/Поглед.инфо/ Още не са стихнали коментарите относно резултатите от изборите за Бундестаг в Германия, а на хоризонта са парламентарните избори в Австрия, насрочени за 15 октомври. Прогнозите за възможните коалиционни споразумения на канцлера Меркел, за които ще й се наложи да прояви политически майсторлък от най-висока класа, са в разгара си. И то в период, когато Брюксел се задъхва от поредна криза, този път във връзка с референдума в Каталуня и в тази връзка, призиви от страна на Белград „поне да се извинят, че по отношение на нас сгрешиха през 1999, 2004 и 2008 година“ т.е. да се признае „несправедливост, извършена спрямо Сърбия“.
Няма как изборите в Австрия да не са важни за нашия регион, Балканите, и то по причина, отразявана недвусмислено в австрийските медии, че „Австрия остава фактор за регионално развитие и дипломатическо посредничество в Западните Балкани“. Факт е, че австрийски технократи имат наистина ключова посредническа роля в региона. Еврокомисар Йоханес Хан отговаря за политиката за добросъседство и разширяване на ЕС от 2010г, а Валентин Инцко действа като висш представител за Босна и Херцеговина, Б и Х, от 2009г. Не случайно се припомня, че още от времената на канцлера Бруно Крайски през 70-те години на миналия век Австрия е действала „като брокер между необвързаните държави от Източния блок и Близкия изток“. Славата на австрийската външна политика разбираемо се дължи на опита и умението да остава център на международна дипломация. Известно е, че международни организации като такива от ООН, ОПЕК или международната атомна агенция са с централи във Виена. Австрийската столица домакинства и Организацията за сигурност и сътрудничество в Европа /ОССЕ/, която е с решаваща роля при определяне на механизмите за регионална интеграция. В това отношение Балканите неизменно са били акцент във външната политика още от времената на империята Австро-Унгария та до днес. Ако в миналото Б и Х е била желаната хапка за империята, в наше време Австрия изигра ключова роля при спиране на т.н. балкански път на мигрантите, когато те само преди година и половина през гръцко-македонската граница в хиляден строй се насочваха към Европа. Австрийски военни бяха на тази граница и съдействаха за изход от ситуацията. В навечерието на парламентарните избори обаче именно външната политика на Австрия се оказа част от битките сред политическите партии, участнички в борбата за съставяне на следващия кабинет на страната. Във Виена пишат, че „австрийската външна политика в Централна и Източна Европа дегенерира в арена за партийни политически борби“ и кампаниите преди парламентарните избори на 15 октомври дават поле за изява на претендентите за канцлер именно във връзка с позициите на Австрия по отношение на събитията на международната сцена. Външният министър на Австрия, Курц, който е само на 31 години и е лидер на консервативната народна партия, например често използва в речите си слова, които налагат обществен имидж с „ниско рисков фактор“, както се изразяват редица наблюдатели във Виена. Очакванията са, че неговата партия ще има най-голямо представителство в парламента и че той има реални шансове да е следващия канцлер на страната. Той е лидерът, който е инициира законово да се наложи практиката имамите в Австрия да изнасят проповедите си на немски, да ги отстрани при обучаването на малките деца в специално организираните около джамиите детски градини, подкрепи безусловно решението да се наложи забрана за носене на бурки на обществени места и да се налага глоба в първоначален размер от 150 евро при неспазване на закона, но в предизборните си речи предпочита да акцентира върху затварянето на балканския път за мигрантите през 2015г и да изрази „войнствена позиция по отношение на турския авторитаризъм“. Съществуват подозрения, че открито симпатизира на Виктор Орбан, защото изрази съгласие при изграждане на оградата срещу мигрантите по границата на Унгария. В същото време под сурдинка се говори, че неуспешната подкрепа за Никола Груевски в Македония при изборите през м.декември, които ВМРО-ДПМНЕ спечели, но не успя да оползотвори като състави правителство, е било ход, който не е бил в унисон с други стратегии. Във всички случаи обаче такава политика не е нищо друго, освен доказателство за стремеж към собствени интереси и политики. Независимо, че се припомнят факти от недалечното минало, когато бившият лидер на крайно дясната Партия на свободата Георг Хайдер е заявявал, че „Австрия няма независима външна политика след ерата на канцлера Крайски“. Той е считал, че след края на Студената война и влизането на Австрия в ЕС през 1995г са били ограничени възможностите за независима външна политика. Какво да кажем ние с гайдите, както се изразява редовия българин!
