/Поглед.инфо/ На правителството на Великобритания на разположение му остават все по-малко възможности да повлияе на логиката на развитие на Брекзит, който то самото провежда. Работата е в това, че в крайна сметка Великобритания или ще остане в ЕС, или ще излезе от съюза при такива преходни условия, които малко ще се различават от пълноправното членство.

Преди три месеца британският премиер Тереза Мей обяви провеждане на предсрочни избори, които трябваше да укрепят мнозинството на Консервативната партия в парламента. Мей твърдеше, че това ще й помогне да води преговорите за излизане от ЕС от по-силни позиции. Но на практика позицията й след изборите се оказа по-слаба: консерваторите загубиха няколко места, и правителството на Мей сега зависи от подкрепата на десетина депутати от Демократичната юнионистка партия на Северна Ирландия. На коктейлите в Уестминстър все по-често говорят за това, че сега едва ли ще се удаде да се постигнат нормални договорености за излизането от ЕС. Защо? Хайде да разгледаме четири възможни изхода от преговорите между Великобритания и Евросъюза.

Първи вариант – споразумение въз основата на три принципа, които Мей огласи през януари. Т.е. Великобритания напуска единния европейски пазар и митническия съюз, получава правото сама да решава кои от гражданите на ЕС имат право на постоянно пребиваване, Европейският съд губи възможността да се намесва в решенията на британските власти, но в същото време Великобритания и ЕС сключват „смело и амбициозно споразумение за свободна търговия“.

Министърът на външните работи Борис Джонсън характеризира тази стратегия като стремеж за „сядане на два стола“: запазване на всички преимущества на членството в ЕС и, едновременно с това, избавяне от всички недостатъци. Но главният преговарящ от страна на ЕС Мишел Барние вече каза, че това е невъзможно. И няма никакви основания да не му се вярва: такава сделка неизбежно би подхранила антиевропейските настроения в други страни от Евросъюза.

За да бъдат договореностите приемливи за останалите членки на ЕС, на Великобритания ще й се наложи да се откаже, макар и от част от огласените от Мей точки, и най-вече, да плати сериозна глоба за излизането (десетки милиарди евро). Британският парламент едва ли ще одобри такава сделка: при сегашното разпределение на силите ще са необходими само няколко гласа против от консерваторите, и тя ще се провали. По-компромисните варианти също ще предизвикат съпротива, при това и от двата полюса на политическия спектър. На депутатите-евроскептици няма да им хареса, че в компромисните споразумения се запазват прекалено много разходи, свързани с членството в ЕС. При депутатите-евроентусиасти е точно обратното: не им харесва загубата на прекалено много преимущества.

Ако на юнските избори консерваторите, както разчиташе Мей, бяха получили голям превес, то правителството би могло да преодолее съпротивата на парламента. Но консерваторите не получиха такъв превес. И сега на Мей ще й бъде почти невъзможно да изтъргува такова споразумение, което едновременно би устроило и нея самата, и останалите 27 страни от ЕС, и мнозинството от депутатите в парламента.

Втори възможен вариант – провал на преговорите. Това означава, че през 2019 г. Великобритания ще напусне ЕС без никакви договорености за по-нататъшни действия. В хода на предизборната кампания Мей заяви, че „липсата на сделка е по-добре от лоша сделка“. Но през последните дни се изясниха нелицеприятните последствия от този вариант. Великобритания ще бъде изключена от най-важните общоевропейски институции, в безусловната полза на които никой не се съмнява. Сред тях е Евратом, благодарение на който Великобритания получава радиоактивни материали, жизнено необходими за лечение на раково болни, а също и европейският договор за открито небе, без който полетите от Великобритания в Европа ще бъдат невъзможни.

Теоретично е възможно договарянето за продължаване на участието на Великобритания в тези конкретни институции. Но двата въпроса попадат в компетенциите на Европейския съд, за който Мей заяви, че не трябва да играе във Великобритания никаква роля. Към това може да се прибавят и други аналогични договорености, чието прекратяване може силно да усложни живота на британците, да не говорим за по-мащабните неприятности, които заплашват британската икономика в случай на излизане от ЕС без сделка.

И така, компромисът е малко вероятен, а изходът без сделка би бил катастрофа, която трябва да бъде избегната на всяка цена. Какво остава?

Има трети вариант, при който Британия излиза от ЕС, без да е разрешила тези и други трудни въпроси, и просто запазва текущите договорености за преходен период от, да речем, три години. С други думи Великобритания ще се подчинява на правилата на единния пазар, Евратом, договора за открито небе и т. н., докато по тези въпроси не бъде постигнато окончателно съгласие. Съответно, на британците ще се наложи да запазят и свободата на придвижване между Великобритания и другите страни от ЕС, а също и да плаща, както и преди, вноските си в общоевропейския бюджет.

Против този вариант биха могли да гласуват някои консерватори, но лейбъристите ще го подкрепят или просто ще се въздържат от гласуване: все пак именно това е нещото, което те искат. В предизборния манифест на лейбъристите от 2017 г. се казва, че партията „приема резултатите от референдума“, но настоява за запазването на всички предимства от членството в ЕС.

Някой може да каже, че преходният период само ще отложи катастрофата, но няма да я предотврати. Само че нищо не пречи да се продължава този преходен период до безкрайност. Въпросът по-скоро е в това ще се съгласят ли с такова нещо останалите членки на Евросъюза. И ако да, то това е и най-вероятният изход.

Но ако Евросъюзът не се съгласи на такъв вариант или постави условия, неприемливи за британския парламент, възниква четвъртият вариант, при който Великобритания просто остава в Евросъюза. За такава възможност в лични разговори говорят много парламентаристи, а някои го правят и публично. Сред тях е сър Винс Кейбъл, новият лидер на Либерално-демократическата партия; по подобен начин се изказа и бившият премиер Тони Блеър.

Такъв сценарий, несъмнено, ще зарадва мнозинството страни от ЕС, и ако британското правителство препоръча този вариант на парламентаристите, мнозинството ще го подкрепят. Недоволни, естествено, ще се намерят и в Консервативната, и в Лейбъристката партии, но техните гласове може да бъдат компенсирани с поддръжката на либералните демократи и Шотландската национална партия, които ще гласуват за оставането в ЕС.

Въпросът е в това, при какви условия нещата могат да се развият по такъв сценарий, който означава реално разцепление в Консервативната партия. Само че ако и компромисът, и преходните договорености се окажат непостижими, Великобритания ще се сблъска с тежък избор: или напълно прекратяване на отношенията с ЕС, което ще създаде огромни трудности за икономиката, а и въобще за всекидневния живот на британците, или да остане в Евросъюза.

И ако изборът през 2018 г. е такъв, то общественото мнение във Великобритания може напълно да се промени и да започне да поддържа не Брекзит, а запазване на членството в ЕС. Именно тази перспектива заставя днес представителите на практически всички британски парии да се съмняват, че страната действително ще напусне Евросъюза.

---------

Автор на коментара в Карнеги център Москва е Питър Келнър, журналист и политически анализатор.

Москва / Русия


Стани приятел на Поглед.инфо във facebook и препоръчай на своите приятели