/Поглед.инфо/ Това, че Австрия няма да има крайнодесен президент, дава надежди на привържениците на повече Европа.

Поражението на кандидата на крайната десница в президентските избори в Австрия в неделя създаде усещане за сигурност в европейските столици, облекчение за крехката центристка коалиция във Виена и осуети амбициите на Австрийската партия на свободата, която сега премести погледа си към законодателните избори.

Убеден привърженик на Европейския съюз, който определи това гласуване като решаващо за бъдещето на Австрия в ЕС, Александър ван дер Белен получи доверието на 53,3% от гласувалите, според прогнозните резултати, срещу 46,7% за 45-годишния Норберт Хофер, вицепредседател на парламента и член на Партията на свободата.

Бившият лидер на Зелените в Австрия, който на 72 години се яви на изборите като независим, вижда в този резултат „червено-бяло-червен (националните цветове, бел.ред.) сигнал от Австрия към всички столици в ЕС".

Австрийската крайна десница се надяваше на ефекта от международната среда, благоприятна за евроскептиците и антиимигрантското настроение след победата на Брекзит в Обединеното кралство и избирането на Доналд Тръмп в Съединените щати.

Кандидатът на Партията на свободата, който не изгради кампанията си върху темата за излизане на Австрия от ЕС, също се надяваше да превъплъти политика за защита на заетостта, покупателната способност, обновяване на политиката, водена от социалдемократическата и консервативната партия, които управляват Австрия в продължение на десетилетия.

Реакциите на удовлетворение, след загубата на Партията на свободата, дойдоха от Европа: "Добра новина за Европа", според ръководителя на италианската дипломация Паоло Джентилиониi; "Ясно проевропейско послание", според председателя на Европейския парламент Мартин Шулц.

"Австрийският народ направи избора към Европа и отварянето", приветства френският президент Франсоа Оланд. Ръководителят на германската дипломация Франк-Валтер Щайнмайер видя в този резултат "добра поличба за Европа".

Това бе преди съобщението за оставката на премиера на Италия Матео Ренци след значителната му загуба по въпроса за конституционната реформа на неделния референдум в Италия.

"Спечелване" в бъдещето

През май, по време на предишното гласуване, трябваше да се чака до преброяването на гласувалите по пощата, които да решат кой от двамата Хофер или Ван дер Белен получават победата. Тогава Белен спечели с малко. След това крайнодесните оспорваха и съдът реши да има нови избори.

Този път резултатът на Ван дер Белен, който е бивш университетски преподавател, бе значително подобрен спрямо резултатите през май (50,3%).

Александър ван дер Белен каза, че очаква 300 хиляди гласа разлика с противника си, десет пъти повече, отколкото по време на втория тур през пролетта.

Този път от крайнодясната партия изключиха възможността за оспорване на резултата и признаха загубата.

Победителят дължи успеха си на силното участие и "ангажимента на десетки хиляди" доброволци, които мобилизираха за гласуване в негова полза.

Въпреки че функциите на президент на Австрийската република са до голяма степен церемониални, Норберт Хофер би бил първият крайнодесен кандидат начело на страна от ЕС.

Именно заради това съюзните партии от ЕС наблюдаваха внимателно. Националният фронт във Франция и Партията на свободата на Герт Вилдерс в Холандия ще участват в национални избори в страните си през 2017 г.

В неделя Вилдерс приветства Партията на свободата, „която се бори смело”. „На следващите парламентарни избори победата ще бъде тяхна!", заяви президентката на Националния фронт Марин Льо Пен.

Около Норберт Хофер, "безкрайно тъжен" от поражението си, партийните лидери погледнаха към бъдещето, като наблягаха върху потенциала на формация, която е привлякла близо един избирател на всеки двама, и има "устойчив ръст за (...) следващите парламентарни избори”, спорд партийния председател Херберт Кикъл.

В хипотезата за законодателните избори, които ще се проведат по-късно през 2018 г., Партията на свободата, основана от бивши нацисти през 1956 г., но изгладила лице и риторика, е сочена като първа политическа сила пред социалдемократи и консерватори с над 30% от показалите намерение да гласуват.

Двете големи австрийски партии, на власт от 2007 г. насам, обаче отхвърлиха нуждата да съжителстват с крайнодесен президент, който би могъл да постави коалицията им под голям натиск. Техните кандидати бяха елиминирани на първия тур на президентските избори на 24 април. /АФП

Виена / Австрия