/Поглед.инфо/ Тези дни всички политици, политолози, социолози и политически наблюдатели са се втренчили в резултатите от изборите в Германия. И това не е случайно. Германия е най-мощната икономически страна в Европа, страна, която след Втората световна война разви мощна производствена база и постигна високо жизнено равнище на населението, с водеща роля в Европейския съюз. Но като че ли почти всички се вглеждат и оценяват само изборните резултати, т.е. – следствието от политическите процеси през последните години.

Оценките и твърденията за резултатите от изборите в Германия са твърде разнопосочни – от „изключителността на Меркел“, която бие рекорди с четвъртия си последователен мандат, до катастрофата на ГСДП, неочаквано високият резултат на Алтернатива за Германия и Свободните демократи, до разпределението на местата и възможната коалиция „Ямайка“. Да, това е следствието от проведените избори. Тук-там някой политически експерт си спомня, че това са най-ниските резултати на двете основни политически субекта в следвоенна Германия – ГЕСП и ХДС/ХСС. По важният въпрос в политическите анализи и обобщения е защо се стигна до този провал на двете основни партии и предимно на ГСДП и на политическата сцена излезе „Алтернатива за Германия“.

Смяната на политическите цели, ценности и ориентири

е главната причина за провала на германските социалдемократи, партия основана още през 1875 г. и с най-дългата политическа история в Германия. ГСДП под влиянието на Герхард Шрьодер и групата около него премина от традиционната си политическа ориентация за изразяване и защита на интересите на работещите и експлоатираните тя към към политическата платформа на „Третия път“. А тази политическа концепция е разработена във Великобритания от барон Гидънс (Anthony Giddens). Той критикува разделението „ляво“ и „дясно“ в своите две книги: „Извън левите и десните“ (1994 г.) и „Третият път: обновление на социалдемокрацията“ (1998 г.). Неговите идеи залягат в основата на реформирането на Лейбъристката партия във Великобритания и формирането на „новия лейбъризъм“. Като теоретик на тези идеи Гидънс става съветник на Тони Блеър и Гордън Браун. Идеите на „Третия път“ залягат в манифеста на лейбъристите от 1996 г. („Новият лейбъризъм, новият живот за Британия“). Той е насочен предимно към средната класа, а не към сътрудничеството с профсъюзите и отстояване на интересите на трудещите се. Лейбъристите заемат позицията, че държавната собственост е неефективна (тезата на Тачър) и в управлението ще работят за партньорство на държавата и частния бизнес. „Новият лейбъризъм“ е центристка концепция и е по същество синтез на капитализъм и социализъм. Променят се ценностите на партията. Вече се призовава предимно за „социална справедливост“, а не за „социално равенство“, а свободният пазар се разглежда като единствената възможност за социална справедливост и за ефективност на икономиката. Скритата цел на „новият лейбъризъм“ е привличането на избиратели от всички социални слоеве, а не предимно от средите на хората на наемния труд. Тези идеи в ГСДП се възприемат от групата около Герхард Шрьодер, която успява да отстрани старото ръководство, стоящо на позициите на Демократическия социализъм.

Но в Германия тези идеи не се афишират като „нов лейбъризъм“, а като собствени идеи и виждания. И по същество те са продължение в движението надясно на ГСДП, заложено още през 1959 г. с Бад-Годесбергската програма, чрез която ГСДП се отказва от класовата борба, обявяви се за защита на частната собственост, отказа се от социалната си база и се обяви за партия на целия народ, но запазва повечето социални искания. На изборите през 1998 г. ГСДП печели почти 41% от гласовете и Шрьодер става канцлер в коалиционното правителство с партията на Зелените. За политиката за излизане от кризата Шрьодер избира либералната политика (съкращаване на социалните придобивки на работещите и населението, стимулиране на бизнеса) и отказ от повишаване на данъците на богатите. През 2003 г. Шрьодер разработва „Програма 2010“ с ограничаване на разходите за здравеопазване, пенсионните и социалните осигуровки, либерализация на трудовия пазар и др. По същество това е една социаллиберална политическа програма. Благодарение на изпълнението на тази програма безработните се увеличават до 5 млн. ГДСП е напусната от множество хиляди членове. На предсрочните избори 2005 г. ХДС/ХСС и ГСДП получават почти равни резултати и ГСДП става младши партньор в правителството на Меркел. През следващите избори през 2009 г. резултатите на ГСДП още по-ниски (23%), а на изборите през 2013 г. ГСДП постига малко по-висок резултат (25.7%) и отново влиза в „голяма коалиция“ с ХДС/ХСС. През цялото това време се следва политическата концепция на „Третия път“. Както справедливо посочват някои политически наблюдатели, реализацията на „Програма 2010“ на Шрьодер осигури успехите на икономическата и на политическата сцена на десницата в Германия. Но това е за сметка на повишената експлоатация на работещите слоеве на обществото. В резултат на политиката на „Третия път“ съществено се промениха структурата на избирателите и поддръжниците на ГСДП, а и самата структура на партията. По данни на немския институт за икономически изследвания през 2000 г. сред избирателите на ГСДП гласоподавателите с работнически професии са 44%, а през 2016 г. те са едва 17%. През същия период в състава на избирателите служителите са се увеличили от 49% на 68%. Нямам най-нови данни за състава на партията, но по-старите посочват, че в нея доминиращи са пенсионерите, представителите на администрацията и служащите.

