 1969 г. на власт идва първият канцлер социалдемократ. Това е Вили Бранд, който ръководи страната до 1974 г. Той е сменен от своя съпартиец Хелмут Шмид, който запазва своя пост до 1982 г. С имената на тези двама канцлери се свързва „новата източна политика“ на страната, целяща постепенното сближаване с ГДР и сътрудничество със Съветския съюз.

За последен път член на ГСДП оглавява германското правителство от 1998 до 2005 година - Герхард Шрьодер. В следвоенната история на Германия социалдемократите са оглавявали правителството 21 години, а са били част от него в коалиции в продължение на 34 години. От 2013 година ГСДП управляват заедно с ХДС/ХСС.

Програма: Централна тема в програмата на ГСДП – социалната справедливост и образование. По-конкретно, социалдемократите, последователно отстояват идеята за въвеждане на минимална работна заплата, след като се оказаха в опозиция през 2009 г. шест години по-късно минималната заплата беше въведена на законодателно ниво и към момента тя е в размер на 8,84 евро на час.

Противоречивата програма за реформи на пазара на труда „Адженда 2010“, която беше осъществена от Герхард Шрьодер, доведе до спад на популярността на партията. Рейтингът на ГСДП стремително /макар и в краткосрочен план/ тръгна нагоре през март 2017 г., когато за поста канцлер беше издигнат бившия председател на Европарламента Мартин Шулц. Не на последно място това беше свързано и с факта, че той се разграничи от спорните реформи на Шрьодер и се концентрира върху темата за социалната справедливост и преразпределението на данъчното бреме. Всъщност успехът на Меркел и изобщо на германската консервативна десница до голяма степен се дължи на реформата на техния политически противник Шрьодер. На тази реформа се дължи и последвалият спад на популярността на социалдемократите. В този смисъл полезната иначе реформа за страната се оказва автогол за ГСДП.

Предпочитани партньори: „Съюз 90/зелените“; ХДС, възможно, Лявата партия.

Лявата партия

Цвят: червен /при графичното представяне на крайните резултати от изборите често се използва лилавият цвят, за да бъдат отличени от ГСДП/.

Съпредседатели: Катя Кипинг, Бренд Риксингер.

Водачи на листата: Сара Вагенкнехт, Дитмар Барч.

Членска маса: над 58 000 души /по данни на ДПА към края на септември 2016 г./

Резултат на изборите за Бундестаг през 2013 г.: 8,6% от гласовете или 64 от 630 места.

Електорат: Традиционният електорат на Лявата партия са привърженици от източногерманските земи. Събирателният образ на нейния избирател – човек от работническите среди, най-често с малък доход и невисоко образование. На свой ред, в Западна Германия левите обират протестния електорат, разочарован от традиционните партии. Впрочем, ако вярваме на социологическите проучвания, то за последните две години мнозина от тях са се изметнали по посока на дяснопопулистката „Алтернатива за Германия“.

История: Лявата партия е създадена през юни 2007 г. в резултат на сливането на източногерманската Партия на демократичния социализъм /ПДС/ със западногерманската „Избирателна алтернатива за труд и социална справедливост“. Двете партии са си сътрудничели в Бундестага още от 2005 г. в състава на коалицията „Леви“. ПДС е наследник на създадената през 1946 г. и управляваща в ГДР Социалистическа единна партия на Германия. Ключовите фигури за Лявата партия са Грегор Гизи и Оскар Лафонтен.

Лявата партия остава аутсайдер в политиката на Германия до голяма степен заради комунистическото си минало. Тя нито веднъж не е влизала в управляваща коалиция в Бундестага. В същото време на провинциално ниво нещата стоят по друг начин: левите влизат в няколко управляващи коалиции в отделни провинции.

Програма: Към този момент левите са най-голямата опозиционна ПГ в Бундестага и единствената партия, която е против всякакви военни мисии на Бундесвера в чужбина. Левите също така искат разпускането на НАТО и повишаването на минималната работна заплата до 12 евро на час. Някои политолози до ден-днешен смятат тази партия за радикална, чиято крайна цел е сваляне на капиталистическия строй. Но самите леви твърдят, че се борят само за усилването на ролята на държавата при регулирането на пазарната икономика, за защита правата на арендаторите и увеличаването на държавните разходи за социални нужди.

Предпочитани партньори: ГСДП, „Съюз 90/зелени“.

„Съюз 90/зелени“

Цвят: зелен

Съпредседатели: Симоне Петер, Джем Йоздемир.

Водачи на листата: Джем Йоздемир и Катрин Гьоринг-Екард.

Членска маса: 60 000

Резултати на парламентарните избори през 2013 г.: 8,4% или 63 мандата от 630.

Електорат: Главната крепост на „зелените“ са жителите на големите градове в Западна Германия, по-конкретно университетските градове. Те печелят повече от средния доход и работят в сферата на услугите и образованието. В същото време с всяка изминала година избирателите на „зелените“ остаряват. Днес една 10% от гласуващите за тази партия са по-млади от 35 години.

