/Поглед.инфо/ Третата по численост на депутатите партия в германския Бундестаг „Алтернатива за Германия” (АзГ) не изключва възможността за внасяне в своята политическа програма на членове за излизане на страната от ЕС. За това се изказват 80% от членовете на партията.

„Ако предлаганите от нас в системата на ЕС реформи не се осъществят в течение на един законодателен период (има се предвид избирането на новия състав на Европарламента през май 2019 г. с пълномощия до 2024 г.), ние ще смятаме за нужно излизането на Германия от ЕС или разпускането на ЕС и създаването на нова европейска общност на основата на икономиката и общите интереси”, съобщава партийната комисия на АзГ.

Сред издиганите от „Алтернатива” преобразувания са регулирането на пазара за електроенергия с цел снижаване на потребителските сметки, опростяването на данъчното бреме, затягане на миграционното законодателство до забрана за прием на мигранти от мюсюлмански държави. АзГ смята исляма не толкова за религия, колкото за идеология, която обичайно не се отделя от държавата.

Германската преса вече заговори за Декзит (Deutschland+exit) по аналогия на Брекзит. Но хипотетичните изгоди и вреди от това решение са тясно взаимосвързани и няма еднозначен отговор „Да остане ли Германия в ЕС, или да напусне?”.

Социолозите говорят за 30% подкрепа на Декзит сред германските граждани, но за германската икономика, която 58% е ориентирана за износ към страните от Европа, подобно решение може да има печални последствия.

Има и плюсове. Без членство в ЕС, Германия ще може сама да регулира своята финансова политика. Партия АзГ не изключва завръщането към националната валута – германската марка. Ако през 2010 г. участието в програмите на ЕС струваше на германските данъкоплатци 9,22 милиарда евро, то през 2014 г., те са вече 15,5 милиарда. Повечето от тези пари отиват за финансирането на новите членове на ЕС – 13,7 милиарда евро за Полша и 5,7 милиарда за Унгария през годините.

Германците са недоволни от това, че повечето национални закони, отнасящи се до икономиката, се въвеждат не от Берлин, а от Брюксел – от такива незначителни, като, например, целите на роуминга на мобилната връзка или акцизите върху тютюна, до такива външноикономически директиви, които отиват надалеч.

Превод: В.Сергеев