/Поглед.инфо/ „В Италия се увеличават случаите на насилие и расизъм по отношение към имигрантите“, заяви преди дни Мишел Бачелет, новият Върховен комисар на ООН по правата на човека, обвинявайки италианското правителство, че в последните месеци то отказа да приеме кораби на благотворителните организации с бежанци на борда.
Думите на представителя на толкова авторитетна организация, а също така намерението в Италия да се изпрати комисия, за да разбере положението на имигрантите, предизвика на Апенините негативна реакция. Министърът на вътрешните работи на Италия Матео Салвини уличи ООН в некоректност, напомняйки, че през последните години Италия е приела повече от 700 хил. бежанци, без да получи помощ от нито една от европейските държави.
Но новото правителство, формирано от представителите на националистическата партия „Северна Лига“ и движение „Пет звезди“ действително закри пристанищата за прием на африкански нелегални мигранти, очаквайки реална помощ от Европа, за да противостои ефективно на този феномен.
Първият скандал се разгоря през юни, когато наетият от няколко благотворителни организации кораб Aquarius събра в Средиземно море 650 души, отплавали от Либия. Първоначално тях отказа да ги приеме Малта, а след това и Италия, но след преговори последната все пак реши да дебаркира незначителна част, а останалите бяха изпратени във Валенсия.
Макар и някои медии да представиха това като одисея с добър край за чернокожите, търсещи по-щастлив живот, възпявайки добротата на испанците и проклинайки упорството на италианците, когато по време на следващия рейс през август Aquarius прибра от морето още 141 души, то Испания не поиска да ги приема, а след това отказа не само „упоритата“ Италия но и значително по „милосърдните“ Малта, Франция и дори Великобритания, макар и на кораба да имаше знаме на Гибралтар, тоест на нейна задморска територия и тя бе длъжна да поеме отговорността върху себе си.
Още един случай, предизвикал скандал се случи с кораба на италианската брегова охрана Diciotti, който се върна през август в пристанището Катания със 117 имигранти на борда. В течение на десет дни не им бе позволено да слязат на брега, но след това, след като мнозина се почувстваха зле, ги изпратиха в имиграционния център в град Рока ди Папа, недалеч от Рим, където далеч не цялото местно население ги посрещна с открити обятия. Но за няколко дни центърът опустя: повечето мигранти се разбягаха.
Сега по повод тяхното „незаконно“ удържане на борда на Diciotti прокуратурата е завела срещу Матео Салвини наказателно дела, по което 42 нелегални са готови да го обвинят, че да получат материална компенсация от главата на МВР.
Действията на вътрешния министър могат да се критикуват за своя радикализъм, но трябва да се признае, че повечето италианци, уморени от дивата миграция и то бездействието на предишните правителства, са на негова страна. В последно време в Европа расте популярността на десните партии и италианската „Северна Лига“ не е изключение в случая.
Разбира се, няма и помен от какъвто и да е расизъм в Италия. Хората от всички националности и всички оттенъци на кожата, легално пристигащи в страната, спокойно си живеят в нея и се ползват от всички предвидени права. Друг е въпросът, че броят на чернокожите нелегални мигранти и циганите, които не са получили разрешение за жителство, но и не тръгнали си, се е увеличил до такава степен, че представлява заплаха за обществения ред. Мнозина от тях са организирани в истински банди, занимаващи се с криминален бизнес.
В Италия няма расизъм, но той скоро може и да се появи, ако и занапред се правят, че проблеми не съществуват.
Нелегалната имиграция не е някаква „египетска язва“, изпратена на Европа отвън. Тя се ражда именно на европейска почва и е създадена от политиката на неолиберализма.
В течение на последните години в Европа като цяло и в Италия в частност те последователно унищожиха всички морални норми, на които и се основава великата европейска култура. Младите поколения израснаха, убедени, че това е много добре, да работят в различни страни по света, преминавайки от място на място и без да се пускат никъде дълбоки корени. На този фон масираният приток на мигранти от Африка, Азия и Латинска Америка изглеждаше първоначално напълно естествено и всячески се поощряваше.
Но „мултикултурализмът“ вече е нанесъл на европейските страни немалка вреда. Много младежи, ударени от постоянния стрес и конкуренция, не издържат. Депресията става болестта на XXI век. Не знаейки къде ще ги запрати бъдещето, те не могат да създадат свои семейства, раждат се по-малко деца. Но правителствата като чел ли не са загрижени от това. Те се опитват да вдигат раждаемостта чрез пристигналите.
Но нито една страна, която не е обединена от националната идея, не може да съществува.
Ръстът на популярността на крайнодесните партии, при цялата жестокост на риториката им е всъщност мъката на хората по националната идея, по традиционните ценности, които те не намират в програмите на другите, по-умерени партии.
Разбира се, бежанците трябва да се приемат и да се дава приют на имигрантите. Библията учи, че трябва да сме милостиви към странника. Но когато целият свят се състои от имигранти, а числото на „странниците“ започва да превишава местното население, то ситуацията се променя рязко. Днес имиграцията и бизнес, от който нелошо печелят някои, които не искат да се отказват от своите доходи.
А как реагира политическият елит на ръста на националистическите настроения в Европа? Той както и преди продължава да налага политиката на глобализма, въвеждайки санкции срещу тези страни, които ѝ се съпротивляват.
А ООН? Какво предприе тази уважавана организация, наблюдаваща през последните три десетилетия непрекъснатия изход на хората от Африка? Години се водят разговорите за това, че трябва да се организират някакви центрове за прием и идентификация на бежанците в самите африкански държави, за да не се подлага животът им на опасност и т.н. Разговорите се водят, но нещата продължават по старому.
Същият този Aquarius прекрати своята работа по спасяването на хората в Средиземно море след като Великобритания свали от него флага на Гибралтар. А междувременно ООН харчи пари, изпращайки различни комисии в Италия и Австрия, обвинявайки тези страни… в расизъм.
Превод: Поглед.инфо