История: „Зелените“ са най-успешното протестно движение в следвоенната история на Германия. През 80-те години на 20 век тази партия обединяваше обществени групи, които се бореха срещу ядрената енергетика, в защита правата на хомосексуалистите и прекратяването на оръжейната надпревара. Партията „Зелените“ беше основана през 1980 г., а през 1993 г. се обедини със своите съмишленици от източногерманското движение „Съюз-90“. Партията получи международна известност в края на 90-те години, когато стана „младши партньор“ в коалицията на правителството на Герхард Шрьодер. Тогава зелените успяха да назначат няколко министри, включително и на външните работи Йошка Фишер.

Програма: Политолозите разделят политическите крила на партията на „реалисти“ и „фундаменталисти“. Ако първите са привърженици на реалната политика и са готови на компромиси в името на участието си във властта, вторите се придържат към корените на партията и не са готови на отстъпки. Фактът, че в провинциите Хесен и Баден-Вюртемберг „зелените“ влязоха в коалицията с консервативния ХДС е свидетелство за силните позиции на „реалистите“. Запазвайки главната си тема за защита на околната среда, „зелените“ в последно време добавиха в своята програма „леви“ елементи, по-конкретно в социалната и данъчната политика. Впрочем, относителният неуспех на изборите през 2013 г. и добрите шансове за коалиция с ХДС на федерално ниво показват, че този път акцент ще бъде поставен върху консервативните ценности.

Предпочитани партньори: ГСДП, но и ХДС е възможен вариант.

Свободна демократическа партия /СвДП/

Цвят: жълт

Председател: Кристиан Линднер

Водач на листата: Кристиан Линднер

Членска маса: 54 000

Резултати на изборите за Бундестаг 2013 г.: 4,8%, партията не премина 5-процентовата бариера.

Електорат: СвДП привлича в своите редове представители на свободните специалности – към тях в Германия спадат бизнесмени, лекари, фармацевти, юристи. Служителите на големите компании, да не говорим за държавните служители, рядко гласуват за тази партия.

История: Свободните демократи /до 2015 г. се наричаха либерали/ от самото си основаване през 1949 до 2013 г. без прекъсване заседаваха в германския парламент. СвДП многократно са влизали в управляващи коалиции със социалдемократите и християн-демократите. Така те са били на власт общо 41 години. Членът на СвДП, външният министър Ханс-Дитрих Геншер спечели световна известност. След катастрофалните за партията избори през 2013-та, когато свободните демократи останаха извън борда, те увеличиха своята активност, което донесе своите плодове.

Програма: В основата на политическата идеология на СвДП са принципите на индивидуалната свобода и защитата на гражданските права. От самото начало на своята история свободните демократи искат намаляване на данъците, отказ от регулиране на финансовите пазари и като цяло намаляването на ролята на държавата. СвДП е партия с проевропейски убеждения, желаеща укрепването и задълбочаването на връзките между страните от Евросъюза.

Предпочитани партньори: През последните десетилетия е ХДС, макар да е имало случаи на успешно партньорство и със социалдемократите.

„Алтернатива за Германия“

Цвят: син

Председател: Фрауке Петри, Йорг Мойтен.

Водач на листата: Александър Гауланд, Алис Вайдел.

Членска маса: 27 000

Резултати на изборите за Бундестаг през 2013 г.: 4,7%, партията не премина 5-процентовата бариера.

Електорат: Типичният избирател на АГ – млад мъж с невисоко образование и доходи. Сред членовете на партията само 15% са жени. АГ успя да вземе гласове от почти всички големи германски партия, освен от „зелените“. В същото време за партията гласуват и тези, които по-рано никога не са ходили на избори.

История: Смятаната за популистка АГ е сравнително млада партия. Тя е основана през 2013 г. и за по-малко от година едва не влезе в Бундестага. От създаването си до днес тя влезе в Европарламента и в Ландтазите на 12 от общо 16-те провинции в Германия. АГ е основана от евроскептици сред академичните кръгове в знак на протест срещу отпускането на многомилиардна помощ за спасяването на гръцката икономика. През 2015 г. вътрешната партийна борба доведе до „рязък завой надясно“: новата председателка Фрауке Петри акцентира върху националистическата и антиислямската риторика, което й позволи да постигне успехи по време на кризата, предизвикана от мигрантския поток. „Алтернатива“ е единствената голяма партия в Германия, която подкрепи както Брекзит, така и избирането на Доналд Тръмп за президент на САЩ.

Програма: АГ смята, че трябва да се затворят външните граници на Евросъюза, да се провежда жесток контрол по границите на Германия, да се построят лагери за мигранти в чужбина, за да се прекрати потокът от пристигащи в страната мигранти. Поискалите убежище и получилите отказ трябва да бъдат депортирани. За живеещите в страната чужденци трябва да бъдат създадени финансови условия, които да ги мотивират да напуснат Германия. АГ е привърженик на водещата роля на германската култура и отхвърля исляма като съставна част на германското общество. Освен това, „Алтернатива“ се отнася скептично към теориите, че климатът се променя под влияние на човешкия фактор, също както и към прехода към възобновяеми енергийни източници.

Предпочитани партньори: отсъстват. /ДВ

Берлин / Германия