/Поглед.инфо/ В новия Бундестаг на партиите ще им се наложи да се посместят. Това най-вероятно ще доведе до появата на нова коалиция на федерално равнище.

На 24 септември в Германия се състояха парламентарни избори. Голяма сензация не се случи: християн-демократите начело с действащия канцлер Ангела Меркел спечелиха борбата. Според предварителните официални резултати коалицията ХДС/ХСС спечели 33% от гласовете, Германската социалдемократическа партия начело с Мартин Шулц стана втора с 20,5%. Трета е крайната десница „Алтернатива за Германия“ /АГ/ с 12,6%.

„Дойче Веле“ направи 5 основни извода от тези резултати и от резултатите на останалите три формации, които също ще бъдат парламентарно представени.

1. Властта остава в ръцете на Меркел

Вече е ясно, че през 2017 г. консерваторите от коалицията ХДС/ХСС получиха един от най-лошите резултати в своята история. Това естествено е удар по двете партии, но Християн-социалният съюз пострада по-силно. Загубите на партията, за която може да се гласува само в Бавария, надхвърлиха 10% в сравнение с миналите избори. 38,5% е най-лошият резултат от 1949 г. Именно в тази провинция социолозите сгрешиха сериозно в прогнозите си: очакваше се, че баварските консерватори ще спечелят 47% от гласовете.

Въпреки това, стратегическите цели, както каза Меркел, са постигнати: лостовете на властта останаха в ръцете на нейната партия и оглавяваната от нея коалиция. „Възложиха ни да създадем управляваща коалиция, а коалиция против нас е невъзможна“, опита се да успокои разочарованите си привърженици Меркел веднага след обявяването на първите резултати. Сега на нея й предстоят трудни преговори за съставянето на правителство.

2. Десните популисти в Бундестага

За да разберем, къде са отишли тези избиратели, които по-рано са гласували за Меркел, достатъчно е да погледнем резултатите на „Алтернатива за Германия“. Десните популисти изтикаха партията на Меркел от десния фланг: данните от социологическите допитвания сочат, че именно избирателите на ХДС/ХСС най-често са преминавали в лагера на АГ.

Създадената през 2013 г. партия от втория път убедително влезе в Бундестага, печелейки 12,6% от гласовете. В Източна Германия, в бившето ГДР, АГ стана втора политическа сила след партията на Меркел. Резултатите на АГ са свидетелство за засилването на десните настроение в обществото.

АГ ще формира третата по големина парламентарна група в Бундестага. Но в правителството десните популисти, които привлякоха вниманието със своята остра антимигрантска риторика, няма да участват: християн-демократите и останалите партии отказаха да сътрудничат с АГ. „Алтернативата“ няма да бъде и лидер на опозицията, защото социалдемократите обявиха, че отиват в опозиция. ГСДП, като втора по брой на мандатите парламентарна група, ще получи полагащите й се като лидер на опозицията привилегии, включително ръководна роля в повечето комисии на Бундестага.

3. Завръщането на либералите

Младият лидер на Свободната демократическа партия /СвДП/ Кристиан Линднер успя да изведе своите привърженици от кризата, постигай резултат от 10,7%. На изборите през 2013 г. либералите не успяха да преодолеят 5-процентовата бариера, макар че през 2009 г. отпразнуваха феноменален успех /над 14% от гласовете/. Тогава партията стана младши партньор на ХДС/ХСС в управляващата коалиция.

СвДП се смята за естествен съюзник на консерваторите. Този коалиционен съюз, съдейки по данните от допитванията, е одобряван от избирателите. Но тези партии нямат необходимото мнозинство в Бундестага за съставяне на правителство.

Малка изненада на тези избори стана и това, че въпреки песимистичните прогнози, партията „Съюз 90/ зелени“ успя да подобри своите резултати. Те имат 8,9% от гласовете, което ги превръща в потенциални партньори за съставянето на управляващата коалиция. Също така укрепиха своите позиции и левите от Лявата партия – 9,2%. Теоретично на лявата коалиция не й достигат гласове за формирането на коалиция, така че левите ще бъдат в опозиция.

4. Избирателите не искат „голяма коалиция“

Много гласове загубиха не само победителите на изборите – християн-демократите, но и социалдемократите. Те регистрираха исторически най-ниския си резултат – 20,5%. В крайна сметка, най-големите партии в Германия, които управляваха през последните 4 години в рамките на „голямата коалиция“, загубиха общо около 14%.

Ако социалдемократите не се откажат от думите си, то единственият реалистичен сценарий днес е коалиционно правителство в състав ХДС/ХСС, либералите и „зелените“. В историята на Германия такава коалиция – тя заради съчетанието на цветовете на партиите се нарича „Ямайка“ - никога не е съществувала на федерално равнище. По всичко изглежда, че на потенциалните партньори ще им бъде трудно да се договорят заради съществуващите разногласия в техните партийни програми.

5. Преговорите за съставяне на правителство ще се забавят

Не е изключено, че създаването на новата коалиция ще се забави и по друга причина, не само заради трудностите при намирането на компромиси при съставянето на коалиционното споразумение. Въпросът е в това, че на 15 октомври ще се проведат избори в провинция Долна Саксония. Наблюдателите смятат, че партиите, които могат да влязат в управляващата коалиция, ще изчакат резултатите от това гласуване, надявайки се да подобрят своите позиции по време на преговорите.

Берлин / Германия