Днес неговата Партия на свободата, оглавявана от 2005г от Ханс-Кристиян Щрахе се бори за второ място със социалдемократите, SPO, в предстоящите избори. Външнополитическата й платформа обаче е доста крайна за брюкселските уши. Призовава се за премахване санкциите към Москва, поддържа се отхвърлянето на квотите за мигранти, определени от ЕС, подкрепя се изграждането на стена по границата, настоява се „за засилване на отношенията със Сърбия, защото тя е преграда за исляма“ и особено заинтригуващото - „желание за присъединяване към Вишеградската четворка заради усилията й за изграждане на Европа на нациите“. Стъпва се на основа, която напомня за Австро-Унгарската империя или се търси алтернативен изход от европейските дилеми? Някои наблюдатели предвиждат Партията на свободата да бъде част от следващото правителство във Виена, защото се явява като естествен партньор на народната партия. Разбира се, че не се забравят исторически наложените комплицирани отношения между двете партии и различните им възгледи по редица въпроси. Вече се лансират идеи, че партията на свободата има претенции към поста на външен министър, ако се стигне до коалиция, защото така „ще се реализира съюзяване на Австрия с Вишеградската четворка, а това ще доведе до засилване на дипломатическото влияние в регионален мащаб“. Рибата е в морето, но тиганът е на печката. Но си заслужава внимателно да се следят идеите и процесите, които протичат в австрийската кампания за парламентарните избори. Страната е прекалено близо до нас и исторически е имала роля и в нашата политика. А партийните съюзявания едва ли са само австрийски патент.
Казват,че е сложна ситуацията с австрийската социалдемократическа партия, която в лицето на едно „силно прагматично крило, водено от министъра на отбраната Ханс-Петер Доскозил и управителят на Бургенланд Ханс Нисъл е „вдигнала своето категорично ембарго за сътрудничество“ и по този начин „не е непредвидимо партията на свободата да участва в правителство със социалдемократите““. Засега двете партии се състезават за второто ключово място, а коментаторите са убедени, че „фундаменталната еврогерманска ориентация на народната партия и социалдемократите ще ограничат по-радикалните идеи на партията на свободата“. Известно е, че австрийският политически елит не би допуснал засилване на позициите на националистически партии и евентуално за водеща тяхна роля в бъдещо правителство, защото „това ще бъде от вреда за австрийските инвестиции навън“. А след разширяването на ЕС и приобщаването към НАТО на източните европейки страни, Австрия получи възможността да реализира навлизане по линия на бизнеса и да има влияние преди всичко в страните от бившата Австро-Унгарска империя. От друга страна наистина „несигурните“ процеси във Вишеградската група и Западните Балкани нямаше как да не се отразят на австрийските инвестиции там. Виенският институт за икономка дори публикува данни, че австрийските инвестиции в тези региони през 2016г са били 31% от общите инвестиции на страната, докато през 2012г са били 46% , а това си е част от външната политика, каквото и друго да се твърди. В днешно време външната политика е комерсиална, спор няма. Няма спор и че Австрия ще остане вярна на своята доказала се успешна през годините политика, наречена „пропорц-култура“, която не прави компромиси с интересите на страната, но и тези на стратегическите компании в държавата. Позната е австрийската практика прагматично да се пазят вътрешните бизнес-интереси, да се търси мост между Изтока и Запада като се загърбват идеологически каузи. Остава да се види какви ще са резултатите от изборите и дали германските дилеми за съставяне на правителство няма да сполетят и австрийските партийни лидери. Жените в Австрия се вперили очи в Курц, но понякога други интереси налагат различни решения. Геополитиката стана толкова непредвидима, че вече никой не е сигурен за изхода от решенията. Ако и този път Австрия успее да демонстрира стабилност по имперски, ЕС ще има най-после и една грижа по-малко.