Провалът на политиката на „Третия път“

е не само в Германия. Първият удар бе понесен от английските лейбъристи, където тя първоначално бе реализирана. Правителството на Блеър падна от власт през 2007 г. И десетина години по-късно Блеър признава, че е допуснал грешка с движението по този път. Политиката на „Третия път“ се прокарва и от редица други лявоцентристки партии в Европа. Тази социаллиберална политика става доминираща и в редица други лявоцентристки лейбъристки, социалдемократически и социалистически партии и особено сред левите партии от бившите социалистически страни. Подобна е политиката и поведението на Общогръцкото социалистическо движение (ПАСОК) в началото на XXI век. Най-често движението по „Третия път“ се маскира чрез социалистическа и социалдемократическа политическа фразеология в документи, речи, изказвания, декларации и т.н.

Много типичен е примерът с Френската социалистическа партия (ФКП). В миналото тя, особено при ръководството на Митеран, поддържаше и отстояваше развитието на Франция на основата на социалната пазарна икономика, висок дял на държавната собственост (около 50%), защита на правата на наемните работници. След управлението на  Ширак и Саркози във Франция започна да се надига лява политическа вълна.Президент стана Франсоа Оланд, който зад социалистическата реторика отстояваше в скрита форма концепцията на „Третия път“. По същество имаше колаборация на ляво говорене и провеждане на социаллиберална продясна политика. Тя се диктуваше от икономистите в правителството на социалистическата партия, включително и Макрон (тогава министър), образно наричан във Франция „копипейстът на Блеър“. Правителството на Валс прокара антитрудово законодателство, което окончателни срина рейтинга на ФСП. Спешно Макрон напусна правителството и под маската на безпартиен формира ново национално движение на основата на концепцията на „Третия път“ но с мотото „няма ляво, няма дясно“. След мощна пропагандистка кампания по телевизиите и особено чрез Интернет той бе избран за президент. Първите му действия във вътрешен план бяха в сферата на антитрудовото законодателство, подобно на действията на Шрьодер. Французите се хванаха на въдицата на приемливия телевизионен образ на Макрон и на постулата „.непартиен“ политик. Но вече във Франция започва отрезвяването, спадането на доверието, загубата на частични избори, масови протестни демонстрации.

В Нидерландия силно спадна влиянието на Партията на труда след програмните изменения (2005 г.), утвърдили провеждането на политиката на „Третия път“. На изборите през 2016 г. тази партия загуби 20 места в парламента – от 29 на 9 депутати. Прокарването на такава политика в Унгария, управлявана от 2002 до 2010 г. от Унгарската социалистическа партия доведе до огромни загуби на последвалите парламентарни избори (от 49 на 19%). Подобна е ситуацията, колкото и на някои дейци на БСП да не им се иска да го признат това, и в България. Приемането от икономическия екип на БСП по време на Тройната коалиция на десните мерки плосък данък с изключително ниска ставка, отпадане на необлагаемия минимум на доходите на наетите лица, значително намаляване на осигурителните вноски, въвеждането на т. нар. делегирани бюджети в образованието и др. са по същество десни политически мерки.

„Третият път“ доведе до сливането на ляво и дясно и по същество до рестрикции на социалните придобивки и трудово законодателство в полза на бизнеса. По същество лявоцентристките партии се превърнаха в подгласници на десните партии, пренебрегвайки интереса на работещите. Хората останаха с дълбокото убеждение, че няма значение кой е на власт, че винаги и всички провеждат една и съща дясна политика. И като следствие: отрицание на т.нар. „политическа класа“, желание за промяна (подмяна) на целия политически елит и/или създаване на нови леви партии.

Отрицанието на политическия елит и желанието за бърза промяна особено значимо се прояви в обществените настроения довели във Франция нов президент – Макрон и в България – ген. Радев. Позицията, на недоволните е, че всички управляващи, независимо от цвета и от позиционирането, са едни и същи „маскари“. Силно съдейства за тези отрицателни обществени нагласи и управляването на т.нар. „големи коалиции“. И при последните две участия в големи коалиции между ГСДП и ХДС/ХСС социалдемократите излизат с големи изборни дефицити. През 2005 г. те имат резултат 38.5%, а през 2009 г. (след „голяма коалиция) само 23% или 15.5% по-малко. Пред 2013 социалдемократите имат 25.7%, и след „голямата коалиция“ през 2017 г. – 20%. Негативите от двете съвместни управления се отразяват и на двете партии. На изборите през 2017 г. те постигат исторически най-нисък резултат за последните 60 години. Подобна е картината в Нидерландия, в Гърция при управлението на Нова демокрация и ПАСОК и др.

Второто следствие от одесняването на лявоцентристките партии доведе до възникване на нови леви партии и нарастване на ролята на традиционните левите партии. В Гърция възникна и набра огромна скорост „Сириза“, в Испания възникна и набра сили „Подемос“. Във Франция възникна ново силно ляво движение („Неподчинената Франция“), оглавявано от Меланшон (Jean-Luc Mélenchon). В Германия макар и бавно се увеличава влиянието на „Левите“. Много силно нарасна влиянието на „Зелените леви“ в Нидерландия. Лейбъристката партия във Великобритания на последните парламентарни избори рязко увеличи влиянието и резултатите се благодарение към връщането към старите лейбъристки ценности и отказа от „новия лейбъризъм“ на Блеър и Браун, на „Третия път“ на Блеър и Шрьодер.

Другите причини

също се отразяват върху резултатите от парламентарните избори в Германия. Върху тях в съвременното телевизионно-фейсбукарско общество силно влияят множество други фактори. Водещият обаче си остава прогласяваната и провежданата на власт политика. В съвременното общество е присъщо налагането на обществото на екранно приемливи образи на политиците. Оланд навреме разбра, че образът, авторитетът и влиянието му са непоправимо влошени и няма шанс за втори мандат. Но той осигури продължаване на провежданата политика от друг политически играч, с много по-възприемчив образ. И избра и подкрепи Макрон, а не кандидата на собствената си партия. В Германия социалдемократите също разбраха, че с постовете си в „голямата коалиция“ Габриел и Щайнмайер само отблъскват избирателите и също потърсиха ново лице с по-добър политически образ. И се спряха на Мартин Шулц. Но германските избиратели изглежда са по-рационални хора от емоционалните французи и не се подведоха. Шулц постигна най-ниските резултати в следвоенната история на своята партия.

Друг много силен фактор, който повлия отрицателно и на ХДС/ХСС и ГСДП бе имигрантската вълна. Грешната Меркелова политика се отрази отрицателно и на двете партии като управляващи заедно. В Германия има една огромна дилема. А тя е противоречието между бързото и стабилно икономическо развитие и бързите негативни промени в етническия състав на страната. След Втората световна война Германия е почти изцяло еднонационална държава с един етнос (над 97%). Сега над 20% от населението са преселници и потомци на преселници, предимно мюсюлмани. И то преселници, които в огромното си мнозинство не се поддадоха на мултикултурализма и не се вляха като естествена съставна част на обществото, не приеха немската национална култура и начин на живот(т.е. не бяха асимилирани). В същото време има незначителна раждаемост сред етническото немско население и много висока раждаемост сред преселеното население от други етноси. Това чертае неблагоприятни перспективи за етническата структура на страната. И именното на тази основа се формира националистическата „Алтернатива за Германия“, която стана трета политическа сила, а в редица райони и втора и дори първа. Тя формира състава си и набра гласоподаватели предимно от средите на негласувалите на минали избори и на членове на двете водещи политически сили, както и недоволните от подценяването на национално-патриотичните елементи на провежданата от 4голямата коалиция“ политика.

Третият фактор е отношението към Русия и Украйна. И то предимно за ГСДП, чиито външни министри (Щайнмайер и Габриел) работиха за разпалване на антируските настроения и провеждаха антируска външна политика, подкрепяха профашисткия националистически режим в Украйна. И това в разрез с традиционната за ГСДП „нова източна политика“ на сътрудничество и разбирателство с Русия и източноевропейските страни, разработена и провеждана от Вили Бранд. Нещо повече, тези действия не се понравиха на огромната руска диаспора в Германия, както и на преселелите се в Германия руски немци от Поволжието, на всички хора уплашени от нарастване на военното противопоставяне с Русия.

Вероятно в негативна за немските социалдемократи посока повлия и позицията на тяхното ръководство да подкрепи Трансатлантическото търговско и инвестиционно партньорство (TTIP) и създаването на зона за свободна търговия между ЕС и Канада (СЕТА).

В заключение, резултатите от изборите в Германия са повод за размисли и изводи за бъдещата политическа дейност на левите и предимно лявоцентристките партии. Но не като посланията, че социалдемократите в Германия не били разбрани от избирателите. Истинските изводи са свързани с необходимостта от връщане към исконните социалистически ценности, връщане към традиционната за левите партии социална база, към действителна лява политика, а не грижа за успеха на бизнеса. Успешният бизнес е резултат предимно от голямата експлоатация на работещите. Успешната лява политика е грижа за повишаване на жизненото равнище на хората на труда, за повишаване на техните доходи, за свобода, справедливост, равенство и солидарност.