/Поглед.инфо/ От самото начало пред Тереза Мей стоеше почти неразрешима задача, но тя не заслужаваше никакво съчувствие, казва кореспондентката на NRD Анет Дитерт. В коментара за немския телевизионен канал Das Erste тя обяснява, че самата Мей е виновна за провала си: страхливата й упоритост и прибързани, неразбираеми решения доведоха Обединеното кралство до най-голямата криза и дълбок вътрешен разкол.

Тереза Мей имаше почти неразрешима задача, но що се отнася до Брекзит, тя вземаше прекалено много прибързани решения, смята кореспондентът на немската компания за телевизионно и радио разпръскване NDR Анет Дитерт. В резултат на това, след Мей, страната се оказа дълбоко разделена и преживява още по-голяма криза, споделя мнението си Дитерт от сайта на немския телевизионен канал Das Erste.

Казвайки сбогом, Мей се просълзи, а гледането на сцената беше болезнено, отбеляза журналистът. Тя стана вторият британски министър-председател след Тачър, който остави поста си със сълзи. „Въпреки това никой не трябва да й съчувства – уверена е кореспондентът на NRD. - Мей претърпя пълен провал. А причината е главно тя самата.“

Да, от самото начало Тереза Мей имаше почти невъзможна задача: Брекзит не можеше да се осъществи без икономически щети за страната. Но начинът, по който Мей се обърна към въпроса, драстично влоши положението на Великобритания. След сериозния крах на сделката през декември, опитите да продължи да се придържа към нея бяха безсмислени, забавяйки се във времето без никаква представа и перспектива. Мей с гордост разказа на пресата за своя суров характер, търсейки сравнения с „желязната лейди“ Маргарет Тачър. Ако обаче настойчивостта на Тачър се съчетаваше с прагматично мислене, то Тереза Мей отдавна е оставила разума настрана, подчертава немският кореспондент.

Мей пое процеса на напускане на ЕС в този момент, когато тя сама още не разбираше до какво ще се стигне и как Брекзит може да бъде проведен изобщо, продължава Дитерт. Преди референдума Мей още се изказваше в подкрепа на оставането в ЕС, но веднага след като зае поста министър-председател през 2016 г., тя се присъедини към поддръжниците на Брекзит, защото вярваше, че само по този начин нейната партия може да запази властта си.

За да спечели симпатиите на дясното популистко крило на своята партия, Май лесно превърна референдума в завръщане към английския национализъм. От всички многобройни възможни теми, тя направи главен мотив враждебността към чужденците в страната и обяви контрола на границите на всяка цена като воля на народа.

Междувременно имаше много причини за резултатите от референдума. Повечето британци имаха малко общо с ЕС. В интерпретацията на Мей обаче централната тема на гласуването на Брекзит изведнъж стана прекратяването на правото на свободно движение на работна сила и в резултат на това твърде бързо и ненужно подтикна страната към излизане от вътрешния пазар на ЕС.

Новите избори през 2017 г. доведоха до загуба на мнозинство в парламента, а Мей би си струвало да насърчава сред всички партии търсенето на решение, което да спаси страната от катастрофата. Но този стил на управление, който предполага обединяване на усилията, не е характерен за Мей. Вместо това, тя предпочете да използва сценария на нерегулируемия Брекзит, за да убеди парламентаристите да подкрепят нейния проект за споразумение. В резултат на това тя още повече разцепи страната, поставяйки на преден план националистическите лозунги на дясното крило на партията й, отбелязва Анет Дитерт.

В такива моменти са необходими политически лидери, които са способни да обединят страната с смирение, чар и силата на убеждението. Мей не притежава нито едно от тези качества, заключава немският кореспондент. Тя непрекъснато повтаряше „своята вечна мантра, като дефектен робот“, докато не й изключиха тока.

Междувременно, в известен смисъл, Мей беше права: Брюксел няма да се съгласи с никаква друга сделка и това заплашва Великобритания с крах. Новият лидер на торите и министър-председател ще доведе страната до още по-остър конфронтационен курс, уверява журналистът от NDR. Според нея новият лидер ще доведе страната още по-близо до ръба на хаотичния Брекзит, отколкото Мей би се осмелила.

