/Поглед.инфо/ Провеждащата се в Брюксел среща на НАТО беше ознаменувана с редица резонансни събития. Да вземем само нападките на Доналд Тръмп срещу Германия, която той обвини в пълна подконтролност от страна на Русия (и, което е показателно, в закупуване на руски газ вместо американски). Или неговото негодувание по повод на това, че не всички страни-участнички дават за отбрана полагащите се 2% от БВП.

Интересът на Щатите тук е очевиден – американският военно-промишлен комплекс, съществуващ за сметка на обезпокоените за собствената си сигурност европейци, изисква все повече и повече вливания. И Тръмп ясно дава на страните от НАТО да разберат, че ако не започнат да плащат, то за защита (от Русия, разбира се) могат да забравят. И това не е тайна и за останалите играчи в Североатлантическия „пясъчник“, но не всеки би се решил да обяви на глас своето недоволство.

Това направи Жан-Люк Меланшон, загубил от Макрон на президентските избори. В комюнике, публикувано на сайта на партията „Непокорена Франция“ той обвини Макрон в това, че е поставил Франция в много даже покорено положение.

„2% от БВП – това е данъка, който изисква американският империализъм за натрапване на своята опека над уж свободните страни. Империята иска да гарантира непрекъснатата работа на военно-промишления си комплекс“, е написано в документа.

И за да си осигурят тази непрекъсната работа Съединените щати постоянно устройват провокации по целия свят. Пренасянето на посолството в Йерусалим, излизането от Иранското ядрено съглашение – няма нужда да ходим далеч за примери.

Меланшон е сигурен, че ако Франция иска да се отстрани от този погубващ курс и да получи истинска независимост (която Макрон обеща в рамките на предизборната си кампания, между впрочем), то тя трябва да излезе от НАТО.

Трудно е да не се съгласим с това. Страните от алианса в момента са в позорната роля на дойни крави за американската отбранителна промишленост. Прословутите 2% далеч не са предел. Тръмп устрои на срещата блестящо показно, предлагайки да се увеличат военните разходи на 4%. Е, как е? Своеобразно заделяне за бъдещето, в което събиранията само ще растат, а резултатът от тях, може да се предположи, ще бъдат както и по-рано – нула.

Превод: М. Желязкова