/Поглед.инфо/ Всеки шести литовец учи английски език, за да отиде на работа в чужбина – такава информация бе публикувана неотдавна в Литва. Изследване на компанията Spinter tyrimai показва, че литовците все така възприемат държавата си само като „трамплин“ за скок в по-благополучната Западна Европа. Числата потвърждават затвърдилата се тенденция: от 3,7 млн. през 1990 година населението на Литва е намаляло до 2,8 млн. през 2016 година.

Брутният вътрешен продукт нараства, но народът бяга

Работа в чужбина търсят най-вече мъжете на възраст 18-35 години, хората с големи доходи и жителите на големите градове. През последните 15 години Литва водеше в Евросъюза по мащабите на миграцията и само няколко години е била втора или трета в тази класация. Впрочем населението намалява не само заради миграцията, но и заради отрицателния си прираст.

Отчет от април на премиера Саулюс Сквернялис показва, че миналата година са емигрирали 50 333 жители, което е с 5 800 повече от 2015 година и с 13 712 повече от 2014 година. В документа се изтъква, че заради мащаба на миграцията възниква опасност за икономическия растеж. Последните две години всеки трети, напуснал страната, е бил на възраст 20-29-годишен, а всеки четвърти – 30-39 годишен. „Заради намаляването на броя на работоспособните жители и застаряването на населението Литва може да се сблъсква с трудности във финансирането на пенсионната система, здравеопазването и образованието“, констатира правителството.

Най-нелепото според правителството е, че това се случва в момент, когато „БВП на Литва се увеличава, съкращава се безработицата, увеличават се доходите на населението, тази година се очаква още по-голям растеж в икономиката“, посочва се в отчета.

Впрочем не се крие, че около 30% от жителите са на ръба на бедността и социалното отчуждаване, като това е един от най-високите показатели от този род в целия Евросъюз.

Оказва се, че икономическият растеж не кара хората да остават в родината си, те продължават масово да се изселват там, където смятат, че ще им е по-добре. Аудра Сипавичене, която ръководи вилнюското бюро на Международната организация по миграция (МОМ), бие тревога: "Особено безпокойство предизвикват тенденциите от последните две-три години. Само миналата година 50 000 души се махнаха от Литва, тази година за няколко месеца те са 14 000. С какво сегашното положение се различава отпреди? Най-напред, за пръв път се наблюдава тенденцията, когато миграцията не е свързана с икономически показатели. Тоест, икономическите показатели се подобряват (увеличението на БВП и на заплатите е едно от най-големите в Централна Европа), безработицата намалява, но заедно с това нараства миграцията, при това с бързи темпове. Какво показва това? Това показва, че растежът на икономиката се разпределя неравномерно. Чувства го само неголяма група от обществото. А положението за другите жители дори се влошава“, обясни Аудра Сипавичене.

Макар икономиката на Литва да отбелязва растеж, както посочва Еврокомисията, в същото време нищета и социалното разслоение в тази държава са едни от най-високите. Неравенството на доходите също се увеличава, укриването на данъци е едно от най-големите в ЕС, тук Литва отстъпва само на Румъния. Но именно хората с най-ниски доходи плащат най-големи данъци.

Страната се превръща в демографска пустиня

„Част от територията на Литва напомня пустинята Сахара, където на квадратен километър се падат от двама до петима жители. Сега 45% от площта на страната е слабозаселена територия“, продължава Видмантас Даугирдас, старши научен сътрудник на Литовския център за социални изследвания.

От такива тенденции страдат и развити страни в Европа, но според учения „по темпове на обезлюдяване Литва заема първо място в ЕС и едно от водещите в света“.

„Понякога наричат това демографска депресия. Но този процес на обезлюдяване е необратим“, обяснява събеседникът.

Цели 22 района от общо 57 може да се нарекат слабозаселени, докато през 2001 година те са били седем. Експертът подчертава, че в Литва има райони, където цяла година не се ражда нито едно бебе: „Примерно, през 2012 година такива райони бяха 43 на брой“.

„Литовските села са малки, запустели, по няколко жители. Много пустеещи земи, няма работа, създава се социална отчужденост. Перспективата за развитие на селското стопанство е проблематична. Фермерите са възрастни. Децата не искат да се занимават с фермите“, обрисува картината ученият.

По думите му „наличието на слабозеселени земи е индикатор, че Литва я очаква демографска пустиня“.

Изглежда, че литовските власти не възнамеряват да се заровят сериозно за завръщането на напусналите сънародници. Те се ограничават само с декларативна загриженост. Оказва се, че отокът на хора създава на чиновниците много по-малко проблеми от притока.

Според старшия икономист на Swedbank Нериюс Мачюлис завръщането на мигрантите би подрило множество проблеми. По-специално безработицата би се вдигнала до 30 процента. Плюс, че ще изчезнат паричните преводи на имигрантите, и Литва ще се лиши от 1 млрд евро годишно. „За държавните финанси това би било голямо предизвикателство: ще се наложат плащания на помощи за безработица и социални плащания. Добре е, че в сферата на миграцията такива резки промени не стават“, цинично обяснява експертът. На свой ред старшият аналитик на банката SEB Тадас Повилаускас добави, че ако мигрантите се върнат, рязко ще се вдигнат цените на недвижимите имоти, особено във Вилнюс.

Отчаянието на интелектуалците

Мнозина литовски интелектуалци обвиняват властите за случващото се. „Заграбили властта, политическите партии дори не се замислят какво се случва у нас... Хората бягат от Литва, не защото няма работа. Бягат от социалното неравенство, от ниския жизнен стандарт, от унизителното отношение към тях от страна на властващите“, гневи се писателят и докторът по психология Витаутас Чяпас. Някога той бе един от основателите на движението „Саюдис", започнало борба за излизането от СССР. Този общественик се чувства разочарован от случилото се републиката през всичките тези години на свобода и демокрация.

„Огорчава зловещата нищета и деградация на хората по селата, тежкото положение на пенсионерите, бързо увеличаващия се разрив между бедни и богати, нереално високите цени. Всичко това в крайна сметка може да доведе до социален взрив. Отдавна е известно, че в ръцете на безгръбначни службогонци и патентовани глупаци свободата и демокрацията са по-страшни от болшевизма“, отбелязва Чяпас.

Бившият му колега от „Саюдис“, професорът философ Витаутас Раджвилас изпрати официално обръщение към президентката Даля Грибаускайте (което официозните медии се постараха да премълчат). В него той настоява да се промени векторът на икономическата и социална политика на Литва, за да страдат по-малко редовите граждани.

Раджвилас твърди, че литовците чувстват „някакви изтезаващи ни сила“. Според него „днес ние вървим по път, по който всичко обществено и общодостъпно, се отнема от държавата и се приватизира“.

Бившият съветски дисидент и публицист Валдас Анелаускас, който живее в САЩ, заяви, че изпитва към сегашните властващите в Литва такава ненавист, каквото не е изпитвал към съветската система, срещу която някога се е борил. „Именно те превърнаха нашата майка родина в зла мащеха, от която хиляди литовци са принудени да бягат като от война или чума“, констатира Анелаускас.

Според научно обосновани разчети Литва ще „изчезва“ по-бързо от другите страни в ЕС. Според прогнозите през 2050 година ще останат само 2 млн. литовци, а през 2080-та – 1 650 000 жители. Това е с 1,2 милиона по-малко от сега.

------------------------------------

Анализът е на руско-англоезичната информационната агенция eadaily.com с централа в Москва. Тя е специализирана на събитията и процесите на евроазиатския континент. Публикуваме го с известни съкращения

Вилнюс / Литва