Но затова, че всичко е стигна дотук Тереза Мей може да се обвинява сама себе си: тя „сама придаде на тази най-голяма криза на кралството такъв мащаб със своята малодушна упоритост“, заключава Анет Дитерт в коментара за Das Erste.

Превод: М.Желязкова

Тереза Мей имаше почти неразрешима задача, но що се отнася до Брекзит, тя вземаше прекалено много прибързани решения, смята кореспондентът на немската компания за телевизионно и радио разпръскване NDR Анет Дитерт. В резултат на това, след Мей, страната се оказа дълбоко разделена и преживява още по-голяма криза, споделя мнението си Дитерт от сайта на немския телевизионен канал Das Erste.

Казвайки сбогом, Мей се просълзи, а гледането на сцената беше болезнено, отбеляза журналистът. Тя стана вторият британски министър-председател след Тачър, който остави поста си със сълзи. „Въпреки това никой не трябва да й съчувства – уверена е кореспондентът на NRD. - Мей претърпя пълен провал. А причината е главно тя самата.“

Да, от самото начало Тереза Мей имаше почти невъзможна задача: Брекзит не можеше да се осъществи без икономически щети за страната. Но начинът, по който Мей се обърна към въпроса, драстично влоши положението на Великобритания. След сериозния крах на сделката през декември, опитите да продължи да се придържа към нея бяха безсмислени, забавяйки се във времето без никаква представа и перспектива. Мей с гордост разказа на пресата за своя суров характер, търсейки сравнения с „желязната лейди“ Маргарет Тачър. Ако обаче настойчивостта на Тачър се съчетаваше с прагматично мислене, то Тереза Мей отдавна е оставила разума настрана, подчертава немският кореспондент.

Мей пое процеса на напускане на ЕС в този момент, когато тя сама още не разбираше до какво ще се стигне и как Брекзит може да бъде проведен изобщо, продължава Дитерт. Преди референдума Мей още се изказваше в подкрепа на оставането в ЕС, но веднага след като зае поста министър-председател през 2016 г., тя се присъедини към поддръжниците на Брекзит, защото вярваше, че само по този начин нейната партия може да запази властта си.

За да спечели симпатиите на дясното популистко крило на своята партия, Май лесно превърна референдума в завръщане към английския национализъм. От всички многобройни възможни теми, тя направи главен мотив враждебността към чужденците в страната и обяви контрола на границите на всяка цена като воля на народа.

Междувременно имаше много причини за резултатите от референдума. Повечето британци имаха малко общо с ЕС. В интерпретацията на Мей обаче централната тема на гласуването на Брекзит изведнъж стана прекратяването на правото на свободно движение на работна сила и в резултат на това твърде бързо и ненужно подтикна страната към излизане от вътрешния пазар на ЕС.

Новите избори през 2017 г. доведоха до загуба на мнозинство в парламента, а Мей би си струвало да насърчава сред всички партии търсенето на решение, което да спаси страната от катастрофата. Но този стил на управление, който предполага обединяване на усилията, не е характерен за Мей. Вместо това, тя предпочете да използва сценария на нерегулируемия Брекзит, за да убеди парламентаристите да подкрепят нейния проект за споразумение. В резултат на това тя още повече разцепи страната, поставяйки на преден план националистическите лозунги на дясното крило на партията й, отбелязва Анет Дитерт.

В такива моменти са необходими политически лидери, които са способни да обединят страната с смирение, чар и силата на убеждението. Мей не притежава нито едно от тези качества, заключава немският кореспондент. Тя непрекъснато повтаряше „своята вечна мантра, като дефектен робот“, докато не й изключиха тока.

Междувременно, в известен смисъл, Мей беше права: Брюксел няма да се съгласи с никаква друга сделка и това заплашва Великобритания с крах. Новият лидер на торите и министър-председател ще доведе страната до още по-остър конфронтационен курс, уверява журналистът от NDR. Според нея новият лидер ще доведе страната още по-близо до ръба на хаотичния Брекзит, отколкото Мей би се осмелила.

Но затова, че всичко е стигна дотук Тереза Мей може да се обвинява сама себе си: тя „сама придаде на тази най-голяма криза на кралството такъв мащаб със своята малодушна упоритост“, заключава Анет Дитерт в коментара за Das Erste.

Превод: М.Желязкова