/Поглед.инфо/ От всички лоши сценарии за Испания, историята с каталунската независимост тръгна по-най-лошия. Въпреки оговорките на местния лидер – Карлес Пучдемон да почакат, парламентът на Каталуния прие резолюцията за независимостта на региона, а сенатът на Испания утвърди прилагането на член 155-ти от Конституцията на Испания, който позволява да се въведе пряко управление на испанското правителство в Каталуния. Премиер-министърът на Испания Мариано Рахой обяви разпускането на парламента на Каталуния – Женералитета, определи датата на новите избори за 21 декември и изпрати в оставка Пучдемон, с което задълбочи проблема.

Ако преди това още имаше варианти за мирно развитие на ситуацията, то сега вече на испанците варианти не им останаха – на Мадрид ще му се наложи да изпрати в Барселона “космонавти”, които ще зачистят парламента от всякакви Пучдемони. Барселонци ще излязат на улицата, където “героично” ще получат от “космонавтите” палки пред камерите и ще повикат за фашизъм – трудно ни се вярва, че там ще се намерят достатъчно упорити момчета, за да устроят на Мадрид свой “Донбас”. Междувременно ще има съпротива по европейски с митинги и картинки против окупацията. Възможно е да се появи и нещо, което да прилича на “ЕТА” на още едни испански сепаратисти – баските, които дълго ще бъдат кошмара на местното МВР – това е максимумът. А на 21 декември испанските власти ще проведат изборите, на които със сигурност ще победят сепаратистите и ще започнат да танцуват хора отново, докато не ги разгонят. Като вариант – испанските власти не допускат до изборите сепаратистите и те ще танцуват хора с възмущение.

Дори да отбележим, че и от двете страни даже условно наши там няма – този референдум и реакцията във връзка с него е действително важна за Русия. И наистина, поддържаният от редица руски монархисти крал Фелипе е толкова консерватор, колкото Ксюша Собчак е сталинистка. Обявявайки се в негова подкрепа трябва да помним, че до 22 март тази година Фелипе VI и кралица Летисия изпратиха поздравления и най-добри пожелания на ЛГБТ-обществата за провеждане на гей-парада World Pride, който се състоя това лято в Мадрид. За останалото - и властите на Испания и парламента на Каталуния поддържаха всички осъждания и сакции.

Но в същото време именно тези “не наши” натикаха ЕС във “вилицата”. Именно чрез използване на насилието спрямо опозицията от страна на “диктаторите” Западът оправдаваше всичките свои “цветни революции” и създаваше образа на “борците без страх и упрек” от опозиционерите. “Единната и неделима Испания стана жертва на онази картина на света, за създаването на която сама способства, а именно виктимизацията на доброто. Онези образи на насилието, които видяхме в деня на каталунското гласуване – за радост на пропагандистите на релативизацията на демократичните и авторитарните системи – по нищо не се различават от онези, които произвеждат автокрациите, не умеещи да се справят със сепаратистките кризи мирно.

(рус.ез.)

Западное общественное мнение годами приучали единообразно толковать такие изображения, сочувствовать мирным людям, раздающим гвоздики полицейским и осуждать спецназ в скафандрах и тех, кто их послал. Обучение происходило на примерах далеких стран ради назидания и для самоутверждения жителей Запада. И вот теперь здесь, в собственном мире, впервые, вероятно, с 1970-х полицейские шлемы и безоружные гвоздики встали друг против друга, и изображение сбилось»,— признает рукопожатный Московский центр Карнеги.

Кадры из любимого нашей элитой курорта — Барселоны, где «космонавты» разгоняют голосующих, вызвали шквал критики внутри самого ЕС и обвинение испанских властей в авторитаризме. И ведь для европейцев «все понятно», как точно подметили в этом же Центре Карнеги, демократический лидер не может вот так запросто взять и лишить людей права голосовать – основы демократии. А если он их лишает, да еще и с помощью местного ОМОН, то значит и лидер не демократический. И как после этого местной пропаганде хвалить Рахоя и ругать Путина за «нарушения прав» сторонников Навального, большой вопрос. Какая уж тут диктатура у Орбана, который лишь Соровские НКО запретил, но никого не гонял, дубинками не пинал. Милиция Лукашенко тоже ни у кого законных прав не отнимала, даже на руках оппозицию носила. Российская Росгвардия на фоне «испанских живодеров» там вообще чуть не образец толерантности. В итоге, десятилетия пропаганды насмарку. И ведь можно сколько угодно кричать, что Испания — случай особый, помнится про Косово тоже кричали пока за особым случаем не пришли Приднестровье, Южная Осетия, Абхазия и ЛДНР. И то, что их не признал Запад, так и Россия Косово не признала — от этого уже давно никому не холодно и не жарко. Северный Кипр полвека непризнанным живет и не жалуется.

Но и референдум поддержать нельзя, все это прекрасно понимают — успех референдума там не только спровоцирует подобные по всей Европе, но и Крым с Донбассом признают. Вloomberg вон уже поставил в один ряд референдум в Крыму, который осудил Запад и референдум в Каталонии, реакция на который была гораздо более сдержана. И тут же, сразу после плебисцита в Барселоне 6 октября Верховная Рада Украины чуть не экстренно и с драками проголосовала за скандальный закон «О реинтеграции Донбасса», из которого исчез не только Минский договор, но и любое упоминание о сепаратистах, как таковых. Согласно ему никаких референдумов не было только российская агрессия и пророссийские боевики, чтобы не дай Бог бюргеры дважды два не сопоставили.

До вчерашнего дня конфликт можно было купировать, устроить местный Минск, где заболтать Пучдемона торгуясь за каждую скрепку и периодически отказываясь от сказанного ранее. Украинцев можно было бы пригласить, на крайний случай — те давно чемпионат мира по пустопорожним разговорам выиграли. А европейские лидеры могли бы красиво сделать ручкой и высказаться, мол, мы принимаем волеизъявление, но и конституцию мы тоже принимаем, а потому надеемся на быстрые, лет так в 50-90 не дольше, переговоры сторон. И вроде к этому поначалу шло, вот только фанаты корриды оказались не многим менее упертыми, чем их быки и загнали «стратегов» в вилку. Теперь, как бы там не закончилось, а придется врать всем: и своим, и чужим, что в Барселонах все спокойно. И врать безбожно.

А чтобы вралось еще веселей — Абхазия готова рассмотреть вопрос о признании независимости Каталонии, если поступит соответствующее обращение, заявил заместитель министра иностранных дел страны Кан